Ти си това, което четеш

Татяна Буруджиева: Като че ли назряват процеси на отдръпване от Пеевски

Антикорупционните закони на ГЕРБ и БСП си приличат и няма да свършат работа, но се правят за успокоение на ЕС
Полина Паунова | 08:00 | 26 август 2017 | 14 коментара

Татяна Буруджиева

"Мисля че като че ли назряват някакви процеси за отдръпване от Пеевски, и то от всички посоки. Всичко, което се случва около КТБ, включително последните развития сега от лятото, определено водят дотам, че някой трябва да понесе отговорност за събитията около банката. Струва ми се, че скоростта на дистанциране оставя празно пространство около един човек и това е Пеевски", коментира политологът и бивш депутат от БСП Татяна Буруджиева пред Mediapool.bg.

Госпожо Буруджиева, как си обяснявате, че ГЕРБ и БСП избраха лятната ваканция за ожесточен задочен спор чий проектозакон е по-аннтикорупционен, при все че това би трябвало да се случва в Народното събрание?

Когато липсват конкретни политики, които да бъдат предложени на обществото, както и когато липсват сериозни действия на правителството, затъваме в подобни дебати.

Дебатът по един такъв закон, изнесен от границите на парламента и протичащ съвсем съзнателно - и от страна на управляващи, и от страна на опозиция, точно, когато са във ваканция, трябва да ни говори, че става дума за нещо друго. Защото всички имаха достатъчно време. Дебатът се водеше още в предизборната кампания; още повече, не бива да забравяме, че в предходния парламент имаше подобен законопроект, който всъщност е базата на предложенията на Министерство на правосъдието. Т.е. политическите партии са готови на тази крачка. В този ред на мисли не разбирам защо БСП още не си е представила законопроекта, като тя можеше да го внесе още в края на предната сесия.

Тук искам да отбележа, че ако всички толкова много искаха да се борят с корупцията, имаха три месеца, в които можеха да внесат тези законопроекти, а не токата да се вдига в последните дни на юли, преди всички да заминават по летните си почивки. Ето защо смятам, че става дума по-скоро за пиар, за битка на имиджи, на образи на партиите, кой е по-големият борец срещу корупцията, кой ще покаже на обществото, че може да му се има доверие. Това показва този дебат между двете партии. Апропо, доколкото имам представа и от двата законопроекта – няма съществена разлика между тях.

Какво имате предвид? Двете партии твърдят, че има съществени различия.

Идеята да се направи мега, изключително, в рамките на извънредни условия, звено, което да се бори с корупцията, за мен лично изисква и едните, и другите да кажат: "Вижте, България е потънала в корупция по високите етажи на властта". Вместо обаче да си признаят за какво става дума, те внасят едни законопроекти със съмнителен ефект, които между другото поставят друг въпрос – а какво става с оная другата корупция, от която се задъхват всички – дребната корупция, която трови живота на обикновените хора? Разбирам, че е много знаково – милиони, милиарди, говори се за източването им, истината обаче е друга. Всеки един човек ежедневно страда от корупцията. Така, както изглеждат законопроектите, звено, което да се бори с тази корупция, няма. Събира се една петчленка, която ще има неограничена власт.

Спорът кой ще назначава ръководството на тази петчленка с неограничена власт, както казвате, не е ли за това кой ще контролира политическите си опоненти? И това всъщност не е ли нещо различно от борба с корупцията?

Погледнато по този начин – се свежда точно до това, което казвате. Същностният спор, който виждаме, е кой да назначава този орган. Съвсем отделен е въпросът, че човек, който се е занимавал с превенция на корупция, като погледне двата законопроекта, се пита как е възможно това нещо, което се предлага, да свърши работата, която се очаква от него.

Цялата работа ми изглежда като активност, за да се удовлетвори общественото мнение и Европа, а не да се свърши реална работа.

И вместо да се отговаря със законопроект на опозицията, аз ако бях на мястото на БСП, бих изискала настойчиво да се отчетат дейностите на тези органи досега. БОРКОР е на подчинение на премиера. Какво е свършило това звено, то нали и сега работи? Има и други въпроси, на които трябва да се отговори чисто политически: корупцията толкова ли се е увеличила в последно време, че борбата с нея трябва да придобива извънреден характер? И този извънреден характер как ще послужи на гражданите, защото опасенията са, че всъщност ще се създадат условия за политически чадър именно върху корупцията. За мен така би трябвало да звучи дискусията по тази тема.

Как си обяснявате, че в "летния дневен ред" се появиха и теми с дългогодишна давност, като "Цанков камък", например? Едва ли не ден има пресконференции и контрапресконференции на ГЕРБ и БСП с взаимни обвинения.

Вдигането на тази тема от ГЕРБ свърши няколко неща, но на първо място покри далаверите и разни хранителни "гейтове", в които беше затънало правителство. Но трябва да си припомним и факта, че "Цанков камък" се повдига не за първи път. Винаги, когато "Цанков камък" бъде изваден от партиите, за да се замерят с него, това обикновено показва криза в самите партии.

Какво точно се случва в тези партии е важен въпрос, който витае в пространството. Мисля, че обществото и медиите този път не пожелаха да налапат въдицата "Цанков камък" като шарани. Не е възможно със стари дъвки да се премахне лошият дъх.

Има ли общо възобновяването на скандала около "Цанков камък" с прокрадващите се медийни недомлъвки за противопоставяне вътре в ДПС?

Моето впечатление, че "Цанков камък" не може да бъде илюстрация за разцепление в ДПС. Обикновено повдигането на тази тема е имала точно обратният ефект. Лично аз смятам, че тази тема е независима от трусовете в ДПС. Те се случват по други поводи и в друг план. Вижте, ДПС винаги е било по един или друг начин част от властта. Дали на местно равнище, дали в определени сфери е влияело политически... Но ДПС може да бъде видяно в различни сектори в държавата. Ако говорим за трусове в ДПС, трябва да мислим за възможността да се упражнява власт, а не за стари проекти.

Как ще коментирате прокрадналите се в медиите твърдения за напрежение между Доган и Пеевски?

Мисля, че като че ли назряват някакви процеси за отдръпване от Пеевски, и то от всички посоки. Всичко, което се случва около КТБ, включително последните развития сега от лятото, определено водят дотам, че някой трябва да понесе отговорност за събитията около банката. Струва ми се, че скоростта на дистанциране оставя празно пространство около един човек и това е Пеевски.

С това отдръпване ли да си обясним дистанцирането на Борисов от вътрешната политика и активизацията на Валери Симеонов?

Ако проследим кариерата и начина, по който действа Борисов в политиката, трудно е да предположим, че с той с удоволствие ще се дистанцира от каквато и да е била сцена, микрофони и камери. Факт е обаче, че той сега го стори. И това говори много за трудностите в управлението. Струва ми се, че активността на Валери Симеонов обаче трябва да бъде отдадена на неговите личностни характеристики. Но трудностите пред управлението при събирането на, ако мога така да ги нарека – тези автентични личности във властта, тепърва предстоят.

Валери Симеонов доста рискува, той да бъде нароченият за всичко, което не се е случило на политическата сцена. От такава гледна точка Борисов видимо се е отдръпнал. Полето, оставено на Валери Симеонов, е част от стимула, да се прояви максимално с оглед личностните му характеристики, за да може да се балансира управлението. Борисов трябва да събере достатъчно аргументи, за да може да добута управлението до онзи момент, познат ни след първата година на предходния кабинет.

Какво имате предвид?

Ако си спомняте първата година на предишния кабинет "Борисов", по същия начин беше оставено много широко пространство на Реформаторския блок. Усещането бе, едва ли не, че те движат всички политики в правителството. А се оказа, че нищо не се движи. Всички се разочароваха, настана една притеснителна история за самото управление, възникна напрежение. И в този момент се появи Борисов и застана начело, което доведе до обрати. Помните, дори министрите на РБ тогава се обърнаха и казаха, че са министри на Борисов, а не на своите партии. Т.е. както тогава, така и сега, се търсят ситуации, в които Борисов да бъде утвърждаван като несъмнен "водач".

Ако това стане по нормален начин, би трябвало да има преговори, отстъпки и прочие, един процес, който дори не можем да си представим, че може да се случи между тези партньори. Ето защо – освобождава се един терен, за да може до такава степен да се нажежи нетърпимостта на публиката, за да поиска тя "Борисов да въведе ред".

С оглед профила на управляващите партньори, смятате ли, че ще има конфликт между "Обединените патриоти" и ГЕРБ?

В началото повечето анализатори смятахме, че потенциал за конфликт между тях ще има едва след председателството на страната ни на Съвета на Европейския съюз. Мисля обаче, че противопоставянето е започнало. Виждате, че има разминаване в законодателните инициативи, има и ситуации, в които кабинетът вкарва законопроект, а после си го изтегля.

Няма енергия това управление, а тази енергия се черпи от ясни цели за постигане. Това е разликата с предишния кабинет, защото независимо от това, че не бяха наясно с резултатите, които ще постигнат, Реформаторският блок имаше някаква ясна кауза, към която се стремеше.

Преди парламентарната ваканция скандалът около НДК повдигна въпроса има ли напрежение вътре в ГЕРБ. С ваканцията и затихването на скандала, някак и този въпрос отшумя. Има ли напрежение в партията на Борисов?

Според мен има напрежения. Символно беше оповестяването не т.нар. "Суджукгейт". Показателно е. Знаем как се правят обществените поръчки, знаем, че пирамидална е структурата в усвояване на пари, че едни и същи хора се оказват титанично можещи и знаещи и само те могат да реализират протести. Но до този момент подобни съмнения за корупция не са излизали толкова наяве. Говоря и за НДК, и "гейта" с яденето.

На фона на това, че се знае как в ГЕРБ има хора на Цветанов и хора на Борисов, в тези скандали все хора на Борисов са във фокуса на внимание. Вътрешните напрежения у нас се уреждат с външни шамарчета.

Още от Интервюта