Ти си това, което четеш

Симеон разчита на факта, че 13 години държавата го третира като собственик

Г-н Екимджиев, заедно с адв. Ели Христова защитавате бившия премиер Сакскобургготски и сестра му пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Може ли да кажете какви са основните аргументи на жалбата срещу България? Какви права са нарушени в случая, според вас?

Акцент в жалбата е фактът, че от 13 години насам, чрез поредица актове на различни власти, държавата признава и третира Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок като собственици на имоти, които през 1947 г. са одържавени с един драконовски конфискационен закон на комунистическото управление. Сега, чрез наложения от НС мораториум, отново се посяга върху тях.

Обявяването на Закона за отнемането на имуществото на бившите царе за противоконституционен, по инициатива на главния прокурор, през 1998 г., явно не е самоцелно упражнение по конституционализъм. Очевидно още тогава, при управлението на Иван Костов, е взето политическо решение "царската” реституция да се осъществи по този начин - с решение на Конституционния съд (КС) и с последващи актове на изпълнителната власт, които реално възстановяват собствеността. От гледна точка на практиката на Европейския съд, държавата има пълна свобода на преценка дали и как да реституира национализирано в миналото имущество.

Въз основа на решението на КС, което е юридическа основа на този тип реституция, още в края на 90-те години на миналия век, кметове и областни управители започнаха да отписват имотите, отнети с конфискационния закон, от книгите за държавна собственост и да въвеждат Симеон и Мария-Луиза във владение на тези имоти. Подчертавам, че тези действия започват преди управлението на НДСВ. Така например "Враня” е реституирана де факто с актове на Стефан Софиянски като кмет на София.

Така държавата, с поредица решения и действия, първо признава юридически, а после третира фактически царя и неговата сестра, като собственици на тези имоти.

В тази ситуация, от гледна точка на практиката на ЕСПЧ, е налице нововъзникнало защитимо право на собственост поради това, че държавата, в продължение на 13 години, признава де юре и третира де факто, като собственици Симеон Сакскобурготски и Мария – Луиза. Нещо повече, тя приема данъците, които те плащат, в това им качество.

В жалбата не анализираме в детайли въпроса как преди 1947 г. са придобити тези имоти. Дали Интенданството владее за държавата или за царското семейство не е от решаващо значение. Това са юридически дебри, които, от гледна точка на републиканското ни настояще и постсоциалистическия ни манталитет, не могат да получат еднозначна правна оценка. Прогнозите ни за успех в Страсбург са свързани именно с поведението на държавата през последните 13 години.

Тя, от една страна признава, третира и толерира като собственици Симеон Сакскобургготски и Мария Хробок, а сега, по чисто политически и конюнктурни съображения, налага върху възстановените им имоти тежък и дебалансиран мораториум. В него се казва – няма да ползвате и да се разпореждате с имотите си, но сте длъжни да плащате всички разходи, свързани с тяхната поддръжка, независимо дали някога ще ви признаем за собственици. В мораториума няма фиксиран срок, в който да бъде приет закон, регламентиращ отношенията между царското семейство и държавата.

Според практиката на Европейския съд, след като веднъж правовата държава признае собственост – а това признание може да стане както със закон, така и с фактически и правни действия – тя не само трябва да се въздържа от намеса в това право, но и да го защитава.

Все пак, дори изходът на делото в Страсбург да бъде благоприятен за царя и неговата сестра, казусът остава висящ. Как виждате развръзката?

Както се казваше в един стар милиционерски виц – рано е да се каже. Рано е да се каже, защото претенциите за обезщетение се разглеждат на финала на страсбургската процедура, която обичайно продължава 5-7 години.

Това е съвсем логично, тъй като картината може да бъде съвършено различна след 5-6 години, ако през това време се приеме някакъв конфискационен закон или мораториумът продължи твърде дълго. Затова, на този етап, нямаме определена имуществена претенция. В съответствие с практиката на съда, просто сме заявили, че ще обосновем тази претенция когато делото навлезе в заключителната си фаза.

Наемате ли се да прогнозирате как ще бъде изчистен изобщо казусът с "царските" имоти, защото той ще продължи да бъде висящ тук в България?

Очаквам политическо решение, при което цивилизованата и правова държава би потърсила, по пътя на споразумението, взаимноприемливо решение.

Точно споразумението е елегантният начин, по който може да бъде решен извънсъдебно този изключително сложен многопластов казус, чиито юридически и политически и морални аспекти, са тест за зрелостта и правовостта на държавата.

Има сходен прецедент с бившия гръцки крал Константин. След куп перипетии, вътрешни дела и жалба в Страсбург, се стига до споразумение между царското семейство и държавата. То е частично изпълнено и страсбургският съд компенсира гръцкия крал само за тази част от споразумението, което не е изпълнено от държавата.

Независимо от резервите ми за начина, по който беше осъществена царската реституция, категорично твърдя, че след като държавата е признала някого за собственик и го е третирала 13 години като такъв, не може просто с щракване на пръсти да каже "Вземаме си това, което 13 години сме признавали за ваше".

Още по темата
Още от България

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?