След поставянето на КТБ под специален надзор прихващанията са нищожни

В случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) българското общество и българските граждани са изправени пред изключителна мащабна финансова измама, засягаща огромен брой вложители, включително Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и държавата – като кредитори на тази банка, при което тази нагла измама се осъществява чрез действаща банка. Това коментара проф. Валери Димитров, преподавател по финансово и банково право в УНСС, пред БНР.

Самоуважаващите се общества и държави не допускат такива неща, каза той.

Според Валери Димитров съдът е приел най-късната дата за обявяване на датата на несъстоятелност на КТБ (6 ноември 2014 г. - бел.ред.), но това "нищо не решава“.

"Имуществото на КТБ ще стигне само за частично съръзмерно удоволетворяване на ФГВБ, на вложителите с негарантирани размери и на държавата, ако тя е на този ред. Тези, които направиха "прихващания“, се опитаха да прередят другите, но законът не го допуска и това е единият проблем. Той казва: "Всеки от прихващащите кредитори ще получи толкова, колкото ще получи всеки останал на този ред – всеки равен процент от вземанията си. Това е поправката през ноември", поясни той.

Димитров коментира, че от момента на налагането на специалния надзор на 20 юни 2014 г., БНБ е наложила на КТБ пълна забрана на предмета и на дейност и тя не е можела да прави "абсолютно нищо“.

"При това положение, за мен нещата са ясни и категорични – няма изискуеми влогове, с които да може да се прихваща. Всички прихващания, направени в този период, са невалидни! Нищожни. Проблемът е, че БНБ зае една двусмислена позиция. Тя мълчаливо не възрази срещу прихващанията, въпреки че тя наложи забрана на изискуемостта на влоговете. Тя наложи забрана с административен акт и тази забрана важи! И си затвори очите пред нарушаването на собствената ѝ забрана, наложена с нейния собствен административен акт.
С влизане в сила на решението за обявяване на КТБ в несъстоятелност влиза в сила изискуемостта на влоговете и тогава могат да се направят прихващания", поясни Валери Димитров.

"По начало, наказателната отговорност за необезпечени кредити беше лошо решение, което с основание беше отменено в тогавашния Наказателен кодекс, защото банките могат да кредитират както срещу обезпечение така и в определени случаи – необезпечено. Правилата на доброто банкерство допускат банка да кредитира необезпечено, но не всеки. Тя може да кредитира само лица с доказана платежоспособност с висока кредитоспособност, които имат надеждни отношения с нея, обикновено дълготрайни", каза юристът в отговор на слушателски въпрос дали трябва да се върне наказателната отговорност при отпускане на необезпечени кредити. И сега не се изискват обезпечения, когато една банка кредитира друга банка, аргументира се той.

"Проблемът с КТБ е бил не в принципа а в това, че са кредитирани подставени лица чрез SPV-тата", обясни той и добави: "Банката не е рисков капиталист и не може да предоставя такива кредити".

"Злато не е държано извън България. Страната има достатъчен златен резерв в трезорите на БНБ", заяви професорът в отговор на слушателски въпрос къде е изнесен златният резерв през 1990-те".