Символът на българската мафия

Илия Павлов е една от най-спорните фигури на българския преход, а оглавяваната от него групировка Мултигруп, преименувана в MG -корпорация, е обвита със съмнителна слава.

Историята на групировката е най-яркият пример за това как политическата власт в България може да бъде използвана за правене на много пари, писа в. Капитал. Биографията на Мулти всъщност представлява 13-годишно преплитане на сенчестия бизнес с политиката - от бизнеса с крадени коли и контрабандата до сложни финансови сделки и международни договори за газ и ток. С участието на Мулти се родиха едни от най-големите мистерии (за ролята на Луканов и тайните служби в източването на икономиката) и скандали и обвинения в корупция в най-новата ни история (цесията "Химко", паразитирането върху "Кремиковци", скандални доставки на въглища за енергетиката и т.н.).

Големият удар на групировката се оказа стратегическото ѝ сътрудничество с руския "Газпром". И въпреки това през всичките тези години най-успешният "бизнес" на Илия Павлов си остана именно пазаруването на депутати и висши служители в изпълнителната власт. Точно моделът полугрупировка-полупартия носеше дълго време успех на Илия Павлов.

Официалната биография

Павлов е роден на 6 август 1960 г. в София. Завършва Висшия институт по физкултура през 1981 г. и журналистика през 1993 г. Специализира мениджмънт във Великобритания и САЩ. През 1983-84 г. е журналист на свободна практика. През 1985 г. е съветник в министерството на културата, а до 1988 г. е ръководител на отдела за "Международни връзки".

Официално Павлов започва бизнеса си със създаването на частната фирма Мултиарт през 1988 г., която се разраства до една от най-големите групировки в страната. От октомври 1996 г. той е президент и на българо-руската съвместна компания Топенерджи (за транспортиране на руски газ и нефт през България за Турция и южната част на Балканския полуостров), по-късно изкупена 100% от Газпром. От септември 1997 г. е председател на Надзорния съвет на Кредитна банка. През 1997 г. е съветник на депутата в 38-то Народно събрание от ОНС Венцислав Димитров. От 26 август 1997 г. е председател на Надзорния съвет на холдинга Мултигруп България и на футболен клуб ЦСКА. Павлов преотстъпи поста си в ЦСКА на настоящия шеф на бизнес клуб "Възраждане" Васил Божков, чието прохождане в бизнеса също се свързва с Мултигруп.

Бизнес-история

Бизнес-историята започва от 1988 година. Зетят на бившия началник на Трето управление на ДС (ВКР) Илия Павлов регистрира в Швейцария първата си фирма Мултиарт за търговия с културно-исторически ценности. Това става съвместно с бившият шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. В Цуг се регистрира и Мултигрупата - първообразът на огромния концерн, чийто официален шеф до днес бе Павлов.

Илия Павлов и Димитър Иванов се смятат за родоначалници и на борческите групировки ВИС и СИК в началото на 90-те години, преминали от директен бандитски рекет и изнудване през по-префинената застрахователна формулировка.

Следващият бизнес на Павлов е свързан с трафик на автомобили от Западна Европа в България.

Един от периодите на най-голям разцвет на Мулти бе по времето на Беровото управление до края на 1993 г. Тогава групировката се прочу със скандалния договор за цесия, с който директно източваше държавния завод "Химко" и паразитирането на входа и на изхода на "Кремиковци". По времето на Беров, както и при следващото социалистическо правителство на Виденов, апетитите на Мулти бяха разпрострени във всички сфери на българската икономика, най - вече в енергетиката, инфраструктурите, туризма. Бизнесът на Мултигруп е силно обвързан с Русия и руски икономически и финансови кръгове. По време на Беровото управление бе създадена и първата формация на едрия бизнес в България - Г-13, с дейното участие на Илия Павлов.

След идването на БСП-правителството на Жан Виденов през 1994-та, Илия Павлов за първи път предприе акция за промяна на имиджа си и нашумя с прочутата фраза за късането на опашката на гущера. "Структурите сами трябва да се откажат от своите деяния. И да отрежат от себе си тази ненужна част от бизнеса си, както гущерът къса опашката си, за да спаси живота си.", написа Павлов във в."Дума", с което постави периода на сближаване с новата власт и разшири мащабите на бизнеса си.

Оттогава Мултигруп се опитваше непрекъснато да замете следите на скандалното си минало, свързано с източване на държавни предприятия на входа и на изхода.

Илия Павлов обаче не успя да се сговори с Виденов. Тъй като правителството не се съгласи с икономическите условия на Топенерджи за доставки и транзит на руски природен газ през България, тогавашният депутат от БСП Андрей Луканов, Илия Павлов, бившият шеф на Газпром Рем Вяхирев и бившият руски посланик на Русия у нас Александър Авдеев влязоха в открита атака срещу Виденов.

През октомври 1996-та Луканов беше убит. През декември същата година кабинетът падна.

Мулти пробва отново да обърне общественото мнение през пролетта на 1998 г., когато бяха отстранени двете най-популярни лица в компанията - вицепрезидентите Радослав Ненов и Иван Колев.

СДС обаче не се хвана и групировката понесе поредица от тежки удари. Тогава гръмна захарната афера "Бартекс", барети нахлуха в офиса на "Мулти", а Спартак Жаров беше глобен с огромна сума.

В името на новия си имидж групировката няколко пъти смени структурата и името си. Първо тя стана корпорация с името "МG холдинг България". После се прекръсти на "България 2002 АД холдинг", за да стигне до "MG - корпорация".

Постепенно се промени и структурата на Мултигруп, която години наред безразборно заграбваше фирми във всеки бранш - от захарни заводи до производство на олово, стъкларство и строителство, цигари и трикотажни фабрики, селскостопанска и банкова дейност, туризъм и електроника, газ и нефт, електроенергетика и химически заводи, производство и дистрибуция. С кухи финансови схеми Мултигруп придоби активи, които след идването на СДС на власт вече не можеше да управлява, защото нямаше достатъчно финансов ресурс, а вече не можеше да разчита на благосклонност от страна на държавата. Без правителствена и политическа подкрепа, в условията на строгата финансова дисциплина на въведения валутен борд и без финансовата мощ на "Газпром" зад гърба ѝ, през 1998 г. групировката се оказа твърде близо до банкрута.

Тогава Илия Павлов обяви, че концентрира дейността на Мулти само в няколко направления - енергетика, хранително-вкусова промишленост, туризъм и търговия с недвижимости.

В момента, макар и вече без Кредитна банка, застрахователното дружество "София инс" и "Топенерджи", групировката на Илия Павлов включва над 50 фирми, от които близо 20 придобити с участие в масовата и касовата приватизация. По-значимите от тях са най-големият производител на кабели в България "Елкабел", "Папас олио", "Минстрой холдинг", "Захарна фабрика - Пловдив", "Бургаски захарни заводи - Камено", "ЗММ - Нова Загора", туристическите фирми "Балкантурист холдинг", "Грандхотел Варна" и няколко по-малки хотела, винарските фирми "Менада" и "Сакар", няколко шивашки предприятия и др.