София диша в комунално Средновековие

Докато центърът на София се къпе в лятна хипстърия и арт фестивали, в началото на август "Топлофикация-София" изгради много хубава арт инсталация около кооперацията ни в квартал "Хиподрума". Кръстихме я "крепостен ров". Траншеята идеално обикаля сградите в близост до улица "Смилица". Крепост (къща), ровове, вода, сещате се... Средновековие.

Траншеите из квартала са заради плановия ремонт за подмяна на топлопреносната мрежа в "Хиподрума". Подобни има в целия град. Конкретно нашият трябваше да започне по план на 21 юли - десет дни, след като ни се роди дете. Нищо, викам си, лош късмет с водата, но да сме живи и здрави, ще издрапаме с леген и канче до 21 август, когато ремонтът трябваше да свърши.

Но не. Ремонтът, разбира се, не започна на 21 юли. Никой, разбира се, не обясни защо. Всеки ден се питахме кога ще спре топлата вода и тя наистина спря на 4 август най-накрая. Обадихме се да питаме кога ще я пуснат пак. Казаха ни – всичко е ОК - на 21-ви август ще имате вода. Колко хубаво, казахме си вкъщи. Това си е аванта, само 17 дни без топла вода, вместо месец.

Тогава започна зверският шум. Да знаете, че ако си извикате майстор вкъщи, то той не може да работи между 14 и 16 часа, защото може да дойде полиция. Това не важи за тия от комуналните предприятия, дето могат да разкопаят цял град. Нищо, казахме си, за добро е. Дойде 21 август и се настроихме за пенсионирането на легена и канчето. Водата обаче не дойде. Вместо водата дойде някакъв от "Топлофикация" и залепи бележка на входната врата на блока. Така разбрахме, че ремонтът ще приключи на 28 август (петък). Нищо, пак си казахме, заслужава си. Голям ремонт е.

Междувременно работниците долу спукаха някаква тръба и целият съседен блок остана без всякаква вода. Чухме караници. Обещаха да заварят тръбата. Съседите показаха ясно, че им нямат вяра. Ден по-късно някакъв шеф от ремонта се жалваше на колегите си, че пуснали жалба срещу него.

Петък 28 август дойде и се изтърколи, настана съботата... вода пак няма. Опитахме се вече леко изнервени (дълбоко в душите си искахме да се изкъпем с душ, а не с канче, не ни винете) да търсим сметка от "Топлофикация" защо не държат на думата си. Не успяхме. Да знаете, че информационният им център не работи в събота и неделя. Той не работи през почивните дни, дори в този случай, когато "Топлофикация" е превърнала София във Вердюн*.

Може да се обадите на столичното парно през уикенда само за аварии. Но внимавайте, ако само отворите дума за прозаични неща като безкрайни ремонти насред 33-градусова жега, ще ви нахокат здраво. И нищо няма да ви кажат. На сайта на "Топлофикация" информацията за ремонтите се "обновява" от месец май, т.е. тя стои съвършено празна от самото си създаване.

В неделя 30 август вода пак нямаше, но най-любопитното нещо, което забелязахме е, че работниците от "Топлофикация – София" просто спряха да идват. Биха си камшика рано в петък, не дойдоха в събота, нито в неделя, не дойдоха и в понеделник. Оставиха ни само ров около блока. В понеделник успяхме да пробием с телефоните на "Топлофикация-София". Казаха ни, че плановият ремонт ще приключи на 10 септември! Ей така ни го казаха, спокойно и с достойнство. Това са месец и пет дни без вода по ТЯХНА вина. Няма отговор на въпроса: "Защо не ни предупредихте?" Не казаха защо удължават срока, а работниците им не работят. Никой не казва как ще ни компенсират за "неудобството". Ние сме крепостни и си имаме ров.

Още едно от същото, но през друга тръба

"Софийска вода" е частна фирма, но желанието им да бачкат е като на общинското парно. След като "Топлофикация" спря топлата вода започнаха авариите по тръбите на студената. При втората авария в рамките на три дни налягането на студената вода почти изчезна. Ще повторя, за да е ясно. Ние нямаме топла вода, започна да спира и студената. Това засяга основно работата на пералнята, която е изключително важен уред. Всеки с бебе знае това.

Изчакахме 3-4 дни, за да се убедим, че "Софийска вода" не ремонтира вече нищо. Налягане все така няма. Тогава плахо им се обадихме. Телефонистката абсолютно убедено започна да ни обяснява, че проблемът е при нас. Здравата логика говореше, че тази телефонистка няма как да знае, защото се намира на някакво бюро и говори на аба, за да отбие номерът. Ние все пак поискахме проверка. Два дни по-късно още никой не беше дошъл. Звъннахме пак. Оказа се, че първият път не са ни регистрирали оплакването. Този път ни регистрираха. Близо десет дни след изчезването на налягането (една събота) дойде човек от "Софийска вода". Помота се. Влезе в една – две мази. Поогледа. Не носеше никакви уреди за измерване в себе си.

Отиде в съседния вход да провери общия водомер. От "Софийска вода" не знаеха, че ТЕ не са монтирали общ водомер в нашия вход. Каза, че проблемът не е в тях и си тръгна.

След още седмица без налягане и няколко телефонни скандала от "Софийска вода" най-накрая пратиха бригада. Сутринта слязох да видя какво става. Техният ръководител не беше дошъл. Момчетата чакаха и явно скучаеха. Един от тях ведро ми каза, че ако им кажа АЗ къде да копат, те ще го копнат и изкъртят. Първоначално се шашнах от това какво доверие имат на първия непознат излязъл от входа. Тогава им обясних, че грам представа си нямам къде са ТЕХНИТЕ тръби.

Малко по-късно дойде шефът им. Каза, че всичко ще приключи за пет-шест часа. Всичко приключи след 12 часа. През половината от тях "Софийска вода" си търси къртицата, защото я загуби някъде под блока. Както и да е, сложиха нови тръби и нов водомер. Водата тръгна. За всичко това бяха нужни над две седмици и безкрайни лъжи, че проблемът не е техен. Никой не пое отговорност. След още пет-шест дни дори бяха оправили плочките пред блока, които изкъртиха. Бяха обещали, че ще сложат нови. Сложиха старите, но айде да не сме максималисти.

Преди седмица жена ми получи обаждане от "Софийска вода". Екип от дружеството искал да дойде на проверка на блока. Няма проблем, каза им тя. Тогава те питаха жена ми къде самите ТЕ само седмица по-рано са ни сложили тръби. Развеселих се, честно.

Темерути навсякъде

Една от причините всичко в София да е толкова арт, в смисъла на разхайтена, се крие в Столичната община, която почти е зарязала контролните си функции. Няма как да е иначе, защото в Столичната община са същите темерути.

Едно от основните задължения на общината е да кърпи улиците, за които няма пари за преасфалтиране. Ще ви разкажа какво се случи с улица "Булаир" в "Хиподрума", която е една от най-натоварените в квартала. Тя свързва бул. "България" с бул. "Цар Борис III". До месец май на "Булаир" се открояваха четири брутални дупки, разположени толкова близо една до друга, че единственият начин да се заобиколят е като се влезе в насрещното движение. Във всяка една от тези дупки може да влезе цяла гума на автомобил и да потъне на 1/3. Ако някой мине по-ербап, гарантирано си чупи нещо по ходовата част.

Поради този прост факт колите масово ги заобикалят през насрещното движение, а това е опасно, защото дупките са разположени в началото на голямо кръстовище. През май дойдоха работници. Започнаха да изсипват асфалт. Видях ги сутринта, когато отивах на работа. Аплодирах. Вечерта се прибрах от работа и... зяпнах, сериозно. Работниците бяха закърпили няколко пукнатини на пътя на 20 см от траповете. А те, те си стояха абсолютно незасегнати. Не можех да повярвам на очите си, но после станаха работите с водата и повярвах. Сега си е Средновековието, има крепостни и ровове. На никой не му пука, че мъчи останалите, стига да са по-малки. София'2015.

*Вердюн е един от символите на позиционната война на Западния фронт по време на Първата световна война. Там воюващите изкопават стотици километри окопи.