Ти си това, което четеш

След срещата с Панов: Борисов защити "сценария" на Цацаров за ЦУМ-гейт

Шефът на ВКС нарече реформата "мимикрия", Цачева му поиска конкретни идеи
Борис Митов | 12:02 | 19 май 2017 | 22 коментара

Конфликтът между председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС), провокиран от отказа на съдебните кадровици да проверят скандала ЦУМ-гейт, обслужвал "малки политически партии и фракции" – "кърлежи".

Това се разбра от думите на премиера Бойко Борисов, който бе на посещение в Хитрино. По-рано в петък той разговаря по темата с Панов, след което обаче изпрати пред медиите вицепремиера Екатерина Захариева и правосъдния министър Цецка Цачева, вместо сам да коментира разговора си с висшия магистрат.

"Когато се създават междуличностни конфликти между висши представители на съда, прокуратурата, следствието преди години и като кърлежи се прилепят към тях малки политически партии и фракции, нищо добро не може да очаква съдебната система. И това го казах и на господин Панов", заяви в Хитрино Борисов, след като неколкократно бе подканян от журналистите да говори за "регулярната", по думите му, среща с шефа на ВКС.

Тя бе инициирана по молба на върховния съдия в момент, когато противопоставянето между него и обслужващото Цацаров мнозинство във ВСС достигна връхната си точка и дори се стигна до искания за оставката му.

Борисов се размина с Панов за разплитането на ЦУМ-гейт

Изказването на премиера бе коренно противоположно на тезата на самия Панов, който заяви по-рано в Министерския съвет (МС), че обясняването на ситуацията с негов личен конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров цели единствено да измести темата от липсата на адекватна институционална реакция по ЦУМ-гейт.

"По всички теми на съдебната система може да се разчита на мен, но по никакъв начин да не се обслужват политически партии. Които, повтарям, със своята маломерност, с това, че не успяха да влязат в парламента, просто пречат на съдиите", продължи премиерът.

Така той изцяло влезе в тона на Цацаров и гравитиращото около него мнозинство във ВСС, според които критиките срещу главния прокурор заради нерегламентираната му среща с издателя на в. "Сега" Сашо Дончев в офиса на функционера на БСП Георги Гергов са част от "сценарий" на т.нар. кръг "Капитал" за овладяване на съдебната система.

"Никога не съм отричал, че съм отишъл на срещата, но това не е било тайна среща в центъра на София, защото аз на тайни срещи не ходя. Няма да влизам в този непочтен сценарий. Вие (Лозан Панов – бел.ред.) не сте сценарист, вие сте от изпълнителните. Каквито и въпроси да ми задавате, не смятам, че е достойно да отговарям точно на вас", заяви Цацаров на 27 април във ВСС малко преди съветът да откаже да провери ЦУМ-гейт.

Опорната точка за "сценария" срещу държавността неизменно се тиражира и от медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски, чийто представители прекъснаха с крясъци брифинга на Панов, Захариева и Цачева в петък.

Премиерът по-притеснен от срещите на омбудсмана и Слави Трифонов с Нинова

Междувременно Борисов отново демонстрира стратегията си да не бъде многословен, когато коментира ЦУМ-гейт, неглижирайки го с подметването, че бил по-притеснен от срещите на омбудсмана Мая Манолова и водещия Слави Трифонов с лидера на БСП Корнелия Нинова, отколкото от твърденията на Дончев, че е бил заплашван от Цацаров.

"И аз имам много въпросителни, но съм оптимист, ще намерим най-доброто възможно решение и реформата в съдебната система няма да бъде дума", заключи лаконично премиерът, след което реши да разведри атмосферата с "шегичка":

"Никой не поиска да се види с мен през тези 3 месеца. И аз щях да се почувствам поласкан да ме поканят в ЦУМ..."

Лозан Панов поиска да бъдат обсъдени нови конституционни промени

На другия полюс бе изказването на съдия Панов, който директно обвърза успеха на съдебната реформа с нови конституционни промени, които да прокарат конкретни ограничения и механизми за пряка отговорност на главния прокурор. Тема, която засега управляващите изчерпват единствено с въвеждането на тримесечни отчети на т.нар. трима големи в съдебната власт (главния прокурор и шефовете на ВКС и ВАС – бел.ред.) пред парламента.

"За мен е очевидно, че темата с конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена. И да кажем, че без реформа в прокуратурата, такава в дълбочина реформа не може да се случи. Дадох примери с казуси в миналото, които коментирахме заедно, като Костинброд, подслушването на премиера в неговия дом, КТБ, ЦУМ-гейт, които сочат на това, че всеки трябва да носи отговорност и да има механизми за носене на такава отговорност", заяви Лозан панов след срещата си с Борисов.

В нито един от изброените от шефа на ВКС случаи прокуратурата засега не е успяла да проведе адекватно разследване (а в някои дори изобщо отказа да образува такова – бел.ред.), което да доведе до произнасянето на ефективни присъди.

Панов дори намекна, че прокараните в края на 2015 г. от предишния кабинет на Борисов конституционни промени са били "мимикрия на реформа", а не основа на ефективна съдебна реформа в дълбочина. С което видимо подразни представителките на правителството, изпратени да говорят пред медиите вместо Борисов.

"Кабинетът никога не се е опитвал да прави мимикрия на реформа. Ние няма да симулираме реформи, мимикрия и там, каквото употреби г-н Панов", реагира вицепремиерът по съдебната реформа Захариева, размивайки темата с повтаряне на идеите за орязване на политическата квота във ВСС и за намаляване на формализма в Наказателно-процесуалния кодекс.

Кабинетът не смята да бави "всичко останало" с нови конституционни промени

Тя обаче даде да се разбере, че пред кабинета изобщо не стои вариант за нови конституционни промени, свързани с дейността на прокуратурата: "Нашият призив и нашето мнение е, че – да, това е изключително важна реформа, но не бива да се отлага всичко останало, отваряйки отново темата с конституцията."

"Това, за което аз апелирам, е в най-бърз порядък да се дадат конкретни текстове – какво се разбира под дълбочина на реформата. Всички останали трябва да сме наясно, че само с бланкетни понятия, с общи формулировки, ние рискуваме да останем там, където сме в момента", добави Цецка Цачева в отговор на председателя на ВКС.

Малко след това брифингът им бе прекъснат от крясъците на някои от присъстващите репортери, които започнаха да се надвикват в опита си да зададат въпроси на Панов.


 

Преди началото на срещата му с Борисов в МС председателят на ВКС обяви пред медиите, че с нея започва поредица от разговори с представители на парламентарните сили по въпроса за продължаването на съдебната реформа. Той се ангажира да повдигне пред премиера конкретно и темата за ЦУМ-гейт.

Шефът на ВКС очаква среща с президента за продължаване на съдебната реформа

Помолен да коментира отказа на президента Румен Радев да създаде специална комисия, която да провери този скандал, както предложи самият Панов, той заяви: "Президентът направи своя избор. Да уважим това негово мнение. Оставам и ще настоявам за среща с него, защото по втората част от моето писмо, ако наистина е загрижен за съдебната система, нямам отговор. То е във връзка с инициирането на дебат за конституционни промени."

Както е известно, прокараната от предишния кабинет "Борисов" поправка в основния закон бе силно орязана от мнозинството в парламента. Вследствие на това тогавашният правосъден министър Христо Иванов подаде оставка.

Конституционните промени регламентираха разделянето на ВСС на съдийска и прокурорско-следователска колегия, прекия избор на членове на съвета от магистратската квота, както и разширяване правомощията на Инспектората към ВСС.

Отхвърлен обаче бе ключовият текст, който предвиждаше паритет между представителите на прокуратурата и тези на парламента в прокурорско-следователска колегия на ВСС, както и лек превес на членовете от съдийската квота спрямо тези от парламента в съдийската колегия.

Тези съотношения, които на първото четене през септември 2015 г. бяха подкрепени от парламентарни групи на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, ДПС и един депутат от АБВ, целяха да гарантират, че ключовите решения в съдилищата ще се взимат при достатъчна гаранция за независимостта на съда от влияние от другите две власти, като същевременно въведат минимална отчетност върху дейността на безконтролния главен прокурор.

Прието обаче бе съдийската колегия да се състои от 14 членове – шестима, избирани пряко от съдиите, шестима, излъчени от парламента, както и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Прокурорско-следователската колегия пък се формира от общо 11 членове – четирима, избирани пряко от прокурорите, един, излъчен пряко от следователите, петима от политическата квота, както и главният прокурор.

Именно резултатът от това гласуване провокира оставката на Христо Иванов, който обяви от парламентарната трибуна, че "стана важна, голяма и символична стъпка към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор".

Още по темата
Още от България

Искат ли БСП и ДПС да пришият Пеевски на Борисов?