Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Срещу двойна издръжка малките училища образоват зле и дават ниски заплати

Анализ на ИПИ препоръчва закриването им и обвързване на финансирането на училищата с качеството на образованието

2 коментара
Срещу двойна издръжка малките училища образоват зле и дават ниски заплати

Учениците от малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас, въпреки че тяхната издръжка струва два пъти по-скъпо на държавата. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за финансирането на училищата чрез делегираните бюджети.

Изследването установява, че по-голямата субсидия на дете към малките училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Затова препоръките на авторите са процесът по оптимизация на училищната мрежа да продължи, а заплащането да се обвърже с показаните от децата резултати на външните оценявания и матурите.

Според авторите за децата би било по-добре да пътуват до по-големи средищни училища, които им гарантират и по-добро образование.

Според ИПИ такава мярка от една страна би помогнала за смаляване на разликите в заплащането в сектора, а от друга би дала възможност на повече ученици за по-качествено образование.

“В противен случай ще се поддържат училища “на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си“, е един от изводите на изследването.

“Малките училища в селски райони оцеляват финансово благодарение на сегашната система на делегирани бюджети. Към тях субсидията на ученик достига до около два пъти повече от тази за учениците в по-големите градове“, се казва в анализа.

Според авторите му запазването на статуквото означава, че тези училища ще продължат да произвеждат нискокачествен образователен продукт, включително и като вписват “мъртви души” в дневниците с цел взимането на съответната субсидия за всяко допълнително зачислено дете.

От финансиране на калпак към финансиране на качество

“Бъдещи подобрения в системата биха могли да вземат предвид качеството на образование. В настоящата система отсъстват стимули към повишаване на качеството на образование, което е видно в липсата на значително подобрение на резултатите, демонстрирани от учениците в сравнителни международни изследвания на качеството на образование като PISA и в оценяванията, провеждани в края на отделните степени на образование“, се казва в изследването.

В предизборната програма на ГЕРБ действително е залегнала промяна в системата на финансиране на училищата чрез делегирани бюджети като субсидията се обвърже в качеството.

Обвързване на учителската заплата с изпитните резултати на учениците

От ИПИ дават идея как по-конкретно да стане това.

“Възможна посока на промяна, която би спомогнала за повишаване на качеството на образованието, е създаване на повече финансови стимули за добрите учители. Т.е. обвързване на една значителна част от заплащането (което би моглода представлява до 50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от съответния учител. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания“, се казва в изследването.

По-ниски учителски заплати в малките общини въпреки по-високата субсидия

В момента заплатите на персонала формират повече от половината от разходната част на училищните бюджети. Налице са обаче чувствителни различия между учителските заплати в отделните групи общини, въпреки по-високите разходни стандарти за по-малките общини.

Това означава, че по-високата субсидия не е достатъчна, за да компенсира разликите в структурата на разходите и относително малкия брой ученици, и съответно да осигури на преподавателите сходни заплати, независимо от общината, в която работят. Това от своя страна води до понижена мотивация на учителите.

Общините със средна учителска заплата над 900 лева не са много, повечето се концентрират в диапазона между 650 и 800 лева. От 244 общини, включени в анализа, средната за страната месечна заплата е 852 лева, но стойностите варират от 589 лева в община Ценово до 1139 лева в община Челопеч. И докато високото заплащане в Челопеч е по-скоро аномалия на общото разпределение, то значителен брой общини гравитират между 600 и 650 лева месечно.

Бюджетът купува прескъпо слаби постижения в малките общини

В по-малките общини резултатите на учениците от външното оценяване са чувствително по-лоши и вероятно заплащането на учителите в тях е част от обяснението за по-ниското качество на образованието.

Отделно, по-ниските заплати в малките общини създават порочен кръг – ниските им нива правят преподавателските позиции там по-малко привлекателни, и съответно в малките общини или попадат преподаватели, които не могат да се конкурират за места в големите общини (или имат много силна нефинансова мотивация), или преподаватели липсват. Това от своя страна допълнително намалява конкурентоспособността на училищата в малките общини и се отразява на резултатите на учениците им.

Очевидно настоящата система на делегирани бюджети, въпреки финансовите стимули за по-училищата в по-горните групи в селски, в малцинствени райони, в малки общини не съумява да създаде условия за сходно качество на образованието. Съответно бюджетните средства “купуват“ много различен продукт в отделните училища.

Връзката между заплатите в образователния сектор и резултатите на изпитванията след седми клас е налице. Ефектът обаче не е особено значителен –0,02 точки за всеки лев месечна заплата. Разликите в средната заплата между първата и последната група общини е около 200 лева; иначе казано, ако всички разлики в качеството на образованието се дължаха на

заплащането в сектора, средната разлика между резултатите между първата и последната група би следвало да е едва около 4 точки. Разликата обаче е доста по-значителна, което от своя страна означава, че трябва да има и други фактори, които обясняват регионалните различия.

Данните на PISA на ниво ученик ясно открояват значимостта на различните фактори за качеството на образование, като семейната среда, образованието на семейството и притежанието на книги също оказват влияние.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Авакум Захов
    #2

    "Закриеш ли училището, закриваш и селото!". От това правило се ръководи системата и решенията къде да има училища рядко се основават на причини, свързани с образователни цели.

  2. анита хегерланд
    #1

    Източниците на знание са много, а не както в миналото - само учителят. Резултатите от изпитите са в много малка степен зависими от преподавателя. Количеството информация, която учениците трябва да усвоят се е увеличила няколко пъти, а интелигентността и мотивацията почти никак. Електронните учебници в Интернет дават възможност да се онагледи изучавания материал, така че и деца с нисък потенциал да добият представа. Т.е. обучението чрез Интернет може да повиши резултатите на селските училища. А това ще оправдае парите, които се дават за тях.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.