Ти си това, което четеш

Стотици хора се сбогуваха с доц. Кристиан Таков

18:24 | 16 юли 2017 | 3 коментара

"Никога не е имало толкова много хора", казва продавачката в павилиона за цветя на пл. "Славейков" в неделя по обед, докато дълга опашка се вие под дъжда. Всички чакащи купуват цветя и продължават към храм "Св. Седмочисленици", където в 14 ч. започна опелото на доц. Кристиан Таков. Там се присъединяват към останалите хора, дошли да си вземат последно сбогом с една от най-светлите личности на днешна България. Стотици хора чакаха търпеливо с чадъри над два часа, за да изпратят Кристиан Таков.

 

Преподавателят по гражданско, семейно и търговско право почина във вторник на 51-годишна възраст.

 

Да се простят с него дойдоха негови близки, студенти, приятели, колеги и граждани. Сред тях бяха президентът (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев, чийто правен съветник бе Таков, външният министър Екатерина Захариева, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, бившият зам.-председател на парламента Екатерина Михайлова, лидерът на "Да, България" Христо Иванов, лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, адв. Александър Кашъмов, магистрати и много студенти.

 

В последните години от живота си доцент Таков активно защитаваше гражданската позиция за пълноценна съдебна реформа, която да пресече корупционния модел в страната.

 

Той подкрепяше студентите, протестиращи срещу кабинета "Орешарски" и именно пред тях произнесе една от най-запомнящите се речи в окупираната тогава 272 аудитория.
 

"Истината не може да ни отклони в грешна посока.
Мълчанието със сигурност ще го направи."

 

Тези думи, споделени от Кристиан Таков в неговия блог, бяха и негова житейска максима. Той не мълча. Бори се докрай. И никога не се примири с несправедливостта...

 

Публикуваме неговите приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" от юни 2010 година:

 

Времето е особено
 

Времето е особено.
Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.
Времето е особено.
Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.
Времето е особено.
- знаем закона, но сме забравили приличието;
- търсим формални доказателства за очевидното;
- спазваме процедури, за да загърбим разума;
- решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.
Времето е особено.
- Полуграмотните са на почит;
- Безчестните са богати;
- Честните – нечути;
- Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
Времето е особено.
- правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
- за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.
 

Не се лъжете. Времената винаги са били особени.
 

Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото "погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде". Към 140 години

оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.
 

Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – "Искам да съм честен, но ми пречат".
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
 

Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
 

Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
 

Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
 

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.
Gaudeamus igitur!
 

София, 12 юни 2010 г.
 

Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.

Още от България