Ти си това, което четеш

Спецзвено ще помага на ТЕЦ за отлагане на по-строгите екоемисии

Догодина ще стане ясно кои въглищни централи ще получат отсрочка след 2022 г.
19:22 | 31 юли 2017 | 2 коментара

Енергийният министър Теменужка Петкова е разпоредила във ведомството да се създаде звено, което да оказва предварителна помощ на български въглищни централи при подготовката на исканията им пред Брюксел за получаване на отсрочка за повишаване на нивата за пречистване на изхвърляните във въздуха серен двуокис, азотен окис, живак и фини прахови частици

За създаването на това звено Петкова говори от около три месеца, след като на 28 април 2017 г., въпреки съпротивата на България и още седем държави, специален комитет на страните членки на ЕС прие Референтен документ за прилагане на най-добрите налични техники за изгаряне на различни видове гориво от европейските електроцентрали (LCP BREF). В понеделник – 31 юли, обаче Еврокомисията реши да приведе в действие заключенията от този документ и това форсира създаването на звеното. Решението на Брюксел предстои да бъде публикувано в официалния вестник на ЕС, след което горивните инсталация с мощност над 50 МВ ще имат шест месеца да поискат изключение от правилата, които принципно трябва да бъдат въведени до 2022 г.

Кандидатстването за т. нар. дерогация от новите екоправила ще става пред българската Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), която ще координира заявленията с Европейската комисия. Основание за разрешаване на отлагателното въвеждане на екоизискванията ще е ако цената за инвестициите в очистващи инсталации е прекалено висока спрямо ползите за населението и природата.

Разпореденото от Петкова звено ще е вид междинно. То ще помага на въглищните централи да изготвят технико-икономическите анализи в защита на исканията за изключение, както и ще има готовност да обсъди с операторите конкретни действия пред ИАОС. Не е задължително ТЕЦ-овете да съгласуват действията си това звено, ако се чувстват достатъчно подготвени, могат и директно да си задвижат процедурата за дерогация пред ИАОС.

От енергийното министерство посочват, че българските топло-електрически централи трябва да изготвят необходимата документация и да кандидатстват за получаване на дерогация за възможно най-дълъг период.

Становището на минната и енергийната индустрия е, че повишените екоизисквания налагат инвестирането на около 1 млрд. лв. в нови очистващи инсталации за кратък срок от време, което ще доведе до поскъпването на тока в страната и така българската промишленост ще стане по-неконкурентна. Според изчисления на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", при влизане в сила на новите правила токът й ще поскъпне от 27 до 35 процента.

Предполага се, че българските ТЕЦ ще искат от Брюксел безсрочна дерогация, каквато възможност има, но надали ще получат такава. Най-вероятно различните централи ще получат различни отсрочки, но досега коментираните очаквания не отиват по-далеч от 2030 г.

Другият вариант е да бъдат затворени повечето въглищни електроцентрали в страната, което би означавало без работна да останат над 12 хил. души пряко и косвено заети в дейността на въглищните централи.

От "Грийнпийс" коментираха в понеделник, че приемането на новите екологични изисквания за въглищните централи е възможност да се затворят най-мръсните ТЕЦ в Европейския съюз.

От Еврокомисията посочиха, че над 30 процента от гражданите на ЕС са изложени на замърсяване на въздуха над пределно допустимите норми. Това води до преждевременната смърт на над 400 хиляди европейци. Новите еконорми засягат 3500 енергийни мощности в 28-те държави от Евросъюза. Те изхвърлят 42 процента от емисиите на серен двуокис, 18 на сто от азотния окис, 4 процента от фините прахови частици и 39 на сто от живака.

От "Грийнпийс България" коментираха, че България вместо да се подготви за прехода към нисковъглеродна икономика и въвеждането на най-новите технологии в енергетиката, предпочита да използва всяка възможност да удължи живота на централите.

"Това противопоставяне от страна на държавата и синдикатите само отлага неизбежните реформи, които са така необходими в цялата въглищна индустрия в страната. Макар да сме закъснели, все още имаме възможност да започнем активна работа по разработването на дългосрочна стратегия за прехода на страната отвъд въглищата. Върху това трябва да са фокусирани усилията на страната ни, а не върху продължаване на живота на остарели и замърсяващи централи“, коментира Теодора Стоянова от "Грийнпийс- България".

Въведените стандарти може да изглеждат много по-рестриктивни, но всъщност са базирани на това, което вече постигнато от електроцентрали в Европа и по света, отбелязва екоорганизацията. Централите имат четири години да инвестират в мерки, които да намалят количеството вредности, които отделят, или да затворят. В същото време, страните имат възможност да адаптират техните енергийни системи към новите изисквания и да гарантират, че социалните и икономически последици върху потърпевшите въглищни общности ще са минимални.

Доклад, публикуван миналата година показа, че повече от половината въглищни централи в Европа са получили дерогации, които им позволява да работят, въпреки че не са направили нужните инвестиции и продължават да замърсяват над допустимите норми. Такъв е случаят с няколко въглищни централи в България, сред които ТЕЦ-овете на бизнесмена Христо Ковачки "Русе-изток", "Брикел", "Бобов дол" и "Марица 3", както и ТЕЦ "Девен" на "Солвей-Соди".

Още по темата
Още от Greenpool