Социалният министър е готов на диалог за отпадане на осигурителните прагове

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обяви, че е готов да започне преговори с работодателите и синдикатите за отмяна на минималните осигурителни прагове за отделните професии. По думите му обаче това трябва да се случи в нормални условия, заедно с разговора за определяне на механизъм за нарастване на минималната работна заплата, а не в условията на бойкот и натиск.

"За мое съжаление в последно време социалният диалог в България страда от липса на конструктивизъм и липса на взаимно уважение между партньорите и това поставя държавата в ситуация сама да взема решения, които би трябвало да бъдат договорени между работодателите и синдикатите. Действащото законодателство предполага договаряне на минималните осигурителни доходи. Когато такова договаряне не се случи, държавата – съответно министърът на труда и социалната политика, трябва да вземе решение", коментира Петков в петък пред БНТ.

В сряда четирите национално представителни работодателски организации му поискаха оставката заради решението да наложи административен ръст на минималните осигурителни прагове с 3.9%.

"Решението, което аз предложих на Надзорния съвет на НОИ, който ще разглежда в понеделник проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 година, е за нарастване на минималните осигурителни доходи с 3.9%, колкото е предвиденият ръст на икономиката. Считам, че това е едно балансирано решение, което ще доведе до увеличение на замразените миналата година минимални осигурителни доходи за по-високодоходните професии", посочи Петков.

"Тезата на работодателите е, че този инструмент е изживял времето си и трябва да отпадне. Аз съм готов, и съм го заявил на срещи със социалните партньори, да водим разговор за отпадане на минималните осигурителни доходи, но този разговор да бъде в нормални условия, при които това да бъде внимателно обмислено", каза социалният министър.

Той допълни, че при този диалог трябва да се вземат предвид всички "за" и "против"

"Готов съм веднага да поведем този разговор, за да решим проблемите, които спъват социалния диалог", заяви той.

Възможна е промяна за първите дни на болничния

Относно предложението в първите три дни от болничния служителят да получава от работодателя едва 50% от осигурителния си доход, вместо сегашните 70%, Петков коментира, че причината за решението са много мними болни.

Петков призна, че доказването на фалшивите болнични е много трудно, а същевременно това перо генерира все по-голям разход за НОИ, който достига половин милиард лева годишно. НОИ обаче плаща едва от четвъртия ден на болничния и практически мярката облекчава финансово главно работодателите.

Петков обаче допусна, че в хода на политическата дискусия решението за болничните може да бъде преразгледано, след като беше попитан защо добросъвестните пациенти, каквито са онкоболните, които получават кратки болнични за химиотерапия, трябва да бъдат наказвани заради други, които злоупотребяват.

Синдикатите не подкрепят бюджета, ако орязаният болничен остане

Същевременно от двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че ще подкрепят бюджета на НОИ в надзорния му съвет, само ако проблемът с болничните бъде решен по друг начин. Според тях с предложението да се плаща 50% от дохода в първите три дни няма да се решат проблемите с фалшивите болнични, а само ще се орежат права.

"Ако някой иска да облекчава работодателите, което трудно разбирам, тогава е нормално държавното обществено осигуряване да доплати до същия размер, който досега се е получавал", каза лидерът на "Подкрепа" Димитър Манолов.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че на всички е известно наличието на тарифи колко струва един болничен и не може да няма начин да се хване поне един лекар и за назидание да понесе отговорността.

Синдикалните лидери дадоха пример, че в Полша, ако бъде хванат лекар, който дава фалшив болничен, му се отнемат правата завинаги. Работници, които ползва фалшиви болнични, пък се наказват в някои страни по Наказателния кодекс.

КНСБ и КТ "Подкрепа" не одобряват и ограничаването на достъпа до обезщетение за безработица чрез увеличаване на периода, в който трябва да си се осигурявал, за да имаш достъп до него. От 2018 година човек трябва да се е осигурявал поне 12 месеца през последната година и половина, а не както е в момента само 9 месеца.

Според Димитров България и без това е страната, в която най-малък процент от безработните - около 70 000 от общо над 200 000, имат достъп до обезщетение. С новата промяна голяма част от сезонните работници няма да имат достъп до системата, предупреждават профсъюзите.