Ти си това, което четеш

Страните в ЕС сами ще определят как да харчат парите за земеделие след 2020 г.

ЕК не обещава изравняване на субсидиите за фермерите между Източна и Западна Европа, смята евродепутатът Момчил Неков
Лили Границка | 17:51 | 04 декември 2017 | 2 коментара

Повече свобода за държавите членки сами да определят селскостопанската си политика, опростяване на прилагането й и постигане на резултати са трите основни насоки за развитието на ОСП след 2020 г.

Това стана ясно по време на дискусия в представителството на Европейската комисия в България с участието на експерти от Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" в Европейската комисия (ЕК) по повод визията за бъдещето на земеделието и храните, която беше публикувана в петък.

Основните насоки за промяна на общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са на базата на проведена обществена консултация сред близо 322 000 заинтересовани страни - фермери и организации в ЕС. ЕК ще излезе със законодателни предложения за ОСП най-рано през лятото на 2018 г., след като стане ясна бъдещата многогодишна финансова рамка. Очакванията са парите за ОСП след 2020 г. да бъдат намалени с около 15 на сто спрямо настоящия програмен период. Бюджетът на ОСП за 2014 – 2020 г. възлиза на над 408 млрд. евро, като три четвърти от тях отиват за директните плащания.

Сега ОСП отговаря на основната си мисия – да изхранва населението, но трябва да претърпи еволюция, коментира Марио Милушев, директор на дирекция "Развитие на селските райони" в Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" ЕК. Това означава, че резки промени няма да се правят.

Повече свобода за държавите членки

Най-значителната промяна е предоставянето на повече свобода на страните членки сами да решат как да харчат парите си, като това ще бъде обвързано с постигането на резултати. Този ход се предприема от ЕК, защото селското стопанство е много разнообразно в различни части на Европа.

Затова ЕС ще определи основните параметри на ОСП. Общата законодателна рамка ще гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията в областта на климата.

Държавите членки ще изготвят стратегически планове по двата стълба - директните плащания и програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Стратегическите планове ще подлежат на одобрение от ЕК, която ще следи дали се изпълняват и дали се постигат заложените цели.

Директните плащания остават за големите производители

Директните плащания, които са основен инструмент от обща селскостопанска политика, остават и след 2020 г., каза Марио Милушев.

Аргументът - в момента доходите на фермерите са много под средните за ЕС. Ако над 100 млн. от населението на ЕС, което е малко над една пета, живеят на ръба на бедността, то 30% от живеещите в селските райони са бедни. Затова, според представителите на ЕК, и в следващите десетилетия подкрепата за земеделците трябва да продължи.

В момента 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители.

Останалите една пета са големите стопанства. Те произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция и осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според евроекспертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.

В следващите месеци ще има дискусии за ограниченията на плащанията и преразпределението между различните стопанства.

"Европейската комисия не обещава изравняване на субсидиите за земеделските стопани в страните от Западна и от Източна Европа за периода 2021-2028 г. Това означава, че дори и след 20 години еврочленство българските фермери няма да бъдат третирани наравно с тези от другите страни", коментира евродепутатът Момчил Неков след обявяването на визия на ЕК за бъдещето на земеделието и храните в петък. Той е единственият български представител в земеделската комисия на европарламента. Според Неков "това е лош сигнал, защото липсва ангажимент към България, Румъния и другите държави от Централна и Източна Европа".

Освобождаване от данъци при природни бедствия

Основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите. В момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар, но проблемът е, че той не е равномерно развит в ЕС. Докато има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, има и региони, където няма развит застрахователен пазар. България е сред страните, където фермерите не застраховат продукцията си, а причините за това са различни.

ЕК препоръчва промяна в данъчната политика по отношение на фермерите. Идеята е при природни бедствия те да бъдат временно освободени от данъци, защото продукцията им е опропастена, стана ясно по време на дискусията.

В бъдещата ОСП финансовите инструменти ще стават все по-застъпени, е становището на ЕК. България не смята засега да разширява средствата за тях и ще насочи към тях възможният минимум, определен от ЕК.

Обсъжда се и включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен натиск от финансовия сектор в периодите, когато фермерът не получава доходи, а когато има, той ще наваксва с плащанията.

В момента недостигът на заемен капитал за земеделските стопанства в Европа се оценява на около 19 млрд. евро, казаха участниците в дебата.

Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.

Според представителите на Еврокомисията ОСП освен това може да бъде използвана за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.

Още от Бизнес