След срещата Юнкер-Ципрас: Всички сценарии са възможни

Поредната инфарктна среща за решаване на гръцката криза, състояла се миналата нощ в Брюксел, завърши без споразумение. "Дълга нощ за Гърция в Брюксел, където не бе намерено златното сечение, дебатите продължават", отбелязва електронното издание нюз.ин.

И след тази среща оценките се колебаят между предпазлив оптимизъм за възможен скорошен компромис преди финансовите ресурси на Атина да са се изчерпали и мрачни прогнози за предстоящ провал с тежки последици, както за Гърция, така и за стабилността в еврозоната.

Без компромис за реформи в Гърция няма как да потече блокираната финансова помощ в размер на 7,2 милиарда евро. Атина обаче не разполага с много време с оглед на празната хазна. Още утре е срокът за изплащането на Международния валутен фонд /МВФ/ на сумата от 305 милиона евро. Общият размер на траншовете, които Гърция трябва да изплати на МВФ през юни, възлиза на почти 1,6 млрд. евро. Освен това до края на месеца Атина трябва да обслужи държавни заеми в размер на малко над 5 млрд. евро.

Участниците в срещата са оптимисти

След като в предишните дни двете страни "сложиха на масата" окончателните си предложения снощи в Брюксел възможностите за постигане на компромис бяха обсъдени на среща между гръцкия премиер Алексис Ципрас, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и шефа на еврогрупата и холандски финансов министър Йерун Дейселблум. Срещата между Юнкер и Ципрас продължи почти пет часа и половина. Дейселблум не бе там през цялото време.

Европейската комисия окачестви срещата като добра и конструктивна. Първи сближавания на позициите бяха постигнати на състоялата се в Брюксел среща за кризата в Гърция, предаде ДПА.

"Обсъжданията ще продължат в идните дни. Колкото повече разговаряме, толкова повече се приближаваме към решение", каза гръцкият премиер Алексис Ципрас в ранните часове на днешния ден.

Ципрас заяви, че кредиторите са поискали да бъдат отменени добавките към пенсиите и да бъде повишен ДДС върху енергията. "Разбира се ние отхвърлихме това", посочи той. По думите му от страна на комисията обаче е демонстрирано конструктивно отношение за постигане на съгласие. "Положителното от днешната среща е, че нашите партньори в преговорите, поне комисията, имат намерението много скоро да постигнем реалистично споразумение", посочи още Ципрас.

Запитан дали ще може да изплати следващата вноска по дълга към МВФ идния петък, Ципрас каза, цитиран от Асошиейтед прес: "Не се притеснявайте за това".

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че "трудните" преговори с Гърция ще продължат. Спах три часа, след като имах дълги, трудни обсъждания и преговори с гръцкия премиер, посочи Юнкер пред комисия на Европейския парламент. По тази причина трябва да напусна (изслушването пред комисията) ...Трябва да подготвим следващия кръг преговори, посочи той.

Подготвеното от кредиторите проектоспоразумение не устройва Атина

Проектът за споразумение с Гърция, подготвен от кредиторите, не може да бъде основа за преговори. Това заявиха правителствени източници в Атина, цитирани от гръцката агенция АНА-МПА. Същите източници обаче смятат, че този проект на кредиторите дава възможности за компромиси, така че да се стигне до споразумение с тях в близките дни.

Това е едно предложение за споразумение, направено на техническо ниво, което отново връща за обсъждане мерки, извадени от дневния ред на преговорите, водени в рамките на т. нар. Брюкселска група, казали същите източници. Според тях поисканите от кредиторите мерки, които медиите представят като "шокови", се отнасят до повишаване на ставките на ДДС, до съкращения на разходи в осигурителните каси и до премахване на надбавката за солидарност, давана досега на пенсионерите.

Въпросните източници обаче оценяват като позитивно предложението на кредиторите в частта му за първичните бюджетни излишъци през следващите три години.

Наред с това те се жалват, че въпросът за гръцкия дълг на водените досега преговори е бил обсъждан повърхностно, тъй като не бил включен в споразумението на техническо ниво. Предложението на институциите пък било особено неясно във връзка с проблемите, свързани с трудовото законодателство и пазара на труда.

През 2010 г., когато започна кризата ЕС и МВФ предоставиха на Гърция спасителни заеми в размер на 240 млрд. евро. След частично отписване на гръцкия дълг през 2012 г., неговият размер в настоящия момент надхвърля 315 млрд. евро и възлиза на 175 на сто от БВП, което е близо три пъти над допустимите норми /60 на сто от БВП/, валидни за страни от еврозоната.

Колкото до графика на преговорите, същите правителствени източници отбелязали, че срещите на премиера Ципрас и експертните разговори ще продължат с цел да бъде постигнато споразумение преди 14 юни. Правителствените представители в Атина не изключват кредиторите да дадат толеранс от няколко месеца за прилагане на договореностите, след което да се пристъпи към обсъждане на ново споразумение.

Гръцките медии: От компромиси и избори до дефолт

За Гърция в момента са възможни всички сценарии - от компромиси и избори до дефолт, премиерът Алексис Ципрас не изключва правителството му да се договори с кредиторите, но в същото време съществува опасност от спиране на тегленията от банките и налагане на капиталов контрол върху тях, пише гръцкият в. "Имерисия".

Тази вероятност не се изключва и от близкия до правителствената партия СИРИЗА, но критикуващ нейната икономическа политика, професор Янис Милиос, който вчера спомена за възможно налагане на контрол върху депозитите и ограничаване на тегленията до 300 евро на ден.

Позовавайки се на Ройтерс гръцкото радио Скай помества в електронното си издание сценарии за това какво би могло да се случи в Гърция занапред. Добрият сценарий, според медията, предвижда Ципрас да се договори с кредиторите, но да не успее да убеди хардлайнерите от партията СИРИЗА и да обяви нови предсрочни избори.

Спряга се също сценарий за нулев ефект, при който се допуска Ципрас да се договори с кредиторите и да склони хардлайнерите от партията, но след това да се провали при прилагането на мерките и до няколко месеца кризата отново да се върне в Гърция.

Лошият сценарий пък представлява ситуация, при която Ципрас не успява да постигне споразумение и след налагане на ограничения върху движението на капитали от страна на кредиторите, предава властта на правителство на националното спасение.

Катастрофичният сценарий гласял Ципрас да не постигне споразумение, страната да фалира, той обаче да запази властта си /вероятно след нови избори/ и да продължи конфронтацията му с кредиторите.

В кореспонденция от Брюксел в. "Катимерини" твърди, че пропаст продължава да разделя Атина и институциите след снощната среща. Вестникът информира, че за утре е планирана нова среща в същия състав в опит да бъде постигнато споразумение.

"Файненшъл таймс": Ципрас държи на неподчинението

"Гръцкият ден на Мармота продължава, Ципрас държи на неподчинението", коментира британският в. "Файненшъл таймс". Изданието изтъква, че Ципрас е продължил тактиката на неподчинение, но въпреки това все още имало надежда за споразумение с Гърция до 11 юни.

Изправен пред една от най-забележителните си срещи в рамките на краткия си мандат досега като премиер, Алексис Ципрас прибягна до същото поведение, довело радикалната левица на власт – "неподчинението", пише вестникът.

Авторът обаче предупреждава, че нивата на договорените бюджетни излишъци биха могли да доведат до значителни по-строги мерки за икономии, от тези които кабинетът Ципрас дава вид, че е готов да понесе. Според него те все пак били по-ниски от целите, заложени в сегашната текуща спасителна програма.

В материала се твърди, че ако Ципрас и Юнкер не са могли да се договорят, според високопоставен източник от еврозоната, лидерите на Франция и Германия планирали днес да разговарят в рамките на телеконферентна връзка с гръцкия премиер.

Си Ен Би Си: "Време е да се говори за капиталов контрол върху Гърция"

Световни медии отново подемат темата за евентуално въвеждане на капиталов контрол върху Гърция на фона на снощната безплодна, според тях, среща.

Си Ен Би Си изтъква, че въпреки бавното темпо на преговорите между Гърция и нейните кредитори, ЕЦБ е увеличила значително сумата по спешното финансиране на гръцките банки. Позовавайки се на анализатори медията подчертава, че ако финансирането на Гърция от ЕЦБ чрез механизма за спешна парична ликвидност ЕЛА (ЕLA) бъде ограничено, Атина ще трябва да наложи контрол върху движението на капиталите и да свие тегленията на пари в брой, за да продължат да работят банките.

Ако ЕЦБ бъде принудена да ограничи значително механизма ЕЛА заради безсилието на Гърция да извършва плащания или поради провал на преговорите, тогава е твърде вероятно Гърция да последва примера на Кипър, казал още пред медията същият анализатор.