Три сценария пред Гърция под управлението на СИРИЗА и Ципрас

След парламентарните избори в неделя в Гърция стана това, от което силно се притесняваха много политици и икономисти – на власт в Атина дойдоха хора, които искат прекратяване на курса на строги икономии, отписване на част от гръцкия дълг и въвеждане на многобройни и скъпоструващи облекчения за средната класа. И всичко това при празна хазна. При това положение възможните сценарии за развитие на ситуацията в Гърция са три, пише във вторник германското списание "Шпигел".

Първият сценарий: Планът на Ципрас се реализира

Като първи сценарий авторът на анализа Флориан Дикман разглежда вероятността планът на лидера на СИРИЗА и нов премиер Алексис Ципрас да бъде реализиран.

През миналата година от Гърция започнаха да идват добри новини: за първи път от повече от 6 години гръцката икономика започна да расте. Прогнозите за 2015-та обещават ускоряване на растежа. Според този оптимистичен сценарий, на новото правителство ще му се удаде да опрости държавното управление и да промени данъчната система така, че богатите гърци да бъдат по-силно въвлечени във финансирането на държавата и постъпленията в бюджета да започнат съществено да се увеличават. Всичко това би дало възможност на Ципрас да изпълни поне най-важните си социални обещания.

"Но щом в портфейлите на най-бедните гърци се появят пари, те веднага ще започнат да ги харчат", прогнозира Дикман. Което ще стимулира икономическата активност в страната и ще доведе до по-нататъшен ръст.

Този оптимистичен сценарий обаче според автора е най-малко вероятен. Главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг обяснява това с два негативни фактора в гръцката икономика: първо, от ноември насам постъпленията в бюджета започнаха да намаляват, което, както твърдят местните медии, е станало причина за появата на дупка в бюджета на Гърция за тази година в размер на 2,3 милиарда евро; и второ, вложителите масово изтеглят спестяванията си – само за първия, при това непълен, месец на 2015-та от банките са изтеглени повече от 5 милиарда евро. В резултат на това вместо инвестиционен бум Гърция преживява бягство на капитали, което прави всички прогнози на пух и прах.

Втори сценарий: Най-лошият от всички

Вторият сценарий, анализиран в публикацията на "Шпигел" е най-лошият от всички. Въпреки липсата на пари в хазната и бягството на капитали новото гръцко правителство започва да прилага програмата си: в страната нараства броят на чиновниците, приемат се данъчни облекчения, нарастват социалните разходи. При това положение кредиторите ще бъдат непреклонни и няма да приемат отписване на гръцки дълг.

Много скоро, прогнозира авторът, Гърция ще се окаже неплатежоспособна и няма да може да извършва плащанията по дълговете си. В отговор Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прекрати финансирането на гръцки банки и на Гърция ще ѝ се наложи да се откаже от еврото и да се върне към драхмата. Така ще настъпи Grexit (съчетание от Greеce- Гърция и exit – изход, използване като наименовение на евентуалното гръцко напускане на еврозоната – бел. ред.).

Последиците за Гърция ще са катастрофални: в страната стремително ще нарасне нищетата, на по-голямата част от гърците ще им се наложи буквално да се борят за съществуването си. Ще бъдат разтърсени и останалите страни от еврозоната, особено кризисните държави като Италия или Испания, които заради сътресенията в банковия си сектор вероятно ще трябва да се простят с надеждата за икономически растеж.

Анализаторът Холгер Шмидинг оценява вероятността от настъпване на подобен сценарий на 30 процента. Много по-вероятен (50%) според него е третият сценарий.

Трети сценарий - най-вероятният

Според този сценарий няма да има нито официално отписване на дългове и край на курса на икономии, нито изход от еврозоната. Решаваща роля при този сценарий може да изиграе желанието и на Ципрас, и на неговите партньори в Европа да предотвратят Grexit и неговите катастрофални последици. Двете страни ще се постараят да намерят компромис, който да позволи на всяка от тях да твърди, че не е отстъпила: кредиторите, например, биха могли да се съгласят на допълнителни облекчения по отношение на гръцкия дълг (отсрочени плащания, увеличаване срока на целия дълг, понижени лихви) и едновременно с това да твърдят на всеослушание, че това не е никакво отписване на дълг.

На свой ред гръцкото правителство би могло да прави обратното - да "продаде" на своите граждани тези облекчения като отписване на дълг.

За подобно решение са необходими продължителни и тежки преговори и министрите на финансите на страните от ЕС могат да предоставят това време, като удължат до средата на годината днешната спасителна програма на Гърция, която иначе изтича в края на февруари, пише "Шпигел".

В този най-вероятен сценарий обаче има един проблем, добавя изданието. Премиерът Ципрас ще може да твърди, че не е отстъпил, но каквото и да е подобрение в благосъстоянието на гърците няма да настъпи. Социалните сътресения от миналите години ще продължат, безработицата ще остане висока, още повече жители на страната ще изпаднат в бедност. В резултат - много от днешните избиратели на Ципрас няма да му простят това и много скоро той ще се окаже в положението, в което в неделя се оказа загубилият изборите негов предшественик Андонис Самарас, завършва анализът на Флорин Дикман в германското списание "Шпигел".