Троен ръст на продадените на събирачи лоши вземания

Тройно са нараснали лошите вземания, които банки, телекоми, застрахователи са продали на колекторските агенции през 2015 г. В числа увеличението на изкупените от фирмите вземания на физически лица е от 160 млн. лв. през 2014 г. на 456 млн. лв. през 2015 г., сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБ), в която членуват 16 фирми с дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

Ръстът се дължи основно на ударното изчистване от лоши кредити на балансите на банките в края на 2015 г. и началото на 2016 г. като подготовка за стрес тестовете. През януари тази година например официално бе обявена най-голямата подобна сделка, при която Пощенска банка продаде просрочени задължения за рекордните 144 млн. евро на "ЕОС Матрикс". Обикновено при подобни трансакции продавачът получава между 5% и 15% от продадената сума, твърдят запознати.

Средният дълг на едно физическо лице, който обработват колекторските фирми, се е качил от 485 лв. през 2014 г. на 747 лв., сочат още данните на АКАБ. 63% от събираните дългове са към банки, 16% - към телекоми и 14% - към ютилити компании. Фирмите за събиране на дългове обработват най-много потребителски кредити и кредитни карти и най-малко жилищни заеми. На фирмите в асоциацията са възложени за събиране дългове в размер на общо 1.96 млрд. лв. при 1.43 млрд. лв. през предходната 2014 г.

"Задлъжнелите българи все още могат да се разделят условно в две категории. Едната е на млад човек, изтеглил необмислен кредит, най-често потребителски. Този тип потребители често използват и лизингови продукти. Другата категория все още са хората над 40 години, чиито бизнес планове са претърпели неуспех по време на кризата и те продължават да изпитват затруднения в погасяването на различни по естество заеми и днес”, обяснява Зорница Димитрова, член на асоциацията на колекторските компании.

С цели 89% са се увеличили възложените на колекторските агенции междуфирмени вземания през 2015 г. - от 46 млн. лв. на 88 млн. лв., отчитат още от асоциацията. Това обаче не се е отразило на бързината на събирането на дълговете. Процесът дори значително се е скъсил – от 106 дни през 2014 г. на 80 дни през миналата година.

Строителните компании погасяват междуфирмените си задължения за средно 120-210 дни, фирмите в земеделието – за 90-180 дни, а тези в металургията – за 60-120 дни, сочат още данните на асоциацията на колекторските агенции.

В резултат на изчистването на активите на банките лошите и преструктурирани заради финансови затруднения на клиента заеми за една година са се свили с около 750 млн. лв., сочи пък паричната статистика на БНБ към края на февруари, обявена в сряда. При фирмените заеми намалението е с около 340 млн. лв. до 5.7 млрд. лв. Само през февруари тази година проблемните корпоративни кредити са се свили с около 100 млн. лв. При потребителските заеми спадът за година е с 220 млн. лв. до малко под 1 млрд. лв., а проблемните жилищни кредити са спаднали с около 150 млн. лв. до 1.7 млрд. лв. през февруари 2016 г. в сравнение със същия месец на миналата година.

БНБ не е регистрирала никакво раздвижване на кредитирането на домакинствата през февруари, а при фирмените заеми има дори спад от 133 млн. лв.

Депозитите обаче продължават да растат. Спестяванията на гражданите са се увеличили с близо 100 млн. лв. през февруари, а на фирмите – с 88 млн. лв.