От поражения към промени на позиции, Доналд Тръмп преминава тежко обучение как се управлява. Макар и да показва способност да еволюира, той не е успял истински да установи един "нов" Тръмп с постоянна доктрина и президентски стил.
С наближаването на символичния етап на първите 100 дни от управлението му, които се навършват в събота, равносметката е жестока за този, който обещаваше на американците да "печелят, печелят, печелят". На този стадий от мандата си той е най-непопулярният президент в съвременната история на САЩ, макар и твърдите му привърженици засега да му остават верни.
70-годишният бизнесмен, чието избиране предизвика ударна вълна в цял свят, продължава да защитава гласовито импулсивния, инстинктивния, непредвидимия подход.
Бившият антисистемен кандидат, който обещаваше да разтърси Вашингтон, обаче признава също, със смесица от наивност и шмекеруване, че е осъзнал нещо очевидно: той заема изключително труден пост.
Само за няколко седмици той получи звучни шамари от съда за указите си за визите за мигранти и от Конгреса за реформата на здравното осигуряване.
"Никой не знаеше, че здравната система е толкова сложна", казва той насред опита си за реформа на "Обамакеър", знаковия закон на предшественика си демократ.
"След като слушах в продължение на десет минути, осъзнах, че не е толкова лесно", заявява той след срещата си с китайския президент Си Цзинпин по повод трънливия севернокорейски проблем.
Изискванията и ограниченията на Овалния кабинет, където всяка дума е от значение, силно се различават от тези на предизборната естрада.
Кого да слушаш? Към кого да се обърнеш? Какъв баланс на силите да установиш с Конгреса, въпреки че в случая той се контролира от собствения ти лагер? Какво пространство на действие да се отпусне на двата мастодонта - Пентагона и Държавния департамент?
Всичките му предшественици са го казвали: настаняването на "Пенсилвания авеню" номер 1600 действа като шок.
"Има нещо много специално в работата на президента, което никой не избягва: имате някакъв светоглед с пристигането си, а после натискът върху този пост, световните реалности силно се различават от това, което сте си мислели", обобщи преди няколко дни Джордж Буш син.
Извън неизменния му вкус към резки туитове рано сутрин, които до голяма степен са повлияни от редакционния избор на Фокс нюз, Доналд Тръмп еволюира.
Както в избора на екипи, така и в някои решения се очертава някаква форма на превръщане в президент, макар и да остава колеблива.
Човекът, който бе изстрелян начело на първата световна сила без никакъв политически, дипломатически или военен опит, защитава този подход. "Променям се, гъвкав съм и се гордея с това", казва той малко преди да нанесе въздушни удари срещу режима на Башар Асад в Сирия, обвинен в използването на химически оръжия, сред чиито жертви има и множество деца.
По теми като Китай, Русия или НАТО завоите му на 180 градуса в някаква степен успокоиха част от страната, както и съюзниците на САЩ.
"Неотдавнашните обрати в позициите на Тръмп заслужават да бъдат "предпазливо" приветствани", обобщи с изненадваща формулировка в. "Вашингтон пост" в редакционна статия, припомняйки дискомфорта, който предизвика невероятно агресивната реч при встъпването му в длъжност.
Този подход обаче крие и рискове.
От Сирия до Северна Корея, какъв е рискът да бъдат въвлечени САЩ във военен конфликт с непредвидим изход, срещу какъвто той предупреждаваше в предизборната кампания? Как би реагирал американският президент на терористично нападение на американска земя?
Като форма и словесност редица епизоди напомнят също, понякога зрелищно, че Доналд Тръмп е необичаен президент в историята на Америка.
Например в смущаващото интервю, което той даде за сп. "Тайм" в края на март и в което той защитава едно по едно всичките си спорни, чудати или направо неверни твърдения: "Какво да ви кажа? Имам тенденция да излизам прав."
Повече от три месеца след встъпването си в длъжност редица негови критици смятат за все така верен портрета, който писателят Филип Рот му направи в края на януари в "Ню Йоркър".
Това е портрет на президент, "който е невежа по въпросите на управлението, историята, науката, философията, изкуството, неспособен да изрази или разпознае тънкост или нюанс и ползващ речник от 77 думи".
Множеството му уточнения и отстъпления също повдигат въпроси за програмната му линия и дефиницията на "Тръмпизма", доктрина с неясни очертания около лозунг, който е по-труден за прилагане, отколкото изглежда: "Америка на първо място".
Прилагането на дело е деликатно, още повече, че се сблъсква с идеологически борби в сърцето на самия Бял дом. Сред съветниците, включително силно консервативният Стив Банън, които постоянно се боят да не изпаднат в немилост, една група прави изключение: неговото семейство начело с дъщеря му Иванка.
Назначаването на 49-годишния консервативен съдия Нийл Горсъч във Върховния съд безспорно ще е големият успех в първите 100 дни на 45-ия президент на САЩ.
Тръмп осъзнава, че управлението му започва мъчно и с ядосан туит предварително разкритикува тази "смехотворна дата", макар и екипът му да уверява, че той "много се гордее" с първите си 100 дни като президент.
Доналд Тръмп, който редовно споменава хипотезата за втори мандат, има още над 1300 дни пред себе си до края на първия.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Отдавна не съм чел по-несериозен анализ за управлението на Тръмп.Явно французинът го треска разтриса,само като чуе името му.
Политиката на САЩ,особено вътрешната,беше поразена в продължение на 8 години от един Президент, заклет расист и социалист.За това допринесе преди това, и колебаещият се, и не дотам адекватен Буш Младши.
Демократите се окопаха така здраво и дълбоко в управлението,че да се изринат "Авгиевите обори"на бюрокрацията,пораженията от "политическата коректност",глупавите ходове във …
външната политика /Дем.партия е традиционен шампион в това/,обедняване на средната класа, за сметка на безконтролно увеличаване държавните разходи по набъбналият контингент безработни, допълнен от допуснати нелегални емигранти /лесен източник на бъдещи изборни гласове/ ,се оказва почти непосилна задача.
От равносметката на 100-те дни излиза, че Президента Тръмп,следва обещанията си от предизборната кампания.
Започване работата по газопровода Канада-Мексиканският залив /забранен от Обама/,откри хиляди работни места.Форд върна от Мексико завод,откривайки нови работни места за американците.Потокът от нелегални намаля рязко.Започна бързо експортиране на криминални емигранти. За външната политика,всеки разбра,че САЩ се приготвят отново да се понамесят в света,загрозен от безконтролното нахалство на комунистическите диктатори,без значение как сега наричат държавите си.
И всичко това в първите 100 дни. Никой американски президент досега, няма записана такава положителна активност за този срок.
Изборният му успех нанесе разрушителен шамар на Демократичната Партия.Тя отиде в малцинство,без сериозни водачи,загуби и губернаторски места в много щати,смятани за вечно демократски.Дезориентирана,обяви,че ще гласува срещу всичко предложено, нещо като АТАКА при нас.Просто, няма и няма да участвува в управлението.Като че ли е от друга държава.Само ще пречи.Умно,няма що!
А,както се видя,световната левица се оказа също ущипана от изборът на американският народ.Това не беше избор,спечелен с пари /Тръмп вложи нищожна сума свои пари,в сравнение с партията на Хилари/,нито с "помоща на Путин".Последното пък, беше най-веселата глупост,набързо измътена в безсилие от демократичната партия,повтаряна в захлас и до днес.
Сигурно ще видиме събития в близко бъдаще,не много приятни за "прогресивната"част на света. Предвестник за сега са нейните неистови крясъци и ругатни по адрес на Тръмп-човекът с "прическата".
Защо не оставим, поне за известно време, широкият спектър от медийни тези и изяви за това колко "необичаен или обичаен" е сегашният американски президен? Защо не намалим, поне за известно време, децибелите си на говорене в тази насока и подмятанията за това "какво би се случило, кой "как би реагирал" ако стане терористичен акт на една или друга територия, в една или друга държава"? - просто може да тълкува и като наливане на масло в огъня (дори и несъществуващ все още), като неформална покана за подобни действия, и т.н.
И ние се надяваме, че нашият президент ще еволюира. Какъв е смисълът в поддържането на неработещи политики?!
Какви са тия "звучни шамари от съда"? Двете дела (на Хаваите и на Мериленд) срещу Указа за пътуванията са още в Апелативните съдилища и ще се гледат през май, а те явно ще се решат във Върховния съд.