Според “Подкрепа” трябват още 500 млн. лева за изпълнение на новия училищен закон

Българското образование е недофинансирано с 3.18 процента от ниския БВП на България и са нужни поне 500 милиона лева повече в новия бюджет за 2017 година и поне още толкова повече трябва да има през 2018 година. Това сочи анализ на КТ “Подкрепа“ на образователната система след влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование.

Централизираният прием за първи клас би помогнал много на системата, ако Министерството на образованието и науката поеме тази отговорност, но смелото решение ще има нужда от подкрепата на цялата българско общество, се посочва в анализа.

В него се казва, че при преминаването към едносменен режим на организация МОН ще има нужда от подкрепата на правителството и Министерството на финансите, защото за учениците, учещи в 560 училища, трябва да се намерят класни стаи, за да спрат "порочните две смени". “Това е смела реформа свързана със строежа на стотици нови учебни сгради“, допълват от синдиката.

“Резултатите от средното образование констатират не действителна, а функционална неграмотност на ученици и студенти. Българските ученици трудно правят връзка между наученото и обективната реалност, поради продължаващата порочна ориентация на средното образование към класно-урочната система. При формирането на новите образователни политики, съпътстващи новия образователен закон, безспорно това ще се променя, но бавно“, се казва в анализа.

Според синиката във висшето образование обаче проблемите са много по-дълбоки, заради които десетки хиляди млади хора избират да продължат висшето си образование в Европа и света.

“Успехите на учениците роми са все по-определящ фактор при крайните резултати и образователните критерии се приравняват към тях. Тази порочна тенденция вече трайно води към "опростяването" на училищното образование при прилагане на новия закон, примерно със задължителното преминаване от клас в клас до четвърти“, посочват от синдиката.

Катастрофалният правопис и извънредно оскъдните средства за изразяване на ученици и студенти, според синдиката, са резултат не на дефицити в образователната система, а на липса на връзка в съвременното българско общество с представеното в училище и университета.

Друга констатация е, че детските градини не стигат традиционно, а повечето от половината ученици учат в една пета от училищата. "Борбата за детските градини и ясли в някои градове е гражданска война за надхитряне и надцакване на желаещите родители да запишат своите деца", посочват синдикалистите.

Според тях "радост" на желаещите висше образование е, че предлаганите места в университетите са над 70 000 и надвишават двукратно възможните кандидат-студенти.

Финансирането на образованието в България е показно казано "строеж на къща без основа", се посочва в анализа. В него се коментира също, че философията на остарелия делегиран бюджет в средното и професионалното образование - парите, които следват ученика са оскъдно малко, като те трябва да следват и учителя, директора, спецификата на училището и особеностите на географското разположение.

Професионалното образование се нуждае от недвусмислена и незабавна реформа, което далеч не означава закриване на професионални училища, а тясна връзка на изучаваните професии с пазара на труда, с акцент увеличаване на часовете за практически знания при всяка професия. Финансовият стандарт трябва да осигурява условия за тези практически занимания, заявяват синдикалистите.