Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Трябва да бъде постигнат отново консенсус за глобализацията

5 коментара
Трябва да бъде постигнат отново консенсус за глобализацията

Идеята, че дерегулациите, глобализацията на търговията и свободното движение на капиталите са полезни, доминираше дълго време световната икономика. Кризата от 2008 г. взриви на парчета този консенсус.

В продължение на десетилетия Западът вярваше в една добре дефинирана и до голяма степен приета икономическа парадигма, с дълбоки последици на национално и международно равнище. Тази вяра обаче угасна с намаляването на доверието в способността на "експертите" да обясняват и, най-вече, да предсказват икономическата еволюция. Световната икономика е изправена пред нараснал риск от разпокъсване и от още по-голям упадък на най-слабите страни.

Доминиращата до неотдавна икономическа парадигма бе въплътена във Вашингтонския консенсус - съвкупност от 10 икономически мерки, прилагани на национално и международно равнище с цел икономическа и финансова глобализация. С две думи той се основаваше на идеята, че дерегулацията и либерализирането на цените ще бъдат полезни и ще благоприятстват свободната търговия и една относителна свобода на движението на капиталите.

Навремето се приемаше, че засилването на международните икономически и финансови връзки е най-доброто средство за постигане на трайна изгода, повишаване на производителността и намаляване на риска от финансова нестабилност. Разпространено бе и схващането, че тази стратегия ще бъде съпътствана от допълнителни предимства като подобряването на социалната мобилност и понижаването на риска от войни. Тя трябваше освен това да допринесе за едно изравняване между развитите и развиващите се страни, намалявайки по този начин бедността, а оттам - и икономическите стимули за нелегална имиграция.

Заслепеност

Вярна на класическите теории, преподавани в повечето университети, тази стратегия преживя звездния си час след падането на Берлинската стена, когато бившите комунистически страни и Китай се присъединиха към световния ред, доминиран от Запада, стимулирайки по този начин производството и потреблението.

Доверието във Вашингтонския консенсус обаче се превърна в своеобразна сляпа вяра. Чувството на самодоволство, което в резултат се възцари сред политическите ръководители и икономистите, допринесе за това световната икономика да стане по-уязвима от поредица малки удари, чиято кулминация бе кризата от 2008 година.

Изведнъж предимствата на глобализацията избледняха в сравнение с рисковете. Фактът, че кризата започна в Съединените щати не подобри положението, тъй като до този момент те бяха водещата сила зад Вашингтонския консенсус и една глобализация без ограничения - по-специално заради ролята им в многостранните организации като Г-7, Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО).

Кризата и нейните последици се дължат отчасти на грешки в анализа. Икономистите не разбраха в достатъчна дълбочина връзката между регистриращия бърз растеж и все по-либерализиран финансов сектор и реалната икономика. Те не схванаха добре и влиянието на големите технически иновации. Политическите ръководители пък пренебрегнаха икономическите, политическите и социалните последици от увеличаването на неравенството, което отслаби средната класа. Те подцениха и рисковете от разпространяване на финансовата зараза и засилване на миграционния наплив.


Въпреки няколкото малки промени ръководствата на МВФ и СБ продължиха да отразяват една отминала епоха, по-конкретно с несъразмерно голямото влияние на Европа. Дори Г-20, която бе създадена, за да наследи Г-7, е определяна като прекалено тесен и елитарен клуб, за да може да насърчи една наистина ефикасна икономическа координация, и не промени правилата на играта.

Следователно не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическата и финансовата глобализация изчезна. Както развитите страни, така и нововъзникващите пазарни икономики отдавна не желаят засилване на регионалните и международните институции, което би ги принудило да се откажат частично от своя суверенитет.

Някои държави сега се затварят в себе си и/или отдават приоритет на двустранните си отношения, или дори на регионалните, както е в Азия. Това развитие облагодетелства големите икономически сили като Съединените щати и Китай, но би могло да маргинализира още повече цели страни и региони, особено в Африка.

Няма да е лесно да бъде постигнат нов консенсус. Това ще е голямо предизвикателство, изискващо политическа воля и дълъг период от време. Този процес вероятно ще премине през проучването и отхвърлянето на няколко лоши идеи преди добрите да пуснат корени.

Загуба на доверие

В очакване, икономистите и политическите ръководители имат да изиграят важна роля за подобряване на сегашната ситуация. Различните държави, по-специално в Европа, трябва да реформират една изхабена и загубила доверие многостранна система за икономическо управление. А на международно равнище, концепцията за "справедлива търговия" - за да не се говори за социална мобилност - е необходимо да бъде обект на по-задълбочени дискусии.

Трябва освен това да бъде проучено по-отблизо взаимодействието между реалната икономика и финансовия сектор. Необходимо е и да се обърне по-голямо внимание на въпроса за разпределението на богатствата, за да бъдат "излекувани" прекалено големите неравенства, по-конкретно като бъде облекчен натискът върху средната класа и не се допусне най-уязвимите прослойки от населението да попаднат в мрежата на социалната система.

 

Това предполага по-добро разбиране на структурните промени, свързани с техническата еволюция - големите компании в областта на високите технологии трябва да признаят своята нарастваща системна важност и да се приспособят към нея заедно с държавите.

Самодоволството е основна причина за загубата на доверие в предишната икономическа парадигма. Нека не допуснем то да причини още повече поразии.


*Мохамед ел Ериан е главен икономически съветник на Allianz. Тази статия е публикувана в сътрудничество с Project Syndicate 2018.

 

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. free rider
    #5

    Да, богатите купуваха без покритие, после дойде инфлациика, за щастие лека. Харчовете на богатите бяха платени от обезценяването на парите (заплати, дребни и средни спестявания) на всички. Те така работи капитализма в сферата на финансите. Учудващо подобно на комунизма. Мотото е - мойто си е мое, чуждото е общо. Ама баш същото.

  2. анита хегерланд
    #4

    Без да съм икономист, смятам, че кризата свали доходите на онова равнище, на което те трябва наистина да бъдат. Защото високият стандарт на работниците /във Франция/ и мениджърите /в САЩ/, доведе до изкуствено завишаване на покупателната способност /беше лесно да си купиш къща на кредит, дори с лошо кредитно минало/ и това сега се връща на нива, които бяха забравени. Кризата обира излишъка, преразпределя доходите и в глобален план оказва оздравително влияние, което ще се почувства след като тя свърши.

  3. Real ''Mickey''
    #3

    Глобализацията, както и Свободния Пазар , са метафори . А не кучета със скъсан синджир и без стопани. Глобализация , да. Но до определено ниво и под разумен контрол. А не тотална(както им се иска на некои тарикати, за да контролират целия Свят от джакузито си). Не една банка като фалира, или някой сбърка нещо - цял свят да страда. Иначе е описано в случката за Вавилон. Господ не напразно е разпръснал хората след това.

  4. Старият куфар
    #2

    Че то консенсус отдавна е постигнат и той гласи, че глобализацията си е супер за глобализаторите и бавна смърт за глобализираните. Отсам, и отвъд леко открехнатата желязна завеса.

  5. Valpet
    #1

    Изразът "консенсус за глобализацията" звучи толкова смислено, колкото и "консенсус за въртенето на Земята". Реалните агенти на глобализацията са Транс-Националните Корпорации (ТНК), които са независими от отделните правителства и неподвластни на какъвто и да е "консенсус". Глобализацията отдавна се е превърнала в обективно явление, към което правителствата следва да адаптират своите политики, а не да го управляват. Последното е невъзможно дори и за управници като Тръмп и Путин, които само се перчат на глобализацията.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.