Стрес тестовете вдигнаха тройно продажбите на дългове

Банки и застрахователи чистят лошите си кредити и ги продават или отдават на събирачите на вземания заради стрес тестовете. Троен ръст на продадения дълг през първото полугодие на 2016 г. на годишна база, отчете Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) на пресконференция в сряда. Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания "Ипсос България" по поръчка на асоциацията.

На колекторските компании са били възложени нови 609 млн. лева за събиране от дългове през първите шест месеца на годината при 221 млн. лева година по-рано.

Общата сума на възложения дълг за събиране от граждани расте с 11% и достига до 1.11 млрд. лв. (с натрупване) към края на юни 2016 г. Задлъжнелите са по-малко на брой, но имат да връщат по-големи суми. Средният дълг на едно лице нараства с 42% и достига 1104 лв.

Задълженията на фирмите нарастват с една пета за година, междуфирмената задлъжнялост остава висока – 210%, но фалитите намаляват с около 8 на сто.

Големият ръст в обема на продадения дълг се дължи на активността на банките. Тенденцията се наблюдава над година. Основната причина е стремежът на банките да изчистят лошите си кредити преди стрес тестовете, които според БНБ минаха успешно и родните трезори се оказаха по-добри от европейските. Седем пъти са се увеличили и отдадените за събиране лоши задължения от застрахователи, чиито стрес тестове предстоят. Това стана ясно от коментара на председателя на АКАБГ Райна Миткова.

Според нея това е положително за системата, защото дава възможност на банковия сектор да изчисти проблемните дългове от балансите си и да се фокусира върху отпускането на нови кредити.

Ръст на задълженията към банки и ютилити сектора с 11% за година

Ако за периода януари-юни 2015 г. на колекторски агенции са възложени дългове за събиране за общо 997 млн. лева, година по-късно сумата стига 1.11 млрд. лева. Броят възложени случаи за обработка обаче намалява от 1.287 млн. до 1 млн.

Основната причина за разминаването е нарасналият обем банкови вземания, които традиционно са по-големи по размер. Раздвижването в кредитирането и по-добрата икономическа ситуация доведе до тенденцията домакинствата отново да теглят по-големи по размер кредити, посочи Миткова. Част от потребителите обаче традиционно не успяват да ги обслужат и тогава идват събирачите на дългове.

Със завръщането на банковите потребителски кредити е свързан и по-високият среден размер на задълженията – 1104 лв. през 2016 г. спрямо 775 лв. година по-рано.

"През 2014 и 2015 г. задълженията на домакинствата се формираха основно от сметки към телекоми и ютилити компании, докато към края на 2015 и 2016 г. към тях се прибавят и дългове по изтеглени потребителски кредити", коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

Банките са възложител на 53% от общия обем необслужвани кредити от граждани, подадени за събиране от колекторските компании. Следват ги телекомуникационните и компаниите за комунални услуги съответно с 16% и 15% от всички.

По-малко лоши заеми са продали фирмите за бързи кредити, които предпочитат да изчистят лошите си портфейли на много по-ранен етап.

Най-динамична промяна се отчита при застрахователния сектор, който също се готви за стрес тестове тази година. През отчетения период на 2016 г. те са близо 7% от всички подадени за събиране задължения, след като до момента рядко надхвърляха 1%, посочват от АКАБГ.

Общата икономическа стабилност и все по-ниската безработица водят до по-добри възможности за изплащане на дълговете като цяло, като нивата на събираемост доближават тези преди кризата, посочиха от АКАБГ.

Профилът на длъжника

Мъж до 30 години, със средно образование, обикновено без постоянна работа, тегли бързи кредити и потребителски заеми за да подобри стандарта си на живот. Най-често си купува джаджи – смартфони и LCD телевизори и логично задлъжнява. Такъв е профилът на длъжника с днешна дата.

Затова колекторските компании съветват младите хора да вземат информирани решения за ползването на финансови продукти и добре да преценяват възможностите си.

"Попадайки веднъж в графата "длъжник" още в млада възраст, затруднението на по-късен етап е неминумемо. Това може да се отрази негативно върху възможностите на тези хора да изтеглят кредити за по-съществени нужди на по-късен етап от живота им", коментира Райна Миткова.

Задлъжнялостта на фирмите остава висока, фалитите намаляват

Ръст от 20% на междуфирмени вземания към края на юни спрямо година по-рано. При обем от близо 74 млн. лева в първото полугодие на 2015 г. за същия период на тази година стойността доближава 89 млн. лева, сочат данните на АКАБГ.

"Наблюдаваме спад на несъстоятелностите в страната с приблизително 8%, но задлъжнялостта на фирмите остава висока в размер на 210%", каза Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.

"Един от най-активните пазарни сектори е този на търговията, като фирмите в него са и сред най-засегнатите. Една четвърт от случаите на несъстоятелност са на търговци. Секторите на строителството и операциите с недвижими имоти заемат 15% от общия дял", каза още Виденова.

Като основни причини за финансовите затруднения на компаниите тя изтъкна високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността, както и по-малкото възможности за финансиране.

От асоциацията очакват до края на 2016 г. банките и финансовите институции да се фокусират допълнително върху продажбата на дълг, както и върху продажбата на нов вид кредити – обезпечени и корпоративни. Нивата на събираемост от своя страна вероятно ще достигнат нива, близки до тези преди кризата.

Асоциацията на колекторските агенции в България е единствената в страната браншова организация, която обединява специализирани фирми в събирането и изкупуване на просрочени вземания. Асоциацията е основана през 2011 г. и към момента в нея членуват 16 от най-големите агенции в сектора.

Основните ѝ цели са налагане на етични стандарти на работа в бранша, повишаване прозрачността на събирането на вземания и защита правата на длъжниците. Към настоящия момент служителите, заети в бранша за събиране на вземания, са над 1000.