Ти си това, което четеш

Три мита за ДС накараха българите да отвърнат лице от историята

Красен Николов | 13:33 | 01 ноември 2007 | 170 коментара

През последните 17 години различните фигури от обществения живот насаждаха изкуствено три мита за Държавна сигурност, които накараха българите да спрат да се интересуват от истината за тоталитарния режим. Това заяви в четвъртък членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева по време на конференцията “Справяне с наследството от диктатурата на БКП”.

Първият мит е, че досиетата са унищожени и работата на комисия няма как установи истината за ДС. Това твърдение, според Бончева, се опровергава от събраните данни при работата на комисията.

Двадесет километра е общата дължина на архивните единици на Държавна сигурност, съхранявани от различните институции (МВР, Националната разузнавателна служба и Министерството на отбраната). Най-голяма част от документите се съхраняват в МВР и в 29 областни дирекции на полицията.

Във Военно контраразузнаване се намират 2700 архивни дела, в служба “Вoенна информация” - 3000, и в НРС - 60 000 дела. До този момент комисията е проверила 3765 души, заемащи публични длъжности и е установена принадлежност на 620 лица. Това означава, че всеки шести на ръководна длъжност в администрацията по време на прехода е имал връзка с репресивната система на БКП.

“Това дори не са всички, защото по закон ние нямаме право да разкриваме принадлежност за починалите и за онези, които са били вербувани преди да навършат 18 години”, добави Бончева. При извършена проверка на архива на МВР е установена пълната липса на общо 271 дела на агенти и 250 - на разработвани от системата.

Кравите и националната сигурност

Според Екатерина Бончева вторият мит, който накара обществото да се “отврати” от тази част на историята, е насажданото убеждение, че ДС е работила в полза на националната сигурност. По думите й общо двама от установените с принадлежност 620 души са писали анализи за външнополитически проблеми.

В същото време тя отбеляза, че повечето примери от агентурните дела показват предимно репресивната роля на ДС за сметка на реални действия в посока на защитаване на националната сигурност.

Извлечения от мотиви за вербовка на един от установените с принадлежност показва, че ДС е обърнало значително внимание на кравеферма  към Аграрно промишлен комплекс (АПК) край Русе. Според оперативния работник от Окръжно управление на ДС в града “поради големия брой турчеещи се българи, които работят в кравефермата, и преобладаващото производство на мляко, което е важно за областта, кравефермата може да стане обект на посегателство от всякакъв характер”.

Това е причина да се привлекат доносници там.

В друго от секретните дела, агент на ДС е “маршрутиран” (б.ред. командирован) в САЩ за 3 месеца със задача “да проникне в библиотеките на Колумбийския университет” (б.ред. те са публични). Неговата цел е била да се предотврати достъпа до произведения на български писатели, които са изразявали различна идеология от тази на режима.

Големи разработки в продължение на години (т.нар. литерни дела) са правени за работата на Народна библиотека “Кирил и Методий”, Фолклорен ансамбъл “Йоан Кукузел”, празници на изкуствата “Аполония” и т.н.н.  

Нуждата от подписи

Според Бончева третият мит е, че след като няма подписана декларация за сътрудничество, то значи, че такова не е осъществявано. От архива обаче става пределно ясно, че повечето от членовете на БКП, привличани за сътрудничество, не са подписвали никакви документи.

“Те са привличани по идейно-политическа и патриотична линия. В този случай не се е налагало да се подписват документи. В едно от делата срещнахме документиран разговор, в който оперативният работник споделя, че не е предложил за подписване декларация за сътрудничество, за да не обиди човека”, разказа още Бончева.

Подписването на подобни документи обаче е било задължително за хора, които са привличани по т.нар. “компроматна линия”. Подписите са ставали гаранция за последваща зависимост на сътрудниците.

“Имахме случай, в който човек бе привлечен за сътрудник докато неговата жена е била бременна. Той е бил заплашван, че ще бъде изселен, че детето му няма да се роди изобщо. Тези документи бяха прочетени наскоро от същото това дете. Драмата и шокът са наистина големи”, добави още Бончева.

Липса на достатъчен интерес от страна на обществото и медиите към тази част от миналото отчете и председателят на вътрешната парламентарна комисия Николай Свинаров (НДСВ). Той изрази съжалението, че при подготовката на новия закон за досиетата не е поискал разписването на лустрационни текстове.

“Мислех си, че самата тема ще бъде предпоставка за лустрация от страна на обществото. За съжаление се оказа, че бъркам”, добави депутатът. Той е един от основните застъпници за недопускане на кадри от ДС в новата Национална агенция по сигурността.

Още от България

Ще успее ли административната реформа?