Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Социалните помощи не отиват само при бедните и демотивират хората да работят

Детските надбавки да са обвързани с училищния успех и да са най-високи за най-бедните

2 коментара
Социалните помощи не отиват само при бедните и демотивират хората да работят

Значителна част от социалните помощи у нас не отиват при реално бедни хора, бюджетните средства се разпиляват неефективно заради слабости в системата за социално подпомагане, а относително високите размери на някои помощи в съчетание с ниските заплати демотивират хората да започнат работа. Това сочи изследване за предизвикателствата пред социалното подпомагане на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изводите са, че са необходими реформи в системата, така че парите да отиват при хората, които най-много имат нужда от тях, получаващите ги да не се застояват в програмите, а да имат стимули да работят и по този начин да се освобождава ресурс за засилване на ефектите от програмите.

Преди седмица и вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин коментира, че цели райони в страната се издържат от социални помощи и хората там нямат стимул да работят. Така той аргументира необходимостта от покачване на минималната работна заплата, но икономистите от института са на мнение, че повишаването ѝ крие и рискове.

Анализът на ИПИ сочи, че сега програмите, при които се прилага диференциран подход при отпускането на помощи, са по-ефективни и достигат до по-голям процент от най-бедните хора. Като пример за ефективни се дават помощите за отопление и програмата "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход", които успяват да достигнат до 66.8% и 84.2% от най-бедните 20% от домакинствата.

За сравнение програмите "Месечни добавки за социална интеграция“ и "Подпомагане на семейства с деца“ успяват да насочат едва 39.8% и 41.1% към най-бедните 20% от домакинствата.

Ефективните програми обаче не подобряват значително материалното състояние на бедните семейства, тъй като размерът им е нисък. За 2014/2015 година месечната помощ за отопление е 65.72 лева или 328.60 лева за целия отоплителен сезон. Годишно за помощи за отопление кандидатстват около 300 000 души и около 250 000 я получават, а на около 50 000 е отказана.

40% от помощите за деца отиват в семейства, които не са бедни

Според Световната банка около 40% от помощите по програмата "Подпомагане на семейства с деца”, която е най-голямата програма на Агенцията за социално подпомагане, отиват в домакинства, които не са бедни, сочи анализът.

На детски надбавки имат право семейства, чиито деца посещават редовно училище и чиито среден месечен доход не надхвърля 350 лева на човек от домакинството. Тя се дава за общо 797 903 деца в 537 325 семейства, а годишният разход за нея е над 350 млн. лева.

Основната причина толкова много хора да получават помощи е това, че в периода 2007-2009 година размерът им е удвоен от 18 лева на 35 лева месечно и е увеличен таванът на доходите до 350 лева на човек от домакинството.

Така от 2007 година разходите за детски надбавки скачат от 192 млн. лева на 350 млн. лева. Освен това през 2009 година само в София и Плевен средният доход на човек от домакинството е над 350 лева, а през 2013 година в 13 области средният доход на човек от домакинството е над 350 лева.

"Предвид високия дял на сивата икономика в страната, можем с основание да предположим, че реалният доход на голяма част от бенефициентите е по-висок от официално декларирания такъв", се казва в анализа. Според експертите увеличението на тавана на дохода до 350 лева е било прибързано предвид световната финансова и икономическа криза и забавения ръст на заплатите.

От ИПИ дават пример, че на добавки по сегашния критерий имат право както четиричленно семейство с доход на родител 350 лева, така и четиричленно семейство с доход на родител 700 лева при двама работещи родители и две деца. Но в по-бедното семейство добавките от 70 лева месечно за двете деца носят много по-големи ползи, тъй като нетният им доход се вдига с 12-7%, а за другото семейство увеличението на нетния доход е 6%.

Детските добавки да са обвързани не само с ходенето на училище, но и с успеха

Затова предлагат да има диференциращ механизъм за даването на помощите. В Хърватия например съществува сходна програма, в която след предварително прилагане на набор от критерии, размерът на отпусканата помощ се определя в зависимост от дохода на семейството и варира от 26 до 109 евро.

В изследването се посочва, че сега по-малко от 1% от месечните помощи за деца биват преустановени поради нередовно посещаване на учебни занятия. Затова според анализаторите е нужно въвеждането на допълнителни критерии, като например представянето на децата в училище.

Като индикатори се предлагат средния успех на ученика през предходната учебна година или резултатите от външните оценявания на различните етапи на образованието. "Предвид практиката в по-ниските класове на образователната система оценките да бъдат по-високи, това може да доведе до естествено насочване на допълнителни средства както към най-малките ученици, така и към тези от тях, които в последващи години постигат по-добри резултати, например тези със среден успех над 4.50", се посочва в анализа.

"При прилагането на подобен подход е важно да не се получи припокриване със системата на стипендии за най-успешните ученици – т.е. минималният успех за отпускане на детски надбавки трябва да бъде по-нисък от този за отпускане на стипендия за отличен успех", се допълва в изследването.

Едно от предложенията е за семействата с доход до 200 лева на човек от домакинството помощта за деца да е 100% от предвидената, за тези с доходи между 201 и 250 лева да е 90%, за тези със среден доход между 251 и 300 лв.–75% и за тези между 301 и 350 лева да е 50%.

Добавките за хора с увреждания -ниски, но голям наплив за тях

Програмата за интерграция на хора с увреждания също гълта значителен финансов ресурс, без да е особено ефективна. На интеграционни добавки имат право хората със степен на увреждане над 50% и я получават над 500 000 души, като годишно по това перо отиват близо 140 млн. лева.

Размерът на месечната добавка за социална интеграция се изчислява посредством гарантирания минимален доход (ГМД), който от 2009 година насам е 65 лева и с чието повишаване главоломно нарастват и хората, имащи право на помощи. Добавките за социална интеграция подпомагат хората за транспортни услуги, балнеолечение, диетично хранене и лекарства, информационни и телекомуникационни услуги и са от порядъка на 10-13 лева месечно за всяка услуга.

Причината за относително ниския размер на този тип помощи е големият брой желаещи и имащи право да ги получават.

"В голяма степен ефективността на мярката "Месечни добавки за социална интеграция“ е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика по отношение на подкрепата на хората с увреждания в България", се посочва в анализа.

"Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии – фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания", се казва още в анализа.

Някои от тези придобивки са възможността за ранно пенсиониране поради инвалидност в съчетание с повишаването на минималния осигурителен стаж, нормативна защита от уволнение, право на удължен платен годишен отпуск, програми за отпускане на кредити без лихва за хора с трайни увреждания, облекчен прием и намалени такси във висшите учебни заведения, данъчни облекчения.

Затова едно от предложенията в анализа е свеждането на медицинската експертиза до установяване степента на увреждане и въвеждането на задължителна социална оценка при отпускането на помощи. В същото време се предлага и увеличение на размера на добавките.

Ниските доходи в съчетание с високи помощи насърчават безработицата

В анализа се посочва още, че заради ниските доходи и относително високия размер на някои помощи, на практика хората са демотивирани да започнат нископлатена работа, попадайки в "капанът на безработицата".

През 2012 година например в състояние на заетост човек би получавало допълнителен приход в рамките на едва 18.4% от брутния си доход, получаван без да работи. С други думи, 81.6% от допълнителният му доход ще бъде отнет под формата на данъци и социални осигуровки, от една страна и загуба на обезщетението за безработица и съпътстващи социални помощи, от друга.

"Поради обстоятелството, че загубата на трудов доход предоставя възможности за достъп до обезщетения за безработица и определени социални плащания, колкото по-нисък е потенциалният трудов доход на едно лице, толкова по-малко вероятно е то да потърси възможности за заетост пред алтернативата да получава пасивен доход от системата за социално подпомагане и от социално осигурителната система", се казва в анализа.

В изследването се посочва още, че продължаващото повишаване на минималната работна заплата оскъпява цената на труда, води до по-високи стимули за заетост от страна на хората без работа, но и до спад в тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и съответно - на вероятността за намиране на работа.

"Продължаващото повишаване на осигурителната тежест чрез увеличението на минималните осигурителни доходи пък намалява стимулите за повишаване на икономическата активност на безработните, икономически неактивните и заетите на ниски заплати", се казва още в проучването.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #2

    Социалните помощи могат да се диференцират и на регионален принцип. В икономически неразвитите региони те да бъдат най-високи, а в областите, в които безработицата е най-ниска, най-малки. Освен това могат да бъдат обвързани с бюрата по труда. Ако лицето, получаващо помощи не е регистрирано в Бюрото по труда и не търси работа, след известен период да губи тази привилегия.

  2. Иван II
    #1

    Социалните помощи не са социални, защото не ги дава социумът, т.е. обществото, а държавата.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.