Спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй" са изкарали 12 млн. лв.

Шефът на ДПРАО Дилян Петров показва разпечатка, че демонтирано оборудване не е радиоактивно.

Макар и спрени от експлоатация четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" са осигурили 12 млн. лв. приходи. Те са внесени във фонда за извеждане на ядрени мощности, съобщи Маргарита Коркинова, заместник директор на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО) пред журналисти в четвъртък.

Парите са дошли от продажбата на метали от машинните зали на четирите блока през стоковата борса, както и от сделки за оборудване от спрените мощности с действащи атомни централи в Унгария и Финландия. Интерес към демонтирани и работещи машини проявяват и от чешката "Шкода".

Досега ДПРАО, което отговаря за демонтажа на блоковете, е успяло да освободи 5300 тона метали от машинните зали, както и 10 хил. куб. м бетон, които не са опасни, допълни Георги Разложки от предприятието. За металите постоянно се провеждат търгове, но бетонът все още чака повторна реализация евентуално в пътища и сгради. От ДПРАО стриктно извършват дезактивация на демонтираното оборудване и радиоактивен контрол във всеки етап от дейността си и дори за целта имат сертифициран от ядрения регулатор орган.

По план в средата на 2019 г. трябва да приключи демонтажът на оборудването в машинните зали на реакторите, които в момента са едно огромно хале, в което се режат тръби, различно оборудване и цели блокове бетон. До момента изхарчените за това пари са 592 млн. евро, от които 226 млн. евро българско финансиране, а останалите – от Международния фонд "Козлодуй", финансиран от европейската комисия като компенсация за преждевременно затворените ядрени мощности на АЕЦ "Козлодуй", каза Коркинова.

В края на 2019 г. трябва да започне по-сериозната и същинска част по демонтажа на реакторите, която ще струва още над 510 млрд. евро. Все още обаче не е решено как да стане това. Обмисля се дори дали четирите ВВЕР-440 да не останат както са си, тъй като в момента залата, в която са разположени, е оборудвана с всички системи за контрол, коментира главният инженер на специалното поделение за извеждане на радиоактивни отпадъци в предприятието Пламен Петков. Подобно решение обаче би означавало промяна на стратегията за управление на радиоактивните отпадъци, уточни членът на управата на ДПРАО и бивш шеф на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев. Той уточни, че консорциум от няколко фирми с участието на "Нюкем" и EWN подготвят идеен проект с поне два варианта за демонтажа на самите реакторни отделения.

Засега работата е съсредоточена върху нарязването и разчистването на машинните зали. 570 души са ангажирани с дейността, която генерира освен метали за скрап и бетон и доста отпадъци, които трябва да се съхраняват при специални условия. От спрените блокове отдавна е извадено отработилото ядрено гориво, което се съхранява в цеховете за сухо и мокро съхранение на атомната централа.

Ниско и средно радиоактивните отпадъци не само от работата по демонтажа на малките блокове, но и от дейността на двата 1000 МВ блокове до края на годината ще започнат да се изгарят в т. нар. Плазмотрон. Уникалното по рода си съоръжение струва 30 млн. евро и може да обработва до 250 хил. тона отпадъци годишно. То е минало 72-часови проби и чака разрешително за работа. Реално в него отпадъците се нагряват до 1500 градуса и се получава стъкловиден горещ продукт, който веднага се излива във форми. След като изстине в контролирана среда, се поставя във варели, а след това в стоманобетонни контейнери, готови за погребване в строящото се в момента на площадка в АЕЦ "Козлодуй" хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Шефът на Плазмотрона Георги Патеров обясни, че в процеса на стопяване на отпадъците се извършват редица обработки на излъчваните при горенето газове – чрез ръкавни и хепа филтри, включително химическа обработка така, че във въздуха да не се изхвърлят вредни вещества. Дори праховите частици при пречистването на газовете се улавят и се връщат за преработка и вкарване в "стопилката", разказа Патеров.

Въведен е и цех за раздробяване на демонтираните съоръжения, където наскоро 4.5-тоннен къс от цилиндър е бил раздробен на парчета от по 90 кг, които са били изчистени от радиоактивност, посочи Борислав Илиев, шеф на цеха. Очистването става както с физическо отстраняване на външния слой на метала, така и с киселини и химикали, разяждащи боята и ръждата, натрупали радиоактивност.

Директорът на ДПРАО Дилян Петров съобщи, че скоро ще започне използване и на 3D скенер, който ще позволи дистанционно планиране на дейностите по демонтажа на оборудването от реакторите.

Общо 1.106 млрд. евро се планира да бъдат изхарчени до 2030 г. за демонтажа на блоковете. Около 60 процента от парите са от ЕК. ДПРАО обаче и изчислило, че ще са необходими още около 90 млн. евро, които предстои да поискаме от МФК, каза Дилян Петров. Дали ще бъдат отпуснати, ще стане ясно през юни.