Дружество на "Химимпорт" спечели проектирането за 8.7 млн. лв.

Тих рестарт на интермодалния терминал във Варна за над 100 млн. лв.

Радан Кънев се обяви срещу "градоустройственото безумие"

Тих рестарт на интермодалния терминал във Варна за над 100 млн. лв.

Тихомълком проектът за изграждане на интермодален терминал във Варна за над 100 млн. лв. е рестартиран. Дружество, в което мажоритарен собственик е варненската група "Химимпорт", е спечелило поръчката за проектирането му за 8.7 млн. лв., става ясно от регистъра на обществените поръчки.

Проектът беше лансиран първо при управлението на тройната коалиция. ГЕРБ го замрази заради разразилата се финансова и икономическа криза след 2008 г., но кабинетът "Орешарски" го реанимира. Счита се, че принос за това имаше тогавашният транспортен министър Данаил Папазов, който преди да поеме ведомството бе шеф на пристанище "Варна". Бившият министър Папазов обяви, че прогнозната стойност на съоръжението се оценява на 105 млн. лв.

За началото на проекта бяха отделени 15 млн. лв. по линия на публичната инвестиционна програма, която беше с бюджет от 500 млн. лв. Служебният министър на транспорта Николина Ангелкова, която в момента е министър на туризма, обаче съобщи  миналото лято, че спира поръчката за проектиране, което очевидно е било само на думи.

Поръчката за избор на проектант бе започната без да са ясни източниците на финансиране за самото строителство, както и цената му, която трябваше да бъде определена от техническия проект.

Така на 27 февруари 2015 г. е избран изпълнител, който да проектира изграждането на интермодалния терминал. Това е регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество "Енергопроект – Роял Хасконинг". То печели поръчката с цена от 8.7 млн. лв. без ДДС при прогнозна стойност от 12 млн. лв. В търга са участвали общо 7 консорциума, става ясно от регистъра за обществените поръчки.

В обединението с равни дялове участват регистрираното в Холандия дружество "Роял Хасконинг" и българското "Енергопроект", чийто мажоритарен собственик е варненската група "Химипорт".

Двете компании трябва да изготвят проекта за преместване на товарното пристанище в срок от 9 месеца.

Интересна подробност е, че седмица преди да бъде подписан договорът, за изпълнителен директор на "Енергопроект" е назначен Живко Кунчев Желязков ( според записаното в Търговския регистър). В края на 90-те и началото на новия век той беше част от СДС и шеф на главна дирекция "Ръководство въздушно движение". През 2002 г. и 2004 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу Желязков за престъпления по служба.

Радан Кънев: Градоустройствено безумие

"В преместването на контейнерен терминал на пристанището пред "Максуда" не мога да видя нищо друго освен градоустройствено безумие и желание да се направи нещо толкова скъпо, че да може да се открадне много. Никаква причина няма при съществуващите кейови места на "Варна-Запад" и на ТЕЦ-Варна да се мисли за строеж на ново пристанище и след като десетилетия наред центърът на града беше запушен с "Варна-Изток" да се запуши друга централна част на Варна", коментира в понеделник съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев по време на пресконференция във Варна.

"Искрено вярвам, че "Максуда" десетилетия наред няма да бъде в днешния си вид. Това е централна зона на града, която трябва да бъде цел на всяка една варненска управа да се превърне в добра част на града, а не да бъде запушена от следващ проект, от който някой да усвои няколко стотин милиона", каза още лидерът на ДСБ. "Максуда” е основният цигански квартал на Варна и се намира само на десетина минути пеша от центъра на града.

"Икономически кръгове, които имат интерес от реализирането на алтернативни и икономически неефективни проекти за Варна, са "жестоки спирачки" за реализирането на достатъчно изявената политическа воля и общо разбиране на отделните политически фракции за решаването на проблемите на града", каза Кънев.

Той обаче приветства областния управител на Варна за това, че се е запалил от идеята поне да се мисли за плавателния канал Варна-Русе. "Това е проект, разработван през 30-те години, реанимиран през 70-те. Вярвам, че с възможностите за европейско финансиране, чуждестранни концесии и публично-частно партньорство България е достатъчно отворена икономика, за да може да си позволи да мисли за него отново", обясни Кънев.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?