Стенограмата на Първанов отнема героичния ореол на Николай Добрев

Президентът Първанов разсекрети стенограмата от заданието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) от 4 февруари 1997 г.

Текстът, който всеки любознателен (и търпелив) читател може да прочете (www.president.bg) не казва нищо, което да не знаем. Стенограмата

е била новина през 1997

Оттогава досега, повечето участници, по един или друг повод, са резюмирали многократно същността на това заседание. А всъщност и решенията и формулите, които са постигнати там, след това се приложиха от политическите сили. Така че, в някакъв смисъл, ние сме "изживели" това, което е било казано преди 5 години.

На 5 февруари 1997 г. Николай Добрев върна мандата на демократичната левица и след това беше избрано служебното правителство на Стефан Софиянски. Скоро беше въведен валутен борд, който стабилизира икономиката на България. През април 1997 г. се проведоха избори, които ОДС спечели убедително.

Четенето на стенограмата ясно показва, че на 4 февруари 1997 не е гледано отвъд този събитиен хоризонт и затова фактологическите интерпретации на текста не могат да отиват отвъд април 1997 г..

Поради това не можем да си зададем въпроса

защо сега се публикува тази стенограма?

Какво послание носи? Към кого е адресирана публикацията на този документ?

Нека припомним, че президентът Първанов, от когото без съмнение произлиза идеята да се публикува текстът, е историк. В тази светлина може само да се приветства бързото (в исторически смисъл!) публикуване на текст от ключово заседание, което се е оказало повратна точка в развитието на България. Този поглед и подход изхожда от мярка за събитията, която е далеч по-едра от конкретните разменени реплики на 4 февруари 1997- мярка, която вероятно и самите участници в събитието не са имали тогава.

Досега другите водещи фигури, присъствали на заседанието на КСНС- президентът Стоянов и премиерът Костов, казаха, каквото имаха да казват за събитията на 4 февруари. Днешната публикация връща нещата отначало, за да сложи по-други акценти върху събитието и ролята на участниците в него.

Непредубеденият поглед показва, че, условно казано, групата ОДС - СДС, е постигнала това, за което твърдо е настоявала - сваляне на БСП от власт, разпускане на парламента и бързи предсрочни избори.

Позицията на БСП на заседанието от 4 февруари е по-неясна. Първанов, поне на думи, предлага 2 варианта, които

да бавят окончателното падане от власт на БСП

След това, обаче, без хич да се вижда прословутият социалистически плам, лесно се съгласява с оценката, че "страната е на ръба" и че левицата не бива да създава втори кабинет или преходен кабинет с мандата на някоя от малките партии.

Гледано от тази позиция, публикуването на стенограмата, която започва със стегнат и красноречив доклад на МВР за положението в страната, последван малко по-късно и от апокалиптична информация на премиера в оставка Виденов, че хлебното зърно няма да стигне до новата реколта, добива някакъв смисъл.

Първанов, вече в ролята на победител (а тях както е известно не ги съдят), обяснява и дава аргументи за едно поведение, което и досега твърдият соцелекторат смята за

"предателство пред партията"

Да напомним, че подобно обвинение, явно или мълчаливо, виси все още и над Филип Димитров. Макар обстоятелствата да са различни, оценката сред т.н. твърди ядра е подобна - лидерите са изоставили сигурните позиции на трудно спечелената власт и са пропуснали да реализират програмите и желанията на тези, които са гласували за тях. Това сравнение позволява по-добре да се разбере желанието на Първанов да превърне партийната въпросителната около 4 февруари в точка.

Освен чисто партийното послание, стенограмата съдържа и заявка за отказ от конфронтационния стил на политическо поведение. Без да забравяне, че през 1997-ма, БСП стигна до това смирение

за кратко чрез провала на управлението си,

Първанов очевидно иска да запази за себе си ролята на гъвкавия и национално отговорен политик, който е прокарал и наложил този стил. Първо в своята партия, а сега и като президент.

Първите практически стъпки на президента Първанов са в подкрепа на това, че той наистина цени и иска да продължи да носи етикета на човек, който владее компромисите, умее да променя по принципни причини гледната си точка и отстоява успешно след това новия си избор.

Стенограмата обаче постига и един

ефект, който едва ли е бил търсен

Покойният Николай Добрев досега беше сочен като личността, която е имала изключителните заслуги да наложи един безкръвен и в края на краищата мирен изход от една изключително тежка политическа криза.

На заседанието Николай Добрев е пределно лаконичен, но ясно се вижда, че според него основна вина за кризисната ситуация има ръководството на ОДС. Няма и намек, за отговорността на Жан Виденов. По този проблем има ясно разминаване в оценките на Първанов и Добрев. И понеже веднага след президентските избори името Добрев беше споменато с благодарност, очевидно неговата роля е била да убеди в неизбежността и необходимостта да се "сдаде властта" БСП-активистите, които така и не можаха да разберат защо управлението на Виденов е лошо и как то се провали. Очевидно Георги Първанов изпитва нужда да си "набавя" популярност чрез мита за Николай Добрев, което има исторически аналог с начина, по който Сталин е приватизирал образа на обичания болшевишки вожд Ленин.

И накрая, не може да не се отбележи, че след публикуването на стенограмите от двете заседания на КСНС, на бял свят излязоха няколко изненадващи обстоятелства:

- От чужбина посъветвали Първанов да се постигне съгласие между политическите сили.

- Стоян Денчев ( днес секретар на бизнес-клуб "Възраждане") подготвя проекто -текста на декларацията на Консултативния съвет. Стоянов твърди, че го е поканил като икономически експерт.

- Бившият шеф на парламента Благовест Сендов се притеснява за президентството на Петър Стоянов. Очаква и депутати от БСП да напуснат парламента, освен тази от ОДС.

- Йордан Соколов предлага на президента да търси министри от БСП за служебното правителство.

- Жан Виденов не дава шансове на служебното правителство. Страхува се от чистки.

- Финансовият министър Димитър Костов предлага спиране на плащанията към Парижкия клуб.