Ти си това, което четеш

Такса "солидарност" в цената на водата след 2020 г.

ВиК-секторът остава в недобро състояние, въпреки изсипаните милиарди за осем години
Лили Границка | 15:37 | 21 ноември 2017 | 5 коментара

Изцяло по нов модел ще се определя цената на водата след 2020 г. Ще има цена за социално слабите, които ще имат символична сметка, ако ползват 1.5 кубика вода на човек месечно, но ако надхвърлят това потребление, ще плащат за количествата в повече по цените за богати. Отделно потребителите ще плащат такса "солидарност" по 10 ст. за кубик, които ще отиват за инвестиции в регионите, в които ВиК-атата не са се обединили, или в такива, където водата се доставя чрез помпи, труднодостъпни райони и т.н

Новият тарифен модел е разписан в стратегията за водния сектор подготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Световната банка. Документът е почти готов и до края на годината предстои да бъде представен. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на форум за ВиК-сектора, организиран от Камарата на строителите у нас и Българската асоциация по водите.

Водни отчисления за инвестиции в мрежата

За цени на водата за бедни и богати се говори отдавна, новото в ценообразуването ще е таксата "солидарност" от 10 стотинки за кубик, която ще се заделя за инвестиционни нужди и запълване на дупката от 8 млрд. лв., необходими за справяне на проблемите със загубите на вода и подобряване на качеството на доставката и услугите.

Идеята е натрупаните от тази такса средства да се разпределят за инвестиции в регионите, в които не е направена консолидация на сектора или в такива, където водата се доставя чрез помпи, труднодостъпни райони и т.н., обясни зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова.

До момента само 16 области в страната са постигнали консолидация на ВиК услугите в една водна асоциация. Други шест са на различен етап от консолидирането. Останалите шест – Монтана, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Ловеч и Разград, няма изгледи това да се случи, стана ясно от представените данни.

Секторът остава в лошо състояние, въпреки изсипаните европари

Въпреки изсипаните основно от европейските фондове милиарди във водния сектор през последните 8 години, ситуацията не е добра, каза Ивайло Касчиев, директор на дирекция "ВиК услуги" в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). България остава лидер в ЕС по загуби над вода – над 60 на сто, незначително са намалели авариите във ВиК-мрежата, малко повече хора вече имат канализация, аргументира се Касчиев.

За периода 2008 – 2016 г. в отрасъла сектора бяха вложени около 4 млрд. лева основно от европейските фондове. Резултатът бе ВиК мрежа колкото шест магистрали "Тракия", по думите на бившия екоминистър и настоящ председател на парламентарната екокомисия Ивелина Василева.

Въпреки това водният отрасъл остава недофинансиран, нуждите огромни, реформата върви мъчително бавно и като капак след 2020 г. парите от ЕС за бранша, ако не спрат, ще бъдат намалени значително.

Дупка от 8 млрд. лева

Според актуални разчети ВиК-секторът се нуждае от около 12 млрд. лева за да се постигне съответствие в качеството на предлаганите услуги с европейските изисквания. Към момента България не ги покрива, въпреки че съгласно договора за предприсъединяване това трябваше да бъде факт до края на 2010 г. Нямаме наложена санкция от ЕК за неизпълнението на изискванията, защото и други страни в ЕС са в подобно положение.

В същото време до 2023 г. има осигурени около 4 млрд. лева, основно от фондовете на ЕС чрез програма "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони.

Така се получава дупка от 8 млрд. лв. и въпросът е как да се набавят тези средства. Източниците са увеличаване на цената на водата, частно финансиране и намаляване на разходите, каза Малина Крумова.

Социални водни помощи

За да се осигурят липсващите 8 млрд. лв., цената на водата ще се определя по нов модел, който ще влезе в сила след 2020 г. 

Дотогава за 14-те консолидирани области с одобрени бизнес планове цената на водата ще расте. Средно за следващата година увеличението е между 15 и 18 на сто за областите София град, Смолян, Варна, Пловдив, Силистра, Кърджали, Русе, Перник, Монтана, Сливен, Шумен, Бургас, Враца и Ямбол, каза Ивайло Касчиев. За останалите области, в които живее над една трета от населението, все още не са одобрени бизнес плановете и цените на водата.

Новият тарифен модел предвижда да отпадне прагът за социална поносимост, каза  Малина Крумова. В момента той е 2.5 на сто от средния доход на домакинствата за съответния регион.

Така ще има две тарифи – за социално слабите и за останалите българи. Водата на социално слабите слабите българи, които към момента са около 1.1 млн. (толкова получават енергийна помощ) ще се дотира от държавата. Предпочетеният модел предвижда те да плащат минималната социална цена за минимално потребление вода, каза Крумова.

По данните на Световната здравна организация това означава, че дневно един беден ще има право на 50 литра вода, които са достатъчни за задоволяване на ежедневните му нужди. Взимането на вана не се включва в тях. За това количество изразходвана вода ще се плаща преференциална цена от 1 лв. месечно. Ако изразходва повече от 50 л вода дневно ще плаща цената, която е определена за всички останали българи над това количество, обясни Крумова.

Разчетите показват, че това ще струва годишно около 15 млн. лв. на държавния бюджет, с които ще се покрива разликата между социалната и нормалната тарифа.

Идеята за две цени на водата – за бедни и богати, не е нова и се обсъжда от години. Противници на този модел обаче са социалното и финансовото министерство. По думите на Крумова сега идеята за въвеждането на социални водни помощи вече имала "зрялост", а дали има и политическа воля да се осъществи ще стане ясно при предстоящото обсъждане на стратегията.

Въвеждането на социални водни помощи е от изключително значение за постигането на целите за ВиК-отрасъла, каза Крумова.

Малки ВиК обекти ще се дават на концесия

Министерството на регионалното развитие и благоустройството очаква с нетърпение и окончателното приемане на Закона за концесиите, каза Крумова. Това беше първият върнат от президента Румен Радев законопроект заради възможността за "вечни" концесии, от които управляващите се отказаха преди второто четене на законопроекта в пленарна зала.

Законът за концесиите е нужен, за да може да влязат частни инвестиции във ВиК-сектора. Идеята е на концесия да се отдава изграждането на малки пречиствателни станции в населените места от 2000 до 10 000 души, посочи Крумова. През настоящия програмен период те не получават пари от еврофондовете. По ОПОС се финансират водни проекти в населени места с над 10 000 жители, а по ПРСР – до 2000 жители.

Категорично концесия на цялата водна инфраструктура в една област няма да се дава, каза Крумова.

Водните оператори още са в миналия век

Все още не е създадена и не се поддържа единна информационна система за ВиК-услугите, регистър на ВиК-асоциациите и на ВиК-операторите въпреки изискването в Закона за водите, който бе приет преди повече от три години. Отговорен за това е министърът на регионалното развитие.

ВиК-операторите, които през настоящия програмен период са получателите на европейски средства, работят по методика от миналия век – деловодство на хартия, липса на данни в реално време - регистри на активи, аварии, качеството на водата и т.н. Това е показала проверката на КЕВР.

Това създава проблем с качеството на предоставената информация от ВиК-операторите в КЕВР. Колкото и парадоксално да звучи има случаи за един и същи период да ни се предоставя различна информация, каза Касчиев. 

Още по темата
Още от Бизнес

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?