Ти си това, което четеш

След поредната матура и преди новия закон за образованието

Aко "Приключенията на Лукчо” е роман, искам да прочета всички на земята” – ключова реплика на дъщеря ми отпреди няколко години, когато беше втори клас. Имам и още по-любима от малко по-късен етап: „Човек трябва да има здраво чувство за мъка, за да чете Оливър Туист”. Ясно е, че читателска култура се гради първо в семейството и после в училище. Само че не виждам механизъм, който да възпитава в култура, да мотивира читатели или да изгражда вкус и критерий.

Българското образование потъпква всякаква свежа мисъл. Липсва нещо много просто – духовност, която да предполага развитие, мисъл, която да повлича в различни посоки и отскок… нагоре. Образованието ни е устроено примитивно, зависи само и единствено от документи и бюрократи. Затова е и неуправляемо и неефективно. Човeшкият фактор е сведен до гола статистика. В тази област все пак има някаква идеална цел, която е редно да се формулира и разграничи ясно. Това, дето подготвяме хора за бизнеса и процъфтяващата икономика, е доста изтъркано. На бизнеса не му трябват глупави хора. И работник да си – някъде и някой трябва да те е научил да мислиш.

Проблемът не е само в това, че през август ще влязат необмислени промени с новия Закон за образованието, а че после нищо особено няма да се случи. Генерално трябваше да се олекотят и променят учебните програми и планове, което не се случва с литературата. Не се намери кой да мотивира и представи Програмата по литература, да обясни и изведе акцентите без клишета, скандали и заучени реплики. Обяснителността с разбираеми думи е въпрос на професионализъм – не виждам от доста време адекватност и коректност в промотирането на образователни политики. Чудя се има ли такива изобщо? Литературата задава идеи, влиза в полето на съпротивата (срещу Принц Лимон), подлага на съмнение доста неща, но и гради ценности и възможност да избираш и продължаваш напред, както прецениш. Това не е изгодно. Въпросът е да се запазят същите хора, които пишат учебниците, които участват в постоянните образователни комисии, които усвояват парите по оперативните програми и превръщат образованието ни в догма и посредственост.

Зрелостният изпит по БЕЛ приключи – "драконовските мерки” останаха в историята, предстои статистиката, както всяка година, и после идва забравата. Предстои и общ анализ – конфузни усмивки, гордост, че двойките са два-три процента по-малко (примерно). И ще чакаме матурата догодина. Тази инерция е скапваща за работещите в образованието. Инерцията е липса на съвременност и адекватност.

Доста голям брой от младежите не умеят да четaт с разбиране откъс от произведение, както и да съставят свой текст по него. Още през 2014 г. е приета Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността с времеви хоризонт до 2020 г. Подзаглавието на Стратегията е: „Четенето – ключът за повишаване на грамотността на нацията“. Целта е да се подобри функционалната грамотност (работата с различни типове текстове и информация от различен порядък и области). Не е ясно обаче как се прилага тази Стратегия. Каква е нейната функционалност и достъпност? И как тези младежи (около 50 000), които се явиха на матура, ще успеят да извлекат ползата от своето образование?

Документът е свързан и с международното оценяване на учениците – PISA, на което по традиция заемаме последните места. Най-общо четивната грамотност се дефинира като разбиране, използване и осмисляне на писмени текстове за постигане на определени цели. Свързва се и с активното участие на личността в обществото. Общи формулировки, които са добри по своята същност, но у нас си остават на хартия, защото липсва съпричасност и отношение към образованието на държавническо ниво.

Ако не се върнем към "Приказки по телефона”, към просто устроените и интересно написани учебници, към добрия изказ и упражненията по писане и граматика – има да чакаме нещо добро да ни се случи. На нас и на децата ни.

Дияна Боева е родена в Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През 2016 г. излиза първият й роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго”). Текстът е публикуван първо в портал "Култура", откъдето го препечатваме.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?