Според КЗД Кошлуков бил жертва на езика на омразата

Комисията за защита от дискриминация наблюдава ескалация на езика на омразата, като според нея една от жертвите е програмният директор на БНТ1 Емил Кошлуков. Това става ясно от позиция, публикувана на страницата на институцията.

Освен показалия среден пръст в ефир водещ, засегнат от езика на омразата се оказва и Светия синод. Комисията констатира "атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото".

"Във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод. Без значение дали изразяват позиция "ЗА" или "ПРОТИВ" Конвенцията, различни представители на обществеността са обект на груби нападки и критики заради изразената им принципна позиция по този въпрос", се казва в становището на КЗД.

"Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер. Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание, от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия", продължава институцията.

КЗД пропуска факта, че срещу Кошлуков имаше организиран протест не защото той сподели свои виждания за БНТ, а защото показа среден пръст в ефира на обществената медия.

"В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебат по важни за обществото теми (Истанбулска конвенция, БНТ и др.) се трансформира в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден", заключва КЗД.

Според представителите на комисията "езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано". Те призовават всички публични фигури "да търсим заедно национално помирение, защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: "Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най-голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие."

Становището завършва с многозначителното: "Някъде бе казано, че "правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски".

Председател на Комисията за защита от дискриминацията е издигнатата от ГЕРБ Ана Джумалиева. Един от членовете ѝ, чието назначаване предизвика много коментари, е Петър Кичашки, който е уличен от Комисията за защита на личните данни в злоупотреба с такива данни. Кичашки е от квотата на настоящия президент.