Страх и негодувание съпътстват надеждите за единство

Камбаните на парижката катедрала от 12 век "Нотр дам" зазвъняха да отбележат края на Първата световна война и отново, когато съюзниците освободиха френската столица през 1944 г. В по-ново време биха в почит към жертвите от терористичните атаки срещу кулите близнаци в Ню Йорк.

Вчера отново биха, когато стотици парижани се събраха под проливния дъжд да почетат паметта на 12-те загинали при нападението в редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо" - най-кървавата терористична атака на френска земя от повече от половин век.

"Цялата страна скърби заедно", каза 19-годишната Кармен Брамли, сдържайки сълзите си. "Трябва да отвърнем".

Дори преди ужасяващата атака от сряда, Франция не бе в добро здраве - забулена в мрак заради слабите икономически перспективи и губеща вяра в политическата система, очевидно
неспособна да излекува тези несгоди.

Подобно на мнозина столичани, Брамли казва, че трагичните събития от тази седмица могат да дадат възможност за обединение на страна, която се чувства все по-дълбоко разделена на религиозно, социално и политическо ниво.

Улиците на Париж сега са покрити с плакати и графити, гласящи "Аз съм Шарли" в знак на солидарност със загиналите при нападението. Много членове и лидери на 5-милионната френска мюсюлманска общност също се обявиха срещу убийствата и ги осъдиха с най-остри думи.

Президентът Франсоа Оланд започна серия от срещи с политически лидери, за да се подсили френският "републикански фронт" или с други думи обединен фронт в отговор на терористичните зверства. Признак на едва прикрито напрежение обаче е, че призивът за национално единство, както изглежда, не се отнася за крайнодесния "Национален фронт", който не бе поканен да участва в шествието, планирано за неделя.

Лидерът на крайнодясната формация Марин льо Пен нарече това "жалка партийна маневра".

В източната част на града шепа жители се събраха на булевард "Ришар Льоноар", където единият от въоръжените простреля полицай и после хладнокръвно го довърши от упор, макар че бе вдигна ръка за помощ.

Ян Клеман, който е чул пукота от изстрелите, тихо положи вчера рози на тротоара, за да почете паметта на убития полицай. "Те улучиха в самото сърце на Франция и го направиха в
собствения ми квартал", каза той с треперещ от вълнение глас. "Надявам се това да ни обедини като нация".

Зад ъгъла парижани се промъкват през гора от журналисти и снимачни екипи, обградили ъгъла на улица "Никола Апер" пред сградата, където стана касапницата.

В силния дъжд и бурния вятър те положиха цветя на купчина и опитаха напразно да запалят свещи. Мнозина оставиха бележки, за да покажат съпричастност. Едно послание, грубо написано на лист хартия, гласи: "Почивайте в мир - подкрепа за "Шарли ебдо" и ценностите на Френската република". Друго просто казва: "Шарли - това сте вие, това съм аз".

Но тазседмичните смразяващи събития разкриха също натрупани притеснения и дори повече. Някои жители се опасяват например, че набиращата популярност крайнодясна партия "Национален фронт" може да опита да използва трагедията като аргумент за въвеждане на строги мерки срещу миграцията. Други мислят, че животът за мюсюлманите в столицата и на други места ще стане по-труден.

Седнала в кафенето на Института за ислямски култури в парижкия беден и занемарен квартал Гут д'ор, младата мюсюлманка Пия казва, че я е страх за бъдещето. "След атаките в Тулуза ни сложиха всички под общ знаменател", обясни тя, имайки предвид убийствата с огнестрелно оръжие, извършени от мюсюлманин в Южна Франция. "Това ще опетни хората, които практикуват исляма, още повече от преди".

Али, 23-годишен охранител, който живее в предимно мюсюлманския Гут д'ор, гледа на нещата по различен начин. Облечен в черно яке и анцуг, отпивайки кафе от пластмасова чашка, подчертава, че не намира извинение за нападението.

"Те не са като нас и не са истинското лице на исляма", каза той.

От друга страна, според него журналистите и карикатуристите от "Шарли ебдо" "си играеха с огъня. Човек рано или късно си опарва ръката". Али смята карикатурите, осмиващи пророка Мохамед, за крайно обидни.

"Не бива дори мислено да си представяш как изглежда", настоява той. "Нито за миг. Това е
престъпление".

Дори в Гут д'ор - на две крачки от международната парижка железопътна гара Гар дю Нор, напомнящ повече на Африка, отколкото на Франция, малцина са съгласни с него.

Дъщерята на марокански мигранти и ревностна мюсюлманка Фатима Хасун казва, че разбира мюсюлманите, които са се почувствали обидени от присмехулното перо на "Шарли ебдо". Но тя смята също, че изданието въплъщава идеали като свободата и свободното слово, отстоявани във Френската република и с които тя като френска гражданка се гордее.

"За мен карикатурите не са престъпление", каза тя. "Никога не чувствам, че моята вяра може да бъде нападната, без значение кой какво пише".

По БТА.