Преди празниците Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) отново отложи окончателните си решенията във връзка със започналите процедури за отнемане на лицензии на трите електроснабдителни дружества. Този път за след 12 май.
Всъщност, това едва ли беше изненада предвид предстоящи скоро събития. Ситуацията напомня на опитите с жабешкото краче, по което някой пуска електрически импулси. И сложната плетеница от бъркотии, създадена със завиден размах от ДКЕВР, явно тепърва ще се доразвива, а тупането на топката към момента едва ли ще е решаващо. Защото фактическото търсене на изход от кашата вече явно доминира над търсенето на юридическо решение – освен ако се оправдаят подозренията, че и то вече е взето и върви в пакет с указанията към номисията за изчакване на най-подходящия момент за обявяването му.
Същевременно, положението наистина се усложни, като отчитането на серия от съществени елементи от фактологична страна става повече от наложително.
На първо място, приемането на решения за отнемане на лицензиите не само няма да премахне основния проблем за законосъобразно уреждане на финансовите задължения между енергийните дружества, но и автоматически ще открие три нови фронта само на юридическото поле:
- вече ще трябва да се мисли конкретно не само за назначаването на особени управители (по всяка вероятност лицата за План Б вече са определени), а и за формалното изясняване на техните взаимоотношения с настоящите лицензианти;
- със сигурност електроснабдителните дружества ще обжалват решенията за отнемане на лицензиите им, а изходът от това е доста непредвидим, вкл. и от гледна точка на времето;
- ДКЕВР наистина ще трябва бързо да започне сходна процедура спрямо НЕК, при това със същите аргументи (затрудняване работата на енергийната система).
Последното действие (процедура във връзка с отнемане на съответен лиценз на НЕК) се дължи не само защото електроснабдителните дружества са подали аналогични жалби, а защото този регулатор най-после следва да демонстрира поне някакъв аспект на своя независимост, която е свързана и с равнопоставено третиране на участниците в енергийния пазар. Защото ако с неплащането от страна на електроснабдителните дружества към НЕК “реално е застрашена сигурността на доставките в енергийната система”, то с неплащането от НЕК към електроснабдителните предприятия реално се застрашава сигурността на снабдяването за 7 000 000 (седем милиона) потребители - а това не е маловажно, нали?! Така, при незапочване на такава процедура ДКЕВР дължи ясно и публично обяснение защо.
На второ място, според уебстраницата на парламента, там чакат три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Един от тях, внесен от народни представители, по същество съдържа елементи на т.нар. Общи условия, а те са пряко свързани и с работата на ДКЕВР, и с работата на потенциалните особени управители. В конкретния случай следва обаче да се отбележи, че предвиденото регламентиране на посочените взаимоотношения в закона би противоречало на Закона за нормативните актове. Поради това се надявам, че този факт ще бъде отчетен поне от народните представители в пленарна зала преди крайното решение - още повече внасянето на конкретния законопроект е свързано и с други формални и изключително съществени недостатъци. Независимо че тази тема не е обект на настоящето обсъждане, намирам за нужно да я спомена в контекста на списъка от потенциални проблеми, ако законопроектът бъде приет в този си вид.
Не на последно място е важно да не забравяме още един факт - а той е, че ДКЕВР успешно направи процедурата по отнемането на тези лицензии европейски въпрос - а сакралната за много хора дата 25 май няма да го промени. Освен от Европейската комисия чрез комисаря Гюнтер Йотингер, законосъобразността на процедурата и независимостта на регулатора бяха поставени остро като проблемни и от европейския бизнес чрез едни от най-големите му организации -“BUSINESSEUROPE” и “EURELECTRIC”. Вече е известно, че ръководството на последната е поискало официални срещи на най-високо ниво с няколко български държавни институции. И това не е случайно - освен всичко останало, регулаторът успя ефективно да подхвърли обратно горещия картоф и на правителството, и на Министерството на икономиката и енергетиката. Реакциите на европейско равнище в това отношение са показателни.
Поради изложеното смятам, че е крайно време ДКЕВР да сложи някакъв що-годе нормален край на тази сага, преди ситуацията да се обърка още повече в национален и международен план - става дума за поведение на една държавна институция, но негативният ефект е и за държавата, и за бизнес средата, и за държавността, при това не само в областта на електроенергетиката.
И дано след тази история Комисията да започне най-после да се държи малко от малко като независим регулатор - ако не друго, то поне толкова много пожелания се изприказваха по темата!
2 коментара
Авторът,авторът.... Дали е съвпадение на имената, или това е екпертна статия от бившето ни Полицейско аташе във Виена, бивш главсек на министър Милко Ковачев и понастоящем Стратегописец на енергйната стратегия? Все ми се струва, че др. Еленко Божков може /ако рече/ да напише малко по-добра и по-евтина статия!
Всички системни партии и системни медии защитават интерестите на монополите като топлофикация и ЕРП-тата! На останалите монополи и на картелите! На бзнаказаността на политическата и бизнес класата! На руските газови интереси в България! Е, Огнян Минчев посочи 1 извън-системна партия! Благодаря! Това ми стига!