Таен план за спасяване на Европа

Еврозоната се крепи само благодарение на скритата подкрепа, оказвана от германската и холандската централна банка на централните банки на южните страни. В случай на крах, Bundesbank само ще може да констатира своите загуби.

В момент, когато светът е разтревожен от Доналд Тръмп, Брекзита и наплива на бежанци от Сирия и други страни, раздирани от война, Европейската централна банка (ЕЦБ) продължава да работи методично и без да привлича общественото внимание по своя план за преструктуриране на дълга (познат още като количествено облекчаване), за да намали бремето на свръхзадлъжнелите държави от еврозоната.

Според програмата на ЕЦБ за количествено облекчаване, която започна през март миналата година (и се очаква да бъде удължена след нейния край, предвиден за март догодина), централните банки на страните от еврозоната купуват облигации на пазара за 1,74 трилиона евро (1,84 трилиона долара), от които над 1,4 трилиона трябва да бъдат използвани за обратно изкупуване на държавния дълг на държави членки.

Триъгълни операции

Програмата за количествено облекчаване изглежда симетрична, тъй като всяка централна банка изкупува обратно облигации пропорционално на големината на съответната страна. Тя обаче няма симетричен ефект, тъй като по-голямата част от държавните дългове на страните от Южна Европа, където се трупат задълженията и дефицитът по текущата сметка, са купувани в чужбина.

Например, Banco de Espana купува испански държавни облигации навсякъде по света, което намалява бремето на страната спрямо частните ѝ кредитори. В крайна сметка тя иска от централните банки на други страни членки на еврозоната, по-конкретно Bundesbank, а в някои случаи и De Nederlandsche Bank, да кредитират изкупуването на облигации от германски и холандски продавачи. Често, ако продавачите на испански държавен дълг са извън еврозоната, те искат от ЕЦБ да кредитира съответната продажба.

В последния случай често се стига до триъгълни операции, при които продавачите трансферират пари към Германия и Холандия, за да инвестират в облигации с фиксирана доходност, в компании или в акции. По този начин Bundesbank и De Nederlandsche Bank трябва не само да кредитират преките искания към Испания да плаща дългове, но и непреките, които са резултат от изкупуването на облигации от Banco de Espana в трети страни.

Чудесна схема за страните от Южна Европа

Исканията за плащане на целеви дългове, удовлетворени от германската и холандската централна банка, са осчетоводявани като дългове на Евросистемата. В края на септември тези задължения са възлизали на общо 819,4 милиарда долара, 715,7 милиарда от които са били платени от Bundesbank - сума, равняваща се на 46 % от нейните нетни външни активи в средата на годината. От началото на годината общите задължения на тези две страни са се увеличили със 180,4 милиарда евро, или средно с 20 милиарда евро месечно. И обратното, целевите дългове на държавите от Южна Европа (Гърция, Италия, Португалия и Испания) възлизат на 816,5 милиарда евро.

За страните от Южна Европа тези трансакции са чудесна схема. Те могат да обменят свой държавен дълг с лихви срещу облигации, които (за момента) са безлихвени, и от тях никога не се иска да плащат целевите задължения на своите централни банки - институции, които Договорът от Маастрихт дефинира като юридически лица с ограничена отговорност, тъй като страните членки не са длъжни да ги рекапитализират, когато са свръхзадлъжнели.

В случай на крах и експлозия на еврото, големият губещ ще е Bundesbank

Ако се стигне до крах и тези държави напуснат еврозоната, ще има риск техните централни банки да фалират, тъй като голяма част от задълженията им са деноминирани в евро, а техните искания към съответните държави и банки ще бъдат конвертирани в новата национална валута, която ще бъде подложена на обезценяване. Целевите дългове на останалата част от Евросистемата тогава чисто и просто ще изчезнат и Bundesbank и De Nederlandsche Bank ще могат само да се надяват, че други централни банки ще се включат в споделянето на техните загуби. Към този момент продавачите на германски и холандски активи, които държат пари на централните банки, ще са си дали сметка, че акциите им всъщност вече са задължения, които вече не са покрити и са изискуеми от техните съответни централни банки.

Не бива да приемаме, че всички правят всичко възможно, за да се стигне до катастрофа. Само че предвид преговорите (които е предвидено да започнат в началото на 2018 г.) за европейски бюджетен съюз (което предполага системни трансфери от северните към южните страни членки на ЕС), винаги може да е от полза Германия и Холандия да са в течение на онова, което има риск да се случи, ако те не подпишат един евентуален договор. При сегашното състояние на нещата те несъмнено ще са съгласни на бюджетен съюз, дори само защото той ще им позволи да прикрият загубите от пренасочването на средства към страна от Европейския съюз, вместо тези загуби да станат публично достояние на момента.

*б. изд.: Ханс-Вернер Зин е професор по икономика в Мюнхенския университет, член на Консултативния съвет към германското министерство на финансите и бивш президент на Института за икономически изследвания Ifo.

По БТА