Строежът на пътя през Кресна може да се отложи за следващото десетилетие

Новият строителен министър Николай Нанков ще подмени спешно ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура", която стана обект на прокурорски проверки и в резултат на това Лиляна Павлова, любимият строителен министър на Бойко Борисов, остана извън МРРБ.

При предаването на властта от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов на наследника му Николай Нанков стана ясно, че не е изключено строежът на сложния и скъп път през Кресненското дефиле на магистрала "Струма" да се отложи за следващия програмен период, точно както бе отложен през миналия.

"Искам да ви уведомя, че на 27 април апликационните форми за лотове 3.1., 3.3. и тунел "Железница" на магистрала "Струма" са одобрени от "Джаспърс" (JASPERS), което значи, че вече реално можем да се възползваме от европейските средства за строителството на тези обекти. Искрено ви пожелавам във вашия мандат тези обекти да бъдат завършени като строителство и да има и апликационна форма за лот 3.2 (бел.ред. магистралата през Кресненското дефиле), каза Попниколов на Нанков и му връчи доклад със свършеното през служебния мандат.

Отговорът на Нанков беше, че в петък предстои смяна на ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Новите шефове не бяха съобщени, защото трябва да бъдат съгласувани с премиера Бойко Борисов, стана ясно от думите на Николай Нанков.

Ще ни повярва ли втори път Европа за "Струма"?

Ускоряването на работата по магистрала "Струма" беше основният приоритет в работата на Попниколов. Имахме приоритет с вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова и той вече е изпълнен, отчете за довиждане досегашният служебен министър.

Изненадата е, че отново ще се кандидатства с две апликационни форми за европейско финансиране на магистралата. Решението е било на второто правителство на Бойко Борисов и е съгласувано с Европейската комисия. "Прави се чисто оперативно, за да не се бавим, защото имаме пълна готовност за двата лота плюс тунел "Железница", част от които в момента се строят с пари от бюджета", коментира Малина Крумова пред Mediapool.

Тя обясни, че това е съгласувано с Брюксел и дори евроекспертите го препоръчали. Към момента нямаме готовност за апликационната форма на пътя през Кресненското дефиле. Все още не е направен докладът за оценка на въздействието на околната среда и не е необходимо да се бавим, действаме оперативно, каза Крумова. По думите ѝ няма причина пътят през Кресненското дефиле, през който се планира изграждане на уникален по сложност виадукт, да остане за следващия програмен период.

Според пътни експерти обаче времето вече работи срещу проекта. Все още няма утвърдено трасе и доклад по ОВОС, тепърва предстои обявяване на обществена поръчка за избор на строител. Всички тези процедури ще отнемат в най-добрия случай около две години. Към това трябва да се прибавят и поне четирите години за самото строителство. Така при оптимистичен сценарий са нужни общо шест години, а до финансовото приключване на програмния период остават седем и половина години.

Изграждането на цялата магистрала "Струма" беше заложено за миналия програмен период 2007 – 2013 г., като липсващите около 100 км бяха разделени на три лота. Плановете обаче се промениха след остър спор между тогавашния регионален министър, а след това и президент, Росен Плевнелиев и вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, който надделя. Плевнелиев защитаваше тезата за една апликационна форма за цялото трасе на магистралата, докато Дончев я раздели на две и остави 67 км от пътя през Кресненското дефиле за 2014 – 2020 г. По този начин бяха освободени пари за изграждането на околовръстния път на София, метрото и обхода на Габрово с проектиране на тунел под Шипка.

В момента схемата се повтаря. Оставените 67 км от "Струма" за настоящия програмен период отново бяха разделени на три лота с цел по-бързото им изграждане. Без много шум по времето на второто правителство на ГЕРБ е било решено отново да има две апликационни форми за европарите. Сега се внася тази за двата лота и тунел "Железница", а най-спорният и сложен участък през Кресна отново се отлага неясно за кога във времето.

Отлагането му за следващия програмен период 2020 – 2027 г. ще освободи ресурс от около 600 - 800 млн. лв., който може да се използва за строителството на магистрала "Хемус" – топ приоритета на Борисов през настоящия му трети мандат. Още повече, че за първите 10-километра на "Хемус" вече има избран изпълнител, а за следващите текат процедури, които не бяха пипнати по времето на служебното правителство.

Дали има такъв замисъл ще стане ясно до края на годината, ако не бъде обявена обществена поръчка за избор на строители на трасето.

Смяна на ръководството на пътната агенция

Най-вероятно още в петък Агенция "Пътна инфраструктура" ще е с ново ръководство, съобщи новият регионален министър Николай Нанков.

Единствената смяна, която направи предшественикът му Спас Попниколов в ръководството на АПИ, беше назначаването на Пирин Пенчев за председател на управителния съвет, а предишният Дончо Атанасов беше понижен до редови член. Това стана след трагичния инцидент в тунел "Ечемишка", при който паднала част от осветителна конструкция уби жена.

Новите шефове на АПИ вече са ясни, но трябва да бъдат съгласувани с премиера, каза Николай Нанков.

"Факт е, че в пътната агенция има изключително много неща, които трябва да свършим и забавени такива", допълни той без да конкретизира. Обеща да създаде "един отличен екип в министерството, с глобалната цел да продължим със същите темпове да развиваме инфраструктурата на страната".

Новото ръководство на АПИ ще трябва бързо да пусне търг за тунел "Железница", след като предишният беше прекратен заради "изчезване" на част от офертата на един от кандидатите. Освен това трябва да се финализират стартираните процедури за магистрала "Хемус", които стоят на трупчета вече близо година. Няма и яснота дали ще има промяна с концепцията за въвеждането на тол таксите за тежкотоварния трафик. Обществената поръчка е блокиране вече повече от година, въпреки че ЕК се готви да го направи задължително с евродиректива.

Като свои приоритети министър Нанков определи подобряването на състоянието на пътната мрежа в Северна България, доизграждането на магистрала "Хемус", завършването на магистрала "Струма", въвеждането на тол таксата, успешното реализиране на оперативна програма "Региони в растеж" и подготовката за следващия програмен период.

Програмата за саниране остава приоритет

Гордостта от втория мандат на ГЕРБ – Националната програма за обновяване на жилищните домове, остава приоритет, каза Нанков.

Служебният регионален министър прати сигнал до прокуратурата заради тройно по-високите цени за саниране на частни жилища с бюджетни средства спрямо тези с европари. Нещо повече, според служебния кабинет, вторият милиард за санирането е бил договорен авансово още преди парламентът да вземе решение за това. Прокуратурата обаче не видя проблем, обяви го за "разказ" без доказателства и отказа дори да образува предварителна проверка по случая.

"Продължаваме програмата, ще видим какво са направили колегите за тези три месеца. Доста бяхме критикувани по темата, доста предложения имаше. Моето лично мнение е, че програмата би трябвало да бъде оптимизирана", каза Николай Нанков и заяви, че няма да ревизира управлението на Попниколов, но ще се запознае с наследството.

До края на януари Николай Нанков беше заместник-министър на Лиляна Павлова и отговаряше за санирането и ВиК реформата, която не успя да доведе докрай. Сега обеща да завърши водната реформа.

Регионалният министър каза, че ще разчита на експертизата и помощта на екипа на министерството и коментира, че работата му като част от него в рамките на два мандата го прави оптимист по отношение изпълнението на предстоящите задачи.