Скандални манипулации на СРС-ата и показания по делото "Цонев, Сантиров, Попов"

Мотивите на Софийския градски съд към оправдателна присъда по делото "Цонев, Сантиров, Попов" разкриват скандални действия на разследващите в опита им да получат разрешение за подслушване, както и уличават в лъжа ключовия свидетел Петьо Петров, който в момента е шеф на Столичната следствена служба.

Бившият военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившият главен секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов бяха обвинени за участие в корупционна схема, която имала за цел да прекрати едно от разследванията, водени преди години срещу Николай Цонев. Според прокуратурата бившият военен министър в съучастие с Тенчо Попов и чрез съдия Сантиров е трябвало да предаде на следователя Петьо Петров 20 000 евро подкуп, а последният в замяна на парите трябвало да покрие дело срещу бившия военен министър. Подсъдимите бяха оправдани през есента на миналата година, но мотивите по присъда (в обем от 150 страници) се публикуват седем месеца по-късно.

Основните доказателства на прокуратурата бяха получени чрез назначените по делото специални разузнавателни средства и показанията на основния свидетел Петьо Петров. Точно при тях обаче са скандалните манипулации.

Проблемните СРС-ата са дадени по искане на настоящия заместник-градски прокурор на София Роман Василев. Съдиите, до които са адресирани, са тогавашният шеф на Пловдивския окръжен съд и настоящ главен прокурор Сотир Цацаров и председателят на Бургаския апелативен съд. В случая с разрешението, дадено от Цацаров, прокурор Василев е подвел съдията, че на територията на неговия съд се готви да се извърши престъпление. Подобни данни по делото няма. Роман Василев е поискал назначение на СРС-ата и от бургаския съд, но отново няма данни там да се готви извършването на престъпление.

"Общото между двете групи искания – до председателите на Апелативен съд-Бургас и Окръжен съд-Пловдив - е, че изобщо не са били адресирани до компетентните да дадат разрешение за прилагане на СРС магистрати", се казва в мотивите на състава на Софийския градски съд с председател Иван Коев. Поради това съдът обявява събраните чрез СРС-ата данни по делото за невалидни.

Тези скандални обстоятелства станаха повод за журналистическия материал "Българският Уотъргейт: А кой ще проверява проверяващия" , публикуван в Mediapool. Вместо проверка срещу Роман Василев прокуратурата започна първо проверка срещу журналиста от Mediapool Борис Митов за изнасяне на класифицирана информация.

Съдия Коев заявява, че с искането си за подслушване прокуратурата е въвела "в заблуждение председателя на Окръжен съд-Пловдив, като е посочила пред него неверни твърдения". Самият Сотир Цацаров призна, че е бил подведен от Роман Василев, но прокурорът бе оправдан за нарушението на закона със странния аргумент, че бил съгласувал нарушението.

Искането за СРС до председателя на Бургаския апелативен съд Емилия Нашева буди още по-тревожни съмнения. Експертизата показва, че искането и разрешението за подслушване, получено от Бургас, са написани от един и същ човек.

По време на процеса бяха изслушани изводите на експерт, който казва, че на места записите от подслушването прекъсват, вероятно защото са били управлявани от оператор и по негова преценка понякога запис не се е водил. По време на делото бе установено и друго – че част от веществените доказателствени средства, събрани чрез СРС-ата, са били унищожени.

По отношение на основния прокурорски свидетел Петьо Петров Софийският градски съд приема, че той е е извършил провокация към подкуп, което е недопустимо. Доказателство за това е разпореждане на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов от 16 март 2010, в което той пише: "Мотиви и основания за използване на СРС: Петьо Петров е обещал подкуп на длъжностно лице от органите на съдебната власт (съдия Петър Сантиров)".

Същият ден Петров, който сега е шеф в следствието, е подал докладна записка до директора на Националната следствена служба, в която твърди, че се е срещнал със съдия Петър Сантиров, който му казал, че Николай Цонев иска да "се оправя" по водено срещу него дело и намекнал, че няма проблем да бъдат дадени необходимите за това пари. Междувременно Петьо Петров започнал интензивно да посещава ДАНС, където били обсъждани "стратегии, действия, конкретните думи и разговори“, които Петров следвало да проведе, за да бъдат събрани уличаващи доказателства за престъпна дейност на подсъдимите. Целенасочено била обсъждана и версията как да се процедира по начин, който да не разкрива провокацията към подкуп.

След като Сантиров бил "качен" на подслушване, Петьо Петров се срещнал с него. От записания разговор съдът прави извода, че срещата е поискана от следователя, а по време на срещата Петьо Петров насочил разговора към делото срещу Николай Цонев. От СРС-тата става ясно, че Петър Сантиров нямал никаква информация за това дело, дори не знаел, че такова се е водило, изтъква още СГС.

Затова съдът не кредитира показанията на следователя Петров, че Петър Сантиров е бил инициатор на срещите.

"Видно е от записан между двамата разговор, обективиран в протокол за изготвяне на ВДС, че те са имали и предходна среща в кафене "Бейби Флай", за която Петров премълчава в показанията си... За недостоверност на показанията на свидетеля Петров свидетелства и фактът, че той скри пред съда обстоятелството, че е ползвал и втори мобилен телефон", твърди в мотивите си СГС.

Съдът казва, че следователят Петров "създава" схемата за даване на подкупа и определя нейните параметри, включително и сумата, която дори предизвиква учудване у подсъдимия Сантиров. Видно от съдържанието на ВДС, подсъдимият Сантиров първоначално не е наясно дори за какво дело срещу Цонев става въпрос.

Съдът смята, че свидетелят Петров е "заинтересован от изхода на делото и крайно предубеден, осъществил е целенасочена и тенденциозна провокация към подкуп, целяща събирането на улики срещу подсъдимите, действал е по начин, сходен с осъществяваната от него професия на следовател, намира се в определена зависимост от държавното обвинение, включително и служебна“.

"Показанията му влизат в противоречие с части от останалите доказателства като на места се констатират откровени лъжи", се казва в мотивите по делото.

Съдия Иван Коев изразява своите съмнения и за подмяна на съдържанието на плика, който е бил предаден от Тенчо Попов на Петьо Петров. Прокуратурата твърди, че на 1 април 2010 г. в нотариалната кантора на съпругата си Тенчо Попов предава плик на следователя и твърди, че в него има 20 000 евро. Пликът не е запечатан. От показаните по време на съдебното заседание записи от камери се вижда, че Петров не отваря плика да преброи парите, а ги слага в джоба си.

След като получава плика, Петьо Петров първо отива в ДАНС, където по думите му връща подслушвателната техника, а после - в сградата на НСлС, където предава парите. Там се оказва, че пликът е запечатан. По време на делото бе приета дактилоскопна експертиза, която установява, че по плика има отпечатъци само на Петьо Петров и на следователя, който работи по делото за подкуп. Отпечатъци на Тенчо Попов, който трябва да е дал плика, няма, а той го е пипал без ръкавици.

В същото време пликът, който Петьо Петров е предал на разследващите по делото, е бил неразпечатан, а пликът, приложен по делото и изследван от вещото лице, със сигурност никога не е бил запечатван. Т.е. става дума за различни пликове, се казва още в съдебното решение.