Ти си това, което четеш

Среднощен бюджет

Ако на ГЕРБ парламентът им пречи, по-добре да го закрият
Цветелина Соколова | 14:27 | 30 ноември 2017 | 4 коментара

ГЕРБ отдавна гледа на закона за държавния бюджет като чиста формалност и досадно задължение, но с извънредното гласуване на най-важния финансов план на държавата до 3.30 ч. в сряда срещу четвъртък през нощта, партията на Бойко Борисов надмина себе си.

Може би замисълът е бил да се премине през досадното задължение още по-безболезнено – евентуално като се претупа дебатът с т. нар. опозиция, но най-вече – като се приспят медиите (в буквален смисъл), за да не отразят нито гафовете на управляващите, нито критиките на опозицията.

Ясно е, че малките часове на нощта не са най-подходящият момент да се разискват и отразяват с особено внимание ключови числа от бюджетите на всички министерства и институции в държавата.

Това, което обаче реално постигнаха с "блестящия" си ход парламентарните стратези на ГЕРБ, е да оставят силно усещане за грубо незачитане, неуважение и злоупотреба с парламентаризма.

Вярно е, че в миналото е имало много драматични, дори среднощни заседания по приемането на държавния бюджет - като се започне от кабинета "Виденов" и се стигне до периода на финансовата криза, когато се налагаше и по-сериозно прекрояване на финансите на държавата. Неслучайно една от актуализациите роди бунтовната "нощ на белия автобус" през протестното лято на 2013 г. Стигало се е до свирепи дебати в пленарната зала и дори по-значими промени в текстовете.

Към днешна дата обаче нищо подобно не е налице. Парламентът плува в безметежността на герберо-патриотичното управление и към този момент липсват каквито и да било извънредни обстоятелства или процедурна спешност около приемането на един и без това предрешен бюджет, в който депутатите едва ли ще направят размествания за повече от няколко милиона лева. Още повече, че до Коледа има достатъчно време за спокойно приемане на финансовия план на държавата.

"Бюджетното" денонощие

Четвъртък, 30 ноември, беше предварително определеният ден за заседанието по бюджета и не бе дадено никакво смислено обяснение на въпроса защо, след като от 9 ч. сутринта в сряда парламентът заседаваше по другите два ключови бюджета - на НЗОК и НОИ, към 19 ч. вечерта се взе решението маратонът да продължи и с гласуването на държавния бюджет.

На всичкото отгоре ходовете на управляващите бяха така замислени, че и да създават известен съспенс, след като на няколко пъти се искаше удължаване на работата – първо до 23 ч., после до 24 ч., за да се стигне до заседание до почти 3.30 ч. през нощта.

От БСП опонираха, че е повече от абсурдно е да се работи посреднощ, а дневните заседания да се отлагат с един час, за да могат депутатите да се наспят, както решиха управляващите. "Денем не можете ли да работите? Защо сега да заседаваме до 1 ч., а утре до 10 ч. да спим? Ако ми отговорите, ще работя с вас до 3 ч., но извън Народното събрание", обърна се Таско Ерменков към Цветан Цветанов малко преди полунощ.

"Няма как в 12 през нощта да се приема бюджетът. Това е животът на българските граждани. Омерзително е. Всичко това е, защото ги няма журналистите, но камерите ви снимат и утре някой ще пусне всичко това. Спрете тази комедия", призова от трибуната Антон Кутев от БСП.

Това, разбира се, не разколеба мнозинството и гласуването продължи до малките часове в четвъртък. В 10 сутринта, когато парламентът трябваше да продължи работата си, в залата не се събра кворум и заседанието закъсня с половин час.

Особености на дебата

Заради умората и напрежението в сряда късно вечерта пък се стигна до гаф, който запознати твърдят, че е добавил масло в огъня на играта на нерви между ГЕРБ и БСП. Първоначалната идея на хората на Борисов очевидно е била действително да се работи само до 23 ч. Малко преди 22 ч. обаче се наложи 15-минутна почивка, след като депутатите се оплетоха в гласуването на чл. 6 – бюджета на Министерския съвет, заради одобрени допълнителни 1.1 млн. лв. за светините на Атон и храма "Св. Александър Невски". Оказа се, че предложените от опозицията средства са одобрени, което ядоса управляващите, защото парите не фигурират в рамката на гласуваните преди това общи приходи и разходи на държавата, тоест в чл. 1.

По предложение на Данаил Кирилов от ГЕРБ текстът бе отложен за четвъртък, въпреки че имаше направено предложение за прегласуване. Според БСП отлагането на прегласуването за друг ден е грубо нарушение на правилника и излага на риск от оспорване пред Конституционния съд на целия закон за бюджета. Данаил Кирилов обаче репликира, че правилникът не казвал в кой момент се прави прегласуването, което доведе до смях в залата. В крайна сметка текстът беше отложен за след приемането на всички други членове в закона, но случката разгневи управляващите и ги накара да гласуват ново удължаване на заседанието. Левицата пък предприе стратегия да мотае гласуването на всеки текст и да прави максимално дълги изказвания, реплики и дуплики.

А защо НС не се откаже въобще от това формално задължение

Извън театралните елементи и играта на нерви най-важното последствие от среднощната сага бе загубата на интерес към същността на дебатите за сметка на прозрачните до комичност процедурни маньоври на управляващите. ГЕРБ в крайна сметка не успя да прекърши устрема на левицата да критикува почти всеки един текст, дори в 3 ч. през нощта, но прехвърли интереса на медиите от същността на бюджета към процедурите по приемането му.

Среднощната демонстрация на ГЕРБ е важна, защото е пример за един принципен проблем – връзването на ръцете на всякакъв външен контрол върху бюджета на държавата. Неслучайно през годините ГЕРБ успя да неутрализира почти всички механизми на разделението на властите по отношение на този контрол.

Измъчено и с голямо закъснение, през предишния си мандат ГЕРБ създаде т. нар. Фискален съвет към парламента, чиято идея беше да снабди законодателната власт със силна независима експертиза, която професионално да дава алтернативна гледна точка към финансите на държавата, различна от тази на Министерството на финансите. Извън професионалната общност обаче едва ли някой български гражданин изобщо е чувал, че съществува подобна институция. За да я обезсили напълно, ГЕРБ сложи бившия си депутат Борис Грозданов за нейн председател, който положи немалко лични усилия за пълното обезличаване и забвение на тази институция.

Другият механизъм за външен контрол – одитите на Сметната палата, все още съществуват на хартия, но всяка година завършват с едни и същи констатации, които очевидно не притесняват Министерството на финансите. А констатациите са главно в една посока – че всяка година има сериозни разминавания между гласувания от депутатите бюджет и реално изпълнения бюджет от МФ и правителството. Правят се размествания за милиарди левове, което опорочава самата идея за програмно бюджетиране, колкото и то у нас да е само една хартиена фраза.

Последната блещукаща надежда за бюджетен контрол – подкомисията по отчетност на публичния сектор в НС, уви, не може да се похвали и с хартиена активност. Откакто работи 44-ото Народно събрание, тя не е успяла да се събере и да проведе дори едно единствено заседание, за да се чуе за нея, поне ако се съди от обявеното в интернет сайта на НС.

Така, България на практика има един бюджет, който се съставя от Министерството на финансите, без почти никакъв принос на народните представители. Едва ли е учудващо, че в сряда и четвъртък не бе прието нито едно предложение на опозицията по бюджетите на министерствата. Депутатите на практика подписват нещо като празен чек на финансовия министър и правителството, които не могат да изпълнят дори формалните таблици, които сами са си разписали. Затова и изпълненият бюджет често се разминава с милиарди спрямо приетия и това не е проблем за абсолютно никого в държавата, освен може би – за Сметната палата.

Затова, в името на разтоварването от тежестите на демокрацията и парламентаризма в бюджетната област, може съвсем спокойно да се обмисли Народното събрание да се откаже от правомощията си в тази сфера и догодина да няма нужда от среднощни стратегически маневри.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?