Слънчевите централи отричат да са виновни за дефицитите на НЕК

Голямата финансова дупка в енергетиката не е от "зеления сектор“, а от корупцията, конфликтите на интереси и лобизма, се казва в изявление на Българската фотоволтаична асоциация (БФА), разпространено в понеделник.

Организацията изразява разочарованието си от служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, който според нея възобновил популисткото говорене на предшественика си Драгомир Стойнев.

"Очевидно, без да е направен задълбочен правен и финансов анализ на ефективността в управлението на НЕК и БЕХ, без да се поиска одит на управлението на държавните енергийни дружества, които са тежко задлъжняли с милиарди за сметка на обществения интерес, спекулативно се представя тежестта на ВЕИ сектора и конкретно на производителите от фотоволтаични централи", посочват от асоциацията.

Според нея не само числата не отговарят на истината, не само се манифестира груба дискриминация на определени производители, но с тази манипулация се прави опит за пореден път българското общество да бъде разсеяно от истинските проблеми в сектора.

"Когато говори за дефицита в НЕК, министърът на икономиката и енергетиката пропуска приходите от 240 млн.лв. от спестените от ВЕИ производителите емисии, забравя, че ВЕИ секторът вече плаща всички разходи за балансиране в размер на около 200 млн. лв., пропуска приходите в НЕК от цена “задължения към обществото“ от свободния пазар, равняващи се на 220 млн. лв, не се отчита заплащаната само от  производителите от фотоволтаични и вятърни централи "цена за достъп“ в размер на 2.45лв./МВч", пише в изявлението на БФА.

В него се допълва, че "зеленият сектор“ не само не създава дефицит в НЕК, а чрез дългосрочно (20 години) фиксираните си цени е фактор за стабилизирането на цената на електроенергията в България. "Вглеждането в моментния проблем и неотчитането на дългосрочния ефект от фиксираната цена за изкупуване на ВЕИ е погрешен, увреждащ обществения интерес и открито лобистки подход.  както го констатира докладът на Европейската комисия", допълват представителите на слънчевите централи.

Те обръщат внимание върху получените наскоро отстъпки от ТЕЦ "Бобов дол" на скандалния бизнесмен Христо Ковачки за работа на въглищната централа в изпитателен режим до постигане на екоизискванията на Евросъюза.

"Вместо в изпълнение на българския закон, европейските директиви, екологични норми и политиките "Климат-Енергетика“ да се подготви конвенционалната енергетика, ползваща местни въглища за екологичните изисквания, контролирани чрез механизма за мониторинг на ЕС от 2016 г., със санкцията на министъра на икономиката и енергетиката, с неясни мотиви се правят компромиси, като се удължава срокът на работа на агрегати, неотговарящи на изискванията на Европейския съюз за екологичните норми, застрашават здравето на българите, увреждат околната среда и ще предизвикат наказателна процедура от Европейската комисия", посочват от организацията.

Тя припомня, че НЕК, която е забавила средно плащанията си към производителите на електроенергия с 53%, а към фотоволтаичните производители процентът е под средния, се е разплатила на 98% само с няколко фирми, свързани с един собственик - неотговарящи на екологичните норми агрегати. "Това е не само неравно третиране, но показва безпринципен подход и зависимост", смята асоциацията.
"Твърденията, че развитието на зелените инвестиции в българската енергетика е в ущърб на обществения интерес, е грозна провокация към позицията на България в Европейския съюз. Спестените от нас емисии дават възможност на българските миньори да продължат да работят. Именно частните инвестиции във ВЕИ подкрепиха българската икономика в изключително драматичен момент на световната икономическа криза - те създадоха повече от 20 000 квалифицирани работни места, създадоха експортен потенциал и направиха България регионален лидер във ВЕИ технологиите", казват от БФА.

Според организацията, с действията си министърът на икономиката и енергетиката обезсмисля и компрометира първите успешни опити на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за разумна ценова политика и стабилизиране на системата.

Тези действия на ДКЕВР трябва да бъдат насърчени да прилагат изискванията на европейските енергийни и климатични директиви, и да продължат с оценка на всички механизми за кроссубсидиране между производство на топлинна и електрическа енергия, на бизнеса към битовите потребители, осигуряване на изпълнението на българския закон и европейските норми при производство на високоефективно комбинирано производство на електро и топлинна енергия, допълват от асоциацията.