Спорният антитерористичен закон мина на първо четене в парламента с голяма подкрепа

Парламентът прие в четвъртък с голямо мнозинство на първо четене антитерористичния закон, въпреки резервите на правозащитници, че той отваря вратички за произвол и нарушаване на човешките права.

 

Документът мина с гласовете на 133 депутати, "против" бяха петима, а 14 се въздържаха.

 

От БСП се обявиха против проектозакона, но резерви към него обявиха и от ДПС и Реформаторския блок. 

 

Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова обаче го защити с коментара, че "крайната цел на противодействие на тероризма е защитата на основните права". 

 

Извънредно положение

 

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни, че ограничителните мерки ще са само по изключение, но това не убеди напълно колегите му от другите партии. 

 

Атанас Атанасов от Реформаторски блок посочи, че е опасно разписаното изключително правомощие на министъра на вътрешните работи еднолично да въвежда извънредно положение под формата на антитерористична операция.

 

По конституция такива права имат НС и президентът, поясни депутатът. На ДАНС се дават полицейски функции, а агенцията е аналитична структура, посочи той.

 

Димитър Делчев (РБ, ДБГ) допълни, че няма определен краен срок до кога може да е в сила извънредното положение.

 

Издевателства 

 

Атанас Мерджанов от БСП коментира, че възможностите за издевателство върху личния живот на хората чрез следене и задържане трябва да бъдат намалени до минимум.

 

Според него в сблъсъка между свободния свят и тероризма не може да се допусне свободният свят да изчезне. 

 

Янко Янков от ДПС посочи от своя страна, че партията му има съмнения за евентуална 

злоупотреба с правата на българските граждани, но подкрепя закона като цяло. 

 

"Причината за тероризма, се казва на много места, е радикалният ислям. Ислямът обаче, няма нищо общо с тероризма. Възниква въпросът защо тази теза се наложи като мислене на обществото", коментира Янков.

 

Колегата му Айхан Етем посочи от своя страна, че нападенията в Европа през последните седмици показват, че и за България има евентуална заплаха. 

 

"Несъмнено законът за противодействие на тероризма е необходим, но буди проблеми”, допълни още той.

 

Според него е необходим подобен закон, но той трябва да съдържа баланс между правата на гражданите и службите за сигурност. 

 

Произвол 

 

Проектозаконът дава широки правомощия на полицията и специалните служби, включително да следят, подслушват и ограничават права при "обосновано предположение, че лицето е свързано с терористична дейност". Проектът регламентира участието и на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм, като е предвидено военните да имат и полицейски правомощия. 

 

От Българския хелзинкски комитет предупредиха, че в закона не е е предвиден съдебен контрол и не включва изслушване на заподозрени, нито възможност те да представят доказателства в своя полза. Освен това решението за ограничаване основните права на заподозряния се взима не от независим, а от заинтересован орган. 

 

"Възможността за произвол е неограничена", заявиха от организацията. 

 

Правозащитният адвокат Михаил Екимджиев коментира от своя страна, че "има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят наши основни конституционни права".

 

За бързото приемане на закона обаче се обяви главният прокурор Сотир Цацаров, който коментира наскоро, че "има много гласове, които говорят за това, че законът по някакъв начин ограничава човешките права, но трябва да е ясно, че това е разумно ограничаване“.

 

По-добре превишени пълномощия, отколкото терор 

 

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов коментира, че подобен законопроект е необходим и повечето държави започнаха да правят подобни закони едва след като бяха нападнати от тероризъм.

 

"България има предимството да види практиката на другите страни и да изготви нещо в полза българския народ. Но само с един закон няма как да бъде решен проблемът с тероризма. Истината е, че ако не започнем с промени в образователната система, в която да образоваме децата на патриотизъм, след това, ако чужди държави продължават да се бъркат в работата на България, ще проличи, че не сме свършили нищо", каза той.

 

Той посочи, че предпочита да има служители на МВР, превишили правомощията си, отколкото да види терористични актове в страната, и че няма нищо притесняващо армията да участва в мерки срещу тероризма.

 

"Слабост на антитерористичния закон е, че само със сила тероризмът не се възпира, нуждаем се от международна дипломация", коментира Михо Михов от АБВ.