Тристранният съвет не стигна до консенсус за минималната заплата

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не стигна до единно решение за размера на минималната заплата на заседанието си във вторник.

Целта на заседанието бе да се обсъди със социалните партньори постановлението на Министерския съвет за увеличаване на минималното възнаграждение, след като миналата седмица то бе отменено от Върховния административен съд именно с мотива, че не е било съгласувано с тристранката. От 1 януари минималната заплата беше увеличена с 20 лева и достигна 360 лева, а на 1 юли предстои ново увеличение и тя ще стане 380 лева.

Въпреки че миналата седмица от Министерския съвет обявиха, че няма да обжалват съдебното решение, а ще гласуват наново постановлението при спазване на процедурите, във вторник вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин заяви, че има силно желание от страна на администрацията на Министерския съвет да обжалва решението на ВАС.

"Националният съвет за тристранно сътрудничество не стигна до единно решение за минималната работна заплата. Трите страни запазиха позициите си, а те са различни", заяви след заседанието във вторник Калфин.

Той коментира, че увеличаването на минималната работна заплата с 20 лева от първи януари, както и двукратните добавки към най-ниските пенсии, имат отношение към активизирането на вътрешния пазар.

"Държавата успя да излезе от над година дефлация, която е най-големият убиец за една икономика. Сигурно приносът за това не е единствено заради минималната работна заплата от началото на годината. Очевидно е обаче, че когато повишаваш доходите на хората, те не спестяват, а отиват на пазара и повишават потреблението. Всичко това действа благотворно на икономиката", коментира Калфин.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев няма как да се разбере дали нямаше да са по-добри приходите, ако минималната работна заплатане не е била увеличавана. "Заплата от 380 лева според нас не съответства на възможностите на икономиката в момента", заяви Велев.

Работодателите настояват за механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според тях минималното възнаграждение трябва да се определя по дейности и региони. Според бизнеса ръстът на минималната работна заплата безспорно води до подтискане на ръста в заетостта, стимулиране на сивия сектор, особено в някои региони и икономически дейности и демотивира хората да повишават квалификацията си.

Според Ася Гонева от КНСБ трудът в България е подценен и минималната работна заплата не застрашава заетостта.