Ти си това, което четеш

Тази нощ местим стрелките на часовника с час назад

11:23 | 28 октомври 2017 | 1 коментар

Тази нощ ще спим с един час повече. Точно в 4:00 часа на 29 октомври (неделя) часовниците се връщат с час назад и се преминава към астрономическото време. Зимното часово време ще продължи до последната неделя на март следващата година.

Над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - през пролетта и есента, като сменят зимно с лятно часово време.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.

Откъде идва идеята

През 1784 г. тогавашният американски посланик в Париж - Бенджамин Франклин пише до френското издание "Парижки журнал", че парижаните ще пестят от свещи ако стават по-рано с един час. Днес това негово предположение се смята за шега. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина.

Идеята е подкрепена по-късно - през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и искал малко повече време, за да се радва на любимите си насекоми. Но до промяна тогава не се стига.

През 1908 г. пък Уилям Уилет подема сериозно инициативата за прокарване на закон за смяна на времето в британския парламент. На няколко пъти негов проект е вкарван за обсъждане, но всеки път е отхвърлян.

Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата световна война, германците правят промяната. Мотивът - да пести от въглища. Така промишлеността, която захранва войната щяла да бъде по-ефективна. Великобритания и САЩ ги последват година по-късно.

Смяната на времето е отменено с идването на мира, за да се завърне трайно с Втората световна война.

Преходът от лятно към зимно часово време се различава в отделните страни

Преходът от астрономическото към лятното часово време е горе-долу на еднаи съща дата - последната неделя на октомври, а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март.

Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава. В много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март. В САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн е първата неделя на април, а в повечето арабски страни - последният петък на април, информира в. "Сега". В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата.

Ефектът от смяната на времето

Няма пълни изследвания за ползите и вредите от смяната на времето.

Подръжниците на идеята смятат, че така се пести енергия, осигурява се повече светлина и се повишава активността.

Противниците обаче са на мнение, че това влияе негативно върху здравето на хората, защото разстройва биологичния им часовник, а икономията е незначителна.

В САЩ например привържениците на запазването и разпространението на лятното часово време са обединени в Коалиция за лятно часово време. Тя се финансира от компании, за които лятното време означава допълнителни доходи. За пример служат собствениците на супермаркетите и магазините, специализирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните доходи е свързано с минаването на лятно време, защото жените могат да пазаруват в тези магазини до по-късно вечерта. Представителите на производителите на оборудване за барбекю твърдят, че след старта на лятното време обемът на продажбите им се увеличава с 15 на сто.

Според някои проучвания смяната на времето има негативно отражение върху здравословното състояние на хората. Според проучване на университета в Алабама от 2012 г. сърдечните удари се увеличават с 10на сто, а след смяната през октомври спадът е отново с толкова.

Датско проучване пък сочи, че риска за отключване на депресия се повишава с 11 на сто.

Американско изследване показва, че смяната на времето, води до повишен риск от помятане или неуспешен опит при ин витро процедури.Наблюдават се и повече наранявания на работното място, които са по-тежки в сравнение с други понеделници.

Според проучване на учени от университета в Харвард 18 % са повече катастрофите в деня след смяната на времето.

Изследване от 2015 г. в Журнала по клинична медицина на съня установява, че тийнейджърите в дните след смяната времето са сънливи, реагират забавено и внимават по-малко.

Здравните проблеми влияят и на икономиката. Проучване на девет европейски университета показва, че в Европейския съюз за медикаменти и други средства за справяне с проблема се разходват 130 млрд евро годишно.

От друга страна пък статистически анализ в Калифорния, установи, че удължаването на времето на дневна светлина е "с малък или никакъв ефект върху потреблението на енергия".

Борсовите анализатори на свой ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се наблюдава спад на борсовата активност. Всичко това според противниците на смяната е пряко следствие от нея.

И дори да звучи стряскащо, медиците твърдят, че това са краткотрайни смущения, които не са опасни.

Затова дори Еврокомисията заложи на традицията и отхвърли предложението да премахне смяната на времето.

В България няма никакви проучвания за ползите и вредите. Директивата на Европейския съюз от 2001 г. не задължава страната да променя времето си. Само определя държавите, които искат да сменят времето да го правят в един ден и час. Изборът е на всяка държава.

Още от Общество

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?