След победата в Източна Гута сирийският режим ще се насочи към провинция Дараа

Падането на Източна Гута, в близост до Дамаск, открива възможност за предислоциране на военните ресурси на сирийския режим, който вече може да се насочи към южната провинция Дараа - един от последните бастиони на бунта.

След като издържа в продължение на пет години на най-дългата обсада в конфликта, Източна Гута беше обявена официално за "прочистена" в събота вечерта след офанзива на режима, започнала на 18 февруари тази година и довела до смъртта на над 1700 мирни жители по данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права.

Възвръщането на Източна Гута беше от жизненоважно значение за режима, който го превърна в своя основна цел от началото на годината.

На първо място, то сложи край на смъртоносния обстрел на столицата с ракети и миномети от страна на бунтовниците. Но освен това то позволява на президента Асад, който от 2015 г. насам успя да обърне неблагоприятната за него военна ситуация благодарение на подкрепата на Русия и Иран, да контролира вече близо половината територия на Сирия, на която живеят две трети от населението.

Ще се възползва ли режимът от това, за да се опита да се справи с последните огнища на съпротива в Дамаск и околностите, които се изплъзват от контрола му?

Проправителственият всекидневник "Ал Уатан" смята, че може да бъде даден приоритет на "окончателно уреждане на въпроса за южната част на столицата", особено в лагера за палестински бежанци Ярмук, където продължава да съществува малка зона, контролирана от Ислямска държава (ИД).

Според много експерти обаче следващата цел може да се окаже провинция Дараа, една от люлките на протестите срещу Асад през 2011 година.

Трансгранична търговия

Намираща се близо до Йордания и анексираните от Израел Голански възвишения, провинцията е раздробена между силите на режима, различни бунтовнически групи - които контролират близо 70 на сто от нея, както и Ислямска държава, която има по-слабо присъствие.

"Освобождаването на Източна Гута означава край на заплахата срещу Дамаск. Би било логично сирийското правителство да прехвърли силите си към южната част на страната, за да приключи със ситуацията в Дараа", смята Басам Абу Абдала, директор на Дамаския център за стратегически изследвания.

Според него режимът ще приложи сходна тактика на "военен натиск, за да се стигне до решение".

В Гута, както и на други места по-рано, сирийските власти и руските им съюзници комбинираха интензивни бомбардировки и сухопътни боеве, преди да започнат отделни преговори с различните бунтовнически групи, смазани от огнения дъжд.

Жюлиен Терон, специалист по сирийския конфликт, припомня, че "режимът отдавна се фокусира върху Дараа, опитвайки се да пробие бунтовническата зона, за да стигне до града", някои квартали в която се контролират от бунтовници, а други - от армията.

Според този анализатор, бунтовническият контрол над южната граница "петни имиджа на режима, който отново е станал господар на територията си".

Възстановяването на търговията по суша с Йордания, особено през граничния пункт Насиб, би осигурило на Дамаск ценна финансова подкрепа.

Дараа преди Идлиб?

Но тези зони в южна Сирия са "особено деликатни", предупреждава Сам Хелър, анализатор в Международната кризисна група.

"Те са разположени между Дамаск и границите с Йордания и Израел и всякакви военни действия могат да окажат влияние върху вътрешната сигурност на тези три страни", заяви той.

В северозападната част на страната, близо до границата с Турция, още една провинция избягва почти изцяло от контрола на режима - Идлиб.

В по-голямата си част тя е под контрола на джихадистката организация Хаят Тахрир аш Шам, доминирана от бившия сирийски клон на Ал Каида и замесена във вътрешни борби с ислямистки групи.

Но Идлиб "не е в прицела на Дамаск до ново нареждане, защото тя е обект по-скоро на геополитически, отколкото на военни сметки", уверява Хелър.

"Съдбата на Идлиб е свързана с това, което се мъти зад кулисите между Турция (която подкрепя опозицията - бел. АФП) и Русия", подчертава той.

Именно в тази провинция с 2,5 милиона жители, сред които над милион са били принудени да напуснат домовете си, режимът в Дамаск изпраща почти системно бойци и техните семейства, евакуирани от отвоюваните от бунтовниците райони.

Във всеки случай е трудно да си представим едновременна офанзива срещу Идлиб на север и Дараа на юг.

"Това би изисквало мобилизирането на впечатляващи сили, а режимът беше принуден да използва най-големите си сили само, за да си върне Източна Гута", която е с много по-малка площ, смята Терон.

По БТА