Сомалийски сценарий? (за бъдещето на Източна Украйна)

Насилието в Източна Украйна спадна (засега) и вниманието колебливо се насочи към следвоенните очертания на страната. И правителството в Киев, и сепаратистите твърдят, че изтеглят тежката си артилерия съгласно споразумението от 20 септември, за да се създаде 30-километрова буферна зона, въпреки че на отделни места продължава да има сблъсъци.

Президентът на Украйна Петро Порошенко заяви, че е започнала "сериозна работа" по
изграждане на отбранителна линия около контролираната от бунтовниците територия. Без значение каква ще е крайната ѝ форма, Украйна ще се окаже с грубиянски съседи на източния си фланг.

Западно от Донецк Днепропетровска област се готви за нови проблеми, включително бандитизъм, отвличания и терор. Официални лица от Днепропетровск през последните месеци са ставали мишени на опити за убийство от "ликвидаторски групи" от Донбас, започнали са да пристигат престъпници, представящи се за бежанци.

Заместник-губернаторът на Днепропетровск Борис Филатов говори с безпокойство за "сомалийски сценарий", според който Донбас се превръща в територия, в която цари безвластие и която дава убежище на бандити, които оттам отиват в други части на Украйна да нападат, отвличат и грабят. Друг смущаващ прецедент е сепаратистката молдовска област Приднестровие, където организираната престъпност и корупцията процъфтяват при подкрепян от Русия режим.

Из цяла Днепропетровска област се строят укрепления по основните пътища. На най-големите блок постове има охрана от двадесетина души, система от окопи, бункери и антитанкови прегради. Всяка кола с регистрационен номер от Донецк или Луганск се претърсва от въоръжени войници. Официалните лица омаловажават тези мерки, наричайки ги средства за "контрол", но на практика е започнало изграждането на нова вътрешна граница.

Пример за плачевното състояние на украинската държава е фактът, че сигурността в Днепропетровска област е поверена на частния сектор. Местни фирми, частни донори и разтревожени граждани пълнят сметките на два недържавни благотворителни фонда, един за отбрана и един за хуманитарни нужди. Макар областната администрация да следи проектите, парите остават извън държавните структури, за да се заобиколи централизираната "несправедлива и неефективна" система, казва друг заместник-губернатор, Святослав Олинюк.

Подобна стратегия обаче поражда притеснения за корупция и командни структури на пропускателните пунктове, които се охраняват от зле координирана смесица от доброволчески батальони, полиция и служители на силите за сигурност.

Над новопостроения бункер на границата с Донецка област се веят две знамена: синьо-жълтото на Украйна и червено-черният националистки флаг на местния батальон "Сичеслав". Разнородната групичка, която е на пост, се отчита на различни командири, а на моменти получава и разнопосочни заповеди.

На въпрос за въведения от Порошенко закон за "специален статут" на Донбас няколко войници на пропускателния пункт изсумтяват презрително и го наричат "предателски". Възрастен боец, представил се като Дядото, пита: "За какво умряха момчетата ни?"

Областният елит приема закона със скърцане на зъби. Те знаят от опит, че е безсмислено да се биеш с руската армия. На два списъка, залепени на предните прозорци на сградата на областната управа в Днепропетровск, се изброени 400 имена на хора, които са в неизвестност, и на 800 пленници.

По време на целия конфликт Днепропетровска област понесе непропорционално голяма част от бремето.

"Всеки ден си имаме работа с батальони, сили за сигурност, ранени, убити, болни, пленници, погребения и така нататък, а в Киев мислят само за изборите", казва Филатов, който
неотдавна обяви намерението си да се кандидатира за националния парламент, също като Олинюк.

Шефът им, губернаторът на Днепропетровска област Игор Коломойски, отрано започна да подкрепя военната подготовка на страната и сформираше доброволчески батальони много преди украинското правителство да хвърли всичките си сили във войната. Областта е по-пострадала от повечето други като ранени и убити в бойни действия войници.

Макар броят на жертвите да е намалял след примирието от 5 септември, жертви все още има. 25-а Днепропетровска въздушно-десантна бригада остава дислоцирана край Дебалцеве,
град между Донецк и Луганск, където войските ежедневно са подлагани на артилерийски обстрел и отвръщат на огъня с артилерия. Местни жители казват, че примирието не е сложило край на боевете, нито е възстановило водоснабдяването, прекъснато преди близо месец. Продължават и сблъсъците край пристанището на Мариупол и летището на Донецк, които все още са в ръцете на украинските сили. Това е "примирие само на думи", заяви командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав.

При все още надвисналата заплаха от подновяване на войната в Днепропетровск продължава вербуването и обучението за доброволческите батальони. "Правителството на Киев още не може да се организира, но ние нямаме време за губене", коментира Филатов.

По БТА