Скъсването на зависимостта от Русия не минава през посредник

"Давам си сметка, че откъсването на Българската армия от една силна зависимост ще бъде много трудно, но се нагърбвам с тежката задача, въпреки че ще спечеля много врагове и негативи". Думите са министъра на отбраната Николай Ненчев от 27 ноември 2015 година. В онзи момент Министерството на отбраната обяви, че повече няма да разчита на Русия за поддържането на старите съветски изтребители МиГ 29, които са единствените, с които разполага българската армия, и ще подпише договор с Полша, за да се закрепи положението с охраната на въздушния ни суверенитет, докато България най-накрая закупи нов тип боен изтребител, съвместим с партньорите ни в НАТО.

Една година по-късно Полша изпълнява ангажимента си да ремонтира шест двигатели за изтребителите на въоръжение в българската авиация, но както се очакваше, тя не може да поеме "интегрирана логистична поддръжка" на старите машини и българската бойна авиация продължава да е в критична ситуация.

В началото на т.г. министър Ненчев съобщи, в присъствието на премиера Бойко Борисов, че МО ще закупи още 10 нови или ремонтирани двигатели за МиГ-овете. Още тогава беше ясно, че практически много малко държави в света могат да предложат нови двигатели, като единствената сигурна е страната производител Русия. Николай Ненчев обаче многократно увери, че двигателите няма да се вземат от Русия.

Беше известно и това, че подобна сделка би била спорна в условията на продължаващи санкции на ЕС спрямо Русия и донякъде с ангажимента на България да придобие възможно най-бързо натовски изтребители.

Въпреки всичко се стигна до обявяването на обществена поръчка за двигателите с прогнозна стойност над 30 млн. лв.

В сряда, 5 октомври, обаче военният министър съобщи, че спешната ситуация налага министерството му да спре поръчката и да премине към пряко договаряне с единствената фирма, която е допусната до конкурса - "Авиостарт".

Интересна подробност е, че компанията, която е една от големите и опитни български фирми в бранша, не разполага с търсените двигатели. Тя обаче вече има уговорка с руската държавна корпорация РСК "МиГ" за производството и ремонта им. Така Министерството на отбраната отново се връща в изходно положение, но вече не преговаря пряко с руснаците, а чрез фирма посредник.

Финансовите условия и останалите параметри по сделката обаче няма да бъдат публични, тъй като ще бъдат скрити зад удобната процедура на прякото договаряне. От доклада за прекратяването на поръчката се разбира, че "Авиостарт" е предложила цена от 42.7 млн. лв., докато първоначалната прогнозната стойност на търга е 36 млн. лв. Оттук нататък цената може да върви и нагоре, и надолу, но без да е ясно защо.

Случайно или не, обратът с поръчката за двигателите се вписва в цялостния нов политически курс на премиера Борисов. Наскоро той коментира, че "грешката" на президента Плевнелиев била "влошаването" на отношенията с Москва, "но с добронамереността, която имаме, и аз, и президентът Путин и Медведев успяхме да отрегулираме нещата”.

Въпреки силно обтегнатите отношения между МО и руснаците след решението на ведомството да се откаже от услугите им, сега премиерът и военният министър заговориха, че РСК "Миг" е готова да даде лиценз на България сама да поддържа самолетите си. Цената на този "жест" засега е неизвестна.

В същото време България остава много далеч от преодоляването на 100-процентовата зависимост на бойната си авиация от Русия, за което вина носят поне няколко български правителства още като се започне от управлението на НДСВ (2001-2005), което инвестира милиарди в изключително спорни договори.

Сегашното правителство е първото, което заяви решимост да отдели средства за закупуването на нови изтребители и бъдещата сделка дори получи подкрепа от парламента.

Проектът обаче много се бави и не върви според първоначалния план. Инвестиционният проект още не е готов и вече бяха пропуснати няколко крайни срока за довършването му. Според последната информация сега той ще бъде прегледан от новия командир на Военновъздушните сили Цанко Стойков и не е изключен работата по него да започне на ново, тъй като сегашният проект отразява визията на неговия предшественик – сега кандидат президент на БСП Румен Радев.

Финализирането на сделката изисква значително технологично време и е много съмнително, че министърът на отбраната може да изпълни амбицията си да я подпише до края на годината. След като това стане факт, пък ще минат още най-малко три години преди българската бойна авиация да усвои новите машини, каквито и да са те.

През това време тя остава зависима от Русия, като единствената възможност България да преодолее ситуацията е да разчита на все по-голяма помощ от партньорите ни в НАТО за охраната на въздушното ни пространство.

За да се доближи поне малко до стандартите на нормална армия на страна членка на НАТО - България спешно трябва да замени и руските системи за управление на армията, ПВО и друга критична руска техника.

Ефективната модернизация на българските въоръжени сили, която би съдействала и за пълноценната ѝ интеграция в НАТО, изисква точна експертиза, анализ и правилни решения. Досегашните половинчати, необмислени или направо грешни ходове говорят за некомпетентност, слабо планиране и недалновидна отбранителна политика. А тя е функция на управленски решения (включително инвестиционни), зависещи от корупционен натиск, текуща политическа конюнктура и съответни бизнес интереси.

В сектора се изливат огромни публични средства, но не винаги за това, което се декларира като приоритет за отбраната, и почти винаги – непрозрачно. Всичко това е съществен риск за националната сигурност.

Това, а не съвместният еър полисинг с НАТО, е всъщност истинският въпрос за суверенитета, който трябва да е сред основните в настоящата президентска кампания.