Скандалът с Македония - особено опасен за ЕС

Наситеният откъм скандали български политически пейзаж през последните дни бе обогатен с още един - този между България и Македония. Повод за това станаха две изявления на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин, изречени с очевидната цел да им бъде дадена широка публичност и да бъдат добре чути както в България, така и в югозападната ни съседка. Първо, той предупреди, че подкрепата на София за членството на Македония в Европейския съюз няма да е безусловна и настоя македонските власти да спазват принципите на добросъседството и липсата на агресия към българската нация или история. След няколко дни отправи ново предупреждение към Скопие с думите си, че директорът на културния им център в София Стефан Влахов Мицов е член на ОМО "Илинден", което е недопустимо и македонските власти трябва да вземат много ясно отношение. Самият Мицов отрича да е член на която и да било партия.

Изявите на министър Калфин наляха

ново масло в огъня на разпалената антибългарска кампания

в Македония, обзета от терзанията за собственото си бъдеще след решаването на бъдещия статут на Косово и вътрешнополитическото напрежение около формирането на ново правителство. В България тези изявления послужиха като допинг на всеизвестните македонстващи политици и общественици, които никога не са спирали битките си за българското минало, настояще и бъдеще на съседната държава.

Към момента няма задоволително обяснение от българска страна кое актуално събитие или позиция от страна на Скопие провокира категоричността в тона на българския външен министър и най-вече съзнателно търсения публичен ефект от думите му. Впечатлението е, че София и Скопие си говорят през медиите, разменяйки си взаимни претенции, ултиматуми и упреци, съчетани с дипломатически недомлъвки и интриги, а всичко това добре озвучено от потракването на "скелетите от гардероба" и опакованата в "европейски" клишета изтъркана националистическа риторика.

Тази риторика обаче действа като виагра на голяма част от електората, чието влечение към патриотично-героичните пози и великото минало все по-често е обект на политическа манипулация. Най-ярко доказателство за това стана невероятният изборен успех на "Атака" миналата година и макар сега звездата на Волен Сидеров да залязва, примерът му остава заразителен. Макар и в по-цивилизован и по-европейски приемлив вариант.

В ролята именно на такъв контрапункт на Сидеров и подобните му през последната година и половина се стремеше да влезе президентът Първанов. Това може да бъде добре проследено в изявите и речите му през този период, за да се стигне логично до оценката, която в петък му даде премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев: Президентът Първанов има ярко национално чувство и самочувствие и действа за опазване на историческото наследство.

Сякаш за илюстрация на тази теза, Първанов се появи по БНТ като гост на съветника си Божидар Димитров в предаването му за българската история. Президентът, който, преди да започне партийната си кариера в БСП, е работил в Института по история на БКП, се изяви като проникновен коментатор на освободителните борби на българите и в частност на Илинденско-Преображенското въстание.

Към този момент нито държавният глава, нито негови съветници са взели официално отношение към назряващата криза в българско-македонските отношения, чийто нагледен израз станаха изявленията на Калфин и контраатаките, идващи откъм Македония. Което е странно, като се има предвид, че президентът има правомощия именно по отношение на външната политика и че той самият лично досега се е показвал силно ангажиран и с българско-македонските отношения, и със ситуацията на Балканите, и с Европейския съюз.

От друга страна,

темата Македония се вписва идеално в предизборната му кампания

която неофициално отдавна тече. Както е известно, сериозен вътрешнополитически проблем на Първанов е правителството на тройната коалиция, на което преди една година той беше едновременно поръчител, архитект и настоятел. Най-притеснителното в тази коалиция е присъствието на ДПС, за което настояваше лично Първанов, за да си гарантира гласовете на етническите турци именно на президентските избори тази есен.

Сега това му създава огромно неудобство, защото цяла България е пропищяла от "обръчите от фирми" на Доган, от наглостта и арогантността, станали синоними на присъствието на ДПС във властта, и нестихващите взаимни обвинения между коалиционните партньори за това кой краде повече.

Явно в тази ситуация е преценено, че най-добрата "противоотрова" е да се извади националистическата карта, а още по-добре е, ако тази карта е "Македония". Като по-голямата, по-напредналата и вече с единия крак в ЕС България размахва пръст и държи наставнически тон на по- малката, по-изостанала и зависима от "метрополията" Македония.

Сегашният скандал бе предшестван от друг скандал, към момента затихнал, но с потенциал отново да бъде "събуден" с наближаването на изборите - този за агентурното минало на президента Първанов. Преди повече от месец той съобщи, че в НРС има папка за него с името "Гоце", но уточни, че задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век (за Македония от Методи Димов). Впоследствие се разбра, че в делото има предложение за установяване на контакт, регистрационен картон, отчет за установяване на контакта и предложение за вербуване в ДС. Имало и доклад за политическата обстановка в Македония, написан от Георги Първанов, но без саморъчно поставен подпис.

Твърденията на Първанов, че не бил сътрудник на ДС, а бил заблуден, че работи по поръчка на МВнР, няма как да бъдат доказани или отхвърлени, тъй като досиетата не са извадени. И няма изгледи да бъдат извадени до президентските избори, тъй като управляващите са заети с далеч по-сериозната задача с изпълнение на плана за членство в ЕС.

По тази причина разиграващата се в момента акция е удобен начин да се покаже на народа, че не само като сътрудник на ДС, но и в момента Първанов изпълнява една "патриотична" и "безобидна" задача, показвайки "ярко национално чувство" и в името на опазването на "историческото наследство".

В чисто пропаганден план разиграващата се "македонска акция" може да даде някакъв дивидент на Първанов под формата на допълнителни гласове, но като цяло тя е изключително опасна и вредна за националните интереси на България.

Ако се влезе в тона на комплексарското поведение и на двете държави, задължително гарнирано от параноите за "тайни планове" за разцепления, сепаратизъм и отслабване на историческата им "мощ", задължително следва да се запитаме дали никой не вижда, че в момента се реализира един далеч по- реален и

рисков сценарий - за разколебаване позициите на България пред ЕС.

Дали внимателните анализатори в държавните институции, в службите и в различни бдителни медии не са забелязали, че подобен сценарий се разиграва и в опакованата за нас Румъния, по отношение на претенциите ѝ към съседната по-малка, по - изостанала и зависима от нея Молдова? Интересно дали стратезите в София решиха, че сме изпълнили всички необходими критерии за членство в ЕС и вече позициите са ни толкова бетонирани, че можем спокойно да рискуваме, предизвиквайки абсолютно насила криза със съседна държава?

Трябва да е ясно, че текущият скандал с Македония, който медиите у нас отразяват предимно откъм зрелищно-бабаитската му страна и следят в ежедневни детайли, в Брюксел би имал само един възможен прочит - нерешен проблем със съседна държава. Изчистването на подобни проблеми е задължително условие за членство в ЕС, а наличието на подобни проблеми е изключително лоша атестация за всяка страна-кандидат.

Очевидно в момента и президентът, и външното министерство, а и цялото правителство са склонни да поемат този риск в името на решаването на един личен проблем на Първанов с ДС и на един негов вътрешнополитически проблем - с ДПС.

Статията е публикувана в "Дневник"