Световната търговия страда от глад за лидери

Либералният икономически модел, създаден през втората половина на 20-ти век, рядко е изглеждал толкова застрашен. САЩ и Европа първи поеха по пътя към изграждането на тази система, но вече не са в първите редици.

Както изглежда следващият президент на САЩ ще бъде или срамежлив, нерешителен защитник на търговията или открит протекционист. Същевременно решението на Великобритания да напусне ЕС очертава перспективи за нови търговски бариери в ЕС, носейки риск за по-широкомащабна дестабилизация на това, което досега бе модел на икономическа интеграция.

Заплахата не е толкова в това, че ще има постепенно отстъпление от глобализацията. Силите, работещи в обратна посока - развиващите се технологии не на последно място - вероятно са прекалено силни. По-скоро нерешителните и некомпетентните правителства ще попречат на либералния икономически ред да претвори на практика пълния си потенциал. Освен ако нещо не се промени, отличните възможности за по-широкомащабно и бързо разпространение на просперитета ще бъдат пропилени.

За да използват тези възможности, лидерите трябва да разберат защо глобализацията върши работа, да имат желание да се аргументират пред скептичните гласоподаватели и да направят повече в подкрепа на работниците, които международната търговия (или някакъв друг вид икономически сътресения) заплашва да пренебрегне.

Глобализацията просто е по-силно изразена конкуренция. Едно от нещата, за които икономистите са сигурни, а може би и единственото, е, че конкуренцията насърчава иновациите и ефективността, като прави продуктите по-добри и по-евтини, а и повишава жизнения стандарт като цяло. Колкото по-големи са мащабите на тази конкуренция, толкова по-добре.

Ако бариерите за търговията и конкуренцията вършеха добра работа, жизненият стандарт в някогашната съветска империя щеше да изпревари стандарта на живот в САЩ, а американските потребители завистливо щяха да гледат хубавия живот в кубински стил.

Ами лозунга на новите протекционисти - идеята, че търговията трябва да бъде по-скоро честна, отколкото свободна? Разбира се, необходими са известни правила, за да се избегнат нарушенията на законите в областта на труда и околната среда и да има защита срещу хищническите субсидии и различните мерки, свързани с валутните курсове. В предишните и бъдещите споразумения за свободна търговия не липсват такива правила.

При това твърдението, че търговията със страни с ниско заплащане е несправедлива само по себе си, е и икономически подвеждащо, и безнравствено. Когато стоките са произведени при най-ниски разходи, имаме взаимна изгода за търговските партньори. И без съмнение - свободната търговия е срещу бедността. Оспорвайки правото на страни като Китай да продават на американците по-евтини продукти, се ощетяват и двете страни - като най-бедните губят най-много.

От жизненоважно значение е политическите лидери да представят аргументи. Когато отстъпят пред исканията за търговски бариери вместо да предложат помощ на работниците, чиито работни места са преместени в резултат на конкуренцията, те се отказват от отговорността си. Правилният подход е да се осигури ефективен предпазен механизъм, по-добро професионално обучение, помощ за преместване и преквалификация за намиране на нова работа, субсидии за нископлатените работници и по-справедливи, по-опростени данъци.

Ако тези неща бъдат направени както трябва, ползите от вътрешната и външната конкуренция ще се разпространят широко. Ако нещата не бъдат направени както трябва, проблемът ще се решава само с ограничаване на търговията - прибавяйки по-бавен растеж към един трудов пазар, който е лишен от гъвкавост, и към систематична липса на икономически перспективи.

Не трябва да се унива заради липсата на уверено ръководство, което се забелязва сега в САЩ и Европа. Каквото и да правят правителствата, технологиите ще продължат да скъсяват разстоянията и да стимулират конкуренцията. В Европа взаимният интерес ще диктува близките икономически връзки между Великобритания и останалата част от Стария континент въпреки Брекзита. Дори Доналд Тръмп би се отдръпнал от последиците от обещанието си за повишение на тарифите щом неговите последователи започнат да разбират как това ще се отрази на бюджетите на техните домакинства.

Истинската опасност е в това да не се разберат всички ползи, които може да предложи задълбочаващата се икономическа интеграция. Преобладаващото настроение излага на опасност възможности като Транстихоокеанското партньорство, Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) и върнатата към живот Световна търговска организация. Напредъкът по някой или всички тези проекти ще засили доверието, в момент когато световната икономика има отчайваща нужда от него. Лидерите в САЩ и Европа могат и трябва да постигнат повече.

По БТА