Тайнствен кандидат иска мажоритарния дял в Общинска банка

Единствената оферта за дела на Столична община в Общинска банка е на регистриран в Лихтенщайн неизвестен фонд, създаден от компания, специализирана в създаването и управлението на фондове. Реално зад фонда може да стои и друг неизвестен инвеститор.

Това се разбра, след като във вторник Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, през която се продават 67.646% от капитала на финансовата институция, отвори офертата. Минималната цена за общинския дял е 45.65 млн. лева.

Единствената постъпила оферта за Общинска банка е на фонда "Новито опортюнитис". Той е създаден през лятото на тази година, а негов собственик е компанията "КАИАК (CIAC) Фонд Мениджмънт АГ". И двете дружества са регистрирани в Лихтенщайн. От сайта на CIAC става ясно, че дружеството се занимава със създаване и управлението на инвестиционни фондове. Реално техен собственик може и да е клиент на CIAC, а не самата компания.

Чрез регистрирането на фонда в Лихтенщайн се заобикаля и забраната в процедурата по приватизация да участват компании от офшорни зони. Причината е, че според българското законодателство от списъка на зони с префернциален данъчен режим се изключват тези, които са част от Европейското икономическо пространство, какъвто е случаят с Лихтенщайн.

От агенцията за приватизация не казаха каква е ценовата оферта на кандидат-купувача на Общинска банка. По неофициална информация тя била малко по-висока от минималните 46.65 млн. лева. Повече подробности за офертата се очаква да бъдат съобщени, след като тя бъде проверена от комисия към приватизационната агенцията, чийто доклад ще бъде разгледан от Столичния общински съвет. Реално общинарите ще са тези, които ще вземат крайното решение дали да продадат акциите си в банката на неизвестния кандидат, а след това трябва да се произнесат КЗК и БНБ.

Според изискванията към финансовия инвеститор, какъвто се явява фондът "Новито опортюнитис", той трябва да е регистриран в страна от Европейското икономическо пространство, да е с опит и специализация в подобни инвестиции и да има капитал от поне 20 млн. евро. Няма и право да препродава дела си в банката поне 3 години.

В понеделник стана ясно, че интерес към дела на общината в банката са имали още две компании - една от чужбина и една българска. Те обаче са се отказали да купуват информационен меморандум и съответно нямат право да подадат оферта.

Към края на септември Общинска банка има 1.5 млрд. лв. активи и е на 15-то място в страната. Печалбата ѝ за деветте месеца на годината е близо 2.88 млн. лв. Банката има скромен дял на пазара на кредити и депозити на домакинствата и фирмите. Основното ѝ предимство е финансирането и обслужването на общините. Не е ясно дали след продажбата ѝ най-големият ѝ клиент - Столична община, ще продължи да ползва услугите ѝ.

Това е четвъртият опит на Столичната община да продаде дела си в Общинска банка. Мотивите за приватизацията са, че местната власт няма нужда от собствена банка и не може да инвестира в нея, за да я направи конкурентоспособна на пазара. В същото време общината не печели от банката, тъй като от години не взима дивидент. Печалбата на трезора се използва за увеличение на капитала му. През миналата година положителният финансов резултат на институцията е близо 2.4 млн. лв.

Основният проблем при продажбата на общинския дял в банката е най-големият миноритарен акционер - около 27 на сто от собствеността се държи от фирми около енергийния бос Христо Ковачки. Съвсем малки дялове имат няколко общини и дружества на Столична община.

Дълги години фирмите около Ковачки имаха блокираща квота при вземането на решения от общото събрание на банката и на практика София беше загубила контрол върху трезора. Освен това банката отпускаше кредити на свързани с миноритарния акционер компании, които бавеха вноските си и създаваха риск за стабилността ѝ.

София си върна контрола през 2011 г., благодарение на акт на БНБ, който позволи промяна на устава на банката. След жалби от фирмите около Ковачки по казуса има две съдебни дела - за акта на БНБ и за промяната в устава. Второто е замразено, докато не се реши това за акта на централната банка, което се точи от 2011 г.

Не е ясно и дали миноритарните акционери смятат да продадат акциите си в банката. Преговори с тях ще трябва да води евентуалният нов собственик.