Трябва да сложим край на решенията "проба-грешка" в енергетиката

По-лесно е да кажеш на бедния, че някой го краде, отколкото да му обясниш какви, къде и колко са разходите в енергетиката, за да достигне енергията до крайния потребител на определена цена, а той вече да си прецени колко да ползва и колко да пести, изхождайки от собствените си приходи. Това смята шефът на парламентарната енергийна комисия и дългогодишен депутат от ДПС Рамадан Аталай. Не успяхме да вдигнем на крака енергийната система, но ще продължим да опитваме. Който и да е на власт, няма да има по-полезни ходове от нас, казва той в интервю пред Mediapool.bg.

Г-н Аталай, заложиха ли управляващите бомба в енергетиката с промененото през миналата година ценообразуване, което доведе до сегашния финансов дефицит в дружествата, а отделно поевтиняването на тока, което сега избива в тези дългове между НЕК и електроснабдителните дружества?

Много тенденциозно е зададен въпросът, макар че е интересен. Можехте да попитате дали управляващите направиха всичко възможно да спрат тенденцията за фалит, към който се водеше "Националната електрическа компания" (НЕК) с взетите всички решение от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и от некомпетентното управление на ГЕРБ, за да направят така, че АЕЦ да не може да се товари с пълна мощност, рудниците да не могат да произведат нужното количество, за да си покрият разходите. Да направят така, че ТЕЦ да спрат да работят, а същевременно да се допусне през 2012 г. включване на 1498 МВ фотоволтаици при положение, че тогава България трябваше да има 46МВ фотоволтаици.

Цялостната тази картина не дава основание да ме питате дали някой е заложил бомба, защото опитът за изход от това некомпетентно вземане на решения бе направен с промяна на законите още първия месец на новото управление и това даде добри резултати. Увеличи се износът на ток с ясното съзнание, че това е един от начините да се натоварят производствените мощности, защото тенденцията за намаляване на вътрешното потребление е факт и тя продължава и сега.

Случи се обаче така, че средствата, които се очакваха от продажбата на парникови емисии, не се получиха.

Още тогава експертите предупреждаваха, че тези очаквания са надценени.

Така е, но никой не очакваше цените на въглеродните емисии на европейските пазари да паднат до 1-2 евро на тон. Въпреки всичко тенденцията за унищожаването на енергетиката бе спряна. Дали обаче успяхме да тръгнем по възходящия път и да изваждаме енергетиката от тогавашното ѝ състояние?

Отвън изглежда, че нещата се влошават.

Видно е, че не успяхме. Ако обществото и управляващите очаквахме след спада да последва възходящо V, в момента графиката е като трапец. Останахме на едно ниво и се опасявам – дано не се случи така, че да има още един спад.

Всички решения, които ДКЕВР трябваше да вземе, не случиха навреме. Трябваше веднага да се пусне балансиращият пазар, търговата система за студения резерв (при която електроцентралите ще трябва да се състезават за това НЕК да им плаща за поддържане на мощности в готовност за ползване при нужда – бел. авт) също трябваше да започне, както и сертификацията на когенерацаите.

Защо продължават да се бавят тези неща, от години се говори за тях и все не се случват?

Бавят се поради няколко причини. Първата е, че не е възможно една инертна система да реагира бързо, но работата продължава. Балансиращият пазар скоро ще е факт, работи се за енергийната борса, след време ще влезе конкурсното начало за студения резерв.

Ако не обърнем внимание върху растежа на икономиката, няма как да говорим за ръст в енергетиката. Ако разчитаме, че с тези цени на електроенергията поддържаме производствените мощности в сегашното им ниво, не е удовлетворително,. Трябва да намерим начин тези мощности да инвестират в развитието и модернизацията си, защото рано или късно ниската цена на тока ще ни изиграе лоша шега.

Вече не ни ли я играе всъщност?

Все още не, още има как да се измъкнем от тази ситуация, но не може в ЕС България да е с най-ниска цена на електроенергията, а същевременно хората да излязат на улицата, защото не могат да си платят сметките за ток и парно. Както неведнъж съм казвал, цената на тока в България не е висока, ниски са доходите. И това правителство, както и следващите, ако не създадат визия за развитие на страната с растеж на икономиката и всички политици не седнат на масата да постигнат консенсус, ние ще се въртим в този омагьосан кръг на ниски доходи, с които да не може да си плащаме енергийните доставки. И се опасявам, че ще се стигне до там да се декапитализират производствените мощности, което вече ще е крах.

Това не се ли случва вече при положение, че електроснабдителните дружества твърдят, че нямат пари да платят на НЕК, защото са длъжни да се разплащат в ВЕИ-централите? НЕК пък своя страна пък няма пари да им плати за задължителното купуване на възобновяемата енергия, както и на електроцентралите, и отново става дума за омагьосан кръг.

Този омагьосан кръг остана от 2012 г.. Той бе създаден от тогавашната ДКЕВР под натиска на Бойко Борисов. Ако тогава беше създадена възможност производствените мощности да получават парите си чрез електроснабдителните предприятия, нямаше сега да говорим за предфалитното състояние на НЕК. ЕРП-ата са в добро състояние, крайният снабдител е в лошо състояние. Случващото се в България все още е в рамките на възможността да се седне на масата за разговори за определяне на двустранните правила, за да се излезе от този кръговрат.

Както ДКЕВР, така и крайните снабдители, трябва да подходят позитивно. Ако това не стане, аз съм сигурен, че сигурността на енергийните доставки ще бъде гарантирана, но неблагоприятният ефект ще е, че инвеститорите в България ще загубят още веднъж доверие към институциите.

На фона на сегашната ситуация в енергетиката не изглежда ли илюзорно обещанието на представители на БСП, че няма да има повишение на цената на тока от юли? Още повече, вие самият миналата година в пленарна зала коментирахте, че не може постоянно да се намалява цената на тока и по-скоро трябва да се състави график за плавното му поскъпване така, че да е социално поносимо.

Дали ще се вдигне цената на електроенергията не може да определи нито министърът, нито която и да било политическа сила. Дали ще се повиши или ще остане на сегашното ниво, трябва да реши ДКЕВР заедно с всички предприятия, изхождайки от исканията на всички да си калкулират ясно разходите. Ако те показват, че цената на тока може да остане на сегашното равнище – всеки да изпълни задълженията си. Но ако разчетите сочат, че цената на тока трябва да тръгне нагоре, нека също да вземат правилните решения.

Политиците сме за това, да създадем законовата рамка. Парламентарната комисия по енергетика винаги е била готова, ако има пропуски и вратички в законите, да направи веднага изменения за защита на интересите на обществото, на държавата, включително на производствените мощности и на инвеститорите. Аз не ги разглеждам по различен начин всички тези страни.

Говорихте за енергийната бедност у нас, но в същото време от години енергийните предприятия предупреждават ДКЕВР да не прави социална политика за бедните през цените за тока, защото така всъщност по-облагодетелствани са хората, за които не е проблем плащането на сметките, а социалното министерство да има по-силно подпомагане на енергийно бедните хора. Говореше се, че въведените от 2014 г. такси върху приходите на слънчеви централи да отиват за социални помощи, но още не ясно какво ще се случва. Нищо не се прави и за енергийната ефективност. Не е ли по-добре да има реални цени на тока със силна социална политика за енергийно бедните и сериозни мерки за саниране на жилищата, които реално ще свалят сметките и за ток, и за парно?

Това са много теми на едно място, но те са свързани. Ако ДКЕВР води социална политика през цените, а не социалното министерство да я прави с помощи за енергийно бедните, това означава, че има политическа намеса.

Така изглежда...

Може и да е така, щом журналистите го забелязвате, кажете това на глас. Ако протестът на недоволните се измести пред Министерския съвет, това ще е ясна индикация, че политиците се месят в цените на енергията. Ако протестите останат само пред ДКЕВР, значи комисията спазва всички закони и ще има и недоволни, и доволни.

Според мен социалното министерство, ако не е в състояние да определи енергийно бедните и да ги компенсира да достигнат необходимия стандарт на живот, това вече говори много лошо за цялата политическа система и за всички управления от началото досега. Защото не са обърнали внимание на това да изработят дългосрочна енергийна стратегия с визия до 2020, 2030 или 2050 година, за да кажем наистина, че политиците имат консенсус в сектор енергетиката, където трябва да има защита на националните интереси и всички слоеве в обществото.

Ако се върнете назад във времето, ще видите, че от 2008 г насам освен ДПС, нито една политическа сила не е искала да се отделят между 50 и 100 млн. лв. за извършване на енергийни одити на сградите, включително на частните, за да може да започнем да инвестираме в енергийна ефективност. Ако оттогава бяхме започнали да изпълняваме изискванията за саниране, а не да премахнем законовите изисквания от държавния бюджет също да се отделят средства за тези одити, днес нямаше да говорим за VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" и нямаше да е прилично да говорим и за безобразията на ГЕРБ с пускането в експлоатация на 1500 МВ зелена енергия.

Енергийната ефективност не може да е дело на ДПС и на председателя на парламентарната комисия по енергетиката, но от 2008 г. аз съм искал и от портфейла на Сергей Станишев, и на Бойко Борисов по 100 млн. лв. за енергийна ефективност.

Стремежът на определени юристи да изкарат някой лев на гърба на обществото изпраща негативни сигнали и етажната собственост не може да се обедини да има общо юридическо лице, което да кандидатства по програма енергийна ефективност. И 80 млн. евро стоят от 2008 г. и не се усвояват. И как европейците да ни дадат още средства, след като се казва на един вход - не се обединявайте, защото някой от вас може да не е в състояние да си плати своя дял за включване в енергийната ефективност.

И политици, и журналисти, не успяхме да обясним на обществото, че европейските средства може да се усвояват, само ако първо сме толерантни и се обединим във входа си, в квартала си, после в политика си, за да може да се каже, че наистина мислим по европейски.

Добре, чии са тези интереси, вместо да се инвестира една значително по-малка сума за саниране на жилища, което веднага ще свали сметките за тока, да се планират многомилиардни инвестиции за строеж на нови енергийни производствени мощности? Излиза, че цените се държат ниски, едва ли не за да се харчи повече ток. Това не е още един сектор от омагьосания кръг?

Аз ви казах, че кръгът от теми е много широк и може да изпуснем някоя. Не са само интересите на юридическото лоби, а и на неправителствените организации, които с негативна агитация печелят пари. Но не е и само тяхна вината. Такава имат и политиците. Трябва да се върне доверието на обществото в предприятия като например топлофикация, в електроснабдителните предприятия.

Как електроснабдителните дружества се оказаха най-големите монополисти при положение, че такива са производствените предприятия? От 100 лв. събрана сметка само 5 до 10 лв. остават в електроразпределителните дружества. Но обединяваме ли обществото срещу ЕРП-тата? Обединяваме го начело с журналистите и политиците, които са в опозиция и опитват да печелят. Но загубата от това с решенията за отнемане на лицензите на трите дружества е загуба на доверие на инвеститорите – и то не само на външните, но и на вътрешните.

Нямаме доверие в държавата и дори в самите себе си. Затова опитваме да обясняваме на хората всички технически специфики в енергетиката, но когато получаваш 150 лв. пенсия, а сметката ти за парно е 200 лв., естествено, че ще протестираш. И аз да съм, и аз излизам на улицата.

Но има неща, които могат да се променят законово, а други не може да се пипат. Излезе ли се от рамките на европейските директиви, тогава значи има залитания на някоя политическа сила или на определени кръгове, за да се искат поправките.

Вие виждате ли такива залитания?

Разбира се. Например опитът да се води социална политика чрез енергетиката. Невъзможността да накараме определени политически сили, когато дойдат на власт, да разгърнат инвестициите в енергийна ефективност също е факт. Намаляването на цената на тока, без да се направят съответните разчети как това ще повлияе върху събираемостта на производствените мощности, на преноса, на крайния снабдител също е факт. Но в края на краищата тези предприятия трябваше, след като към тях бяха отправени определени претенции и обвинения, да докажат дали не правят излишни разходи.

Те го направиха още при определянето на цените миналото лято.

Затова продължавам да твърдя, че ДКЕВР трябва да е силен контролиращ орган, за да няма такива изстреляни мнения от страна на неправителствени организации, че се краде.

По-лесно е да кажеш на бедния, че някой го краде, отколкото да му обясниш какви и къде са разходите – че суровината се копае, електроцентралите произвеждат, енергията трябва да се пренася, разпределя, за да достигне до крайния потребител на определена цена. Потребителят вече трябва да си прецени колко да ползва от тази енергия и колко да пести, изхождайки от собствените си приходи.

Притеснен съм за енергетиката днес. Идеята на правителство за първите шест месеца бе да се спре спадът на производството, намаляване на загубите и спиране на течовете. Не успяхме да вдигнем на крака енергийната система, но ще продължим да опитваме. Който и да е на власт, няма да има по-полезни ходове от нас.

Казахте, че политиците е крайно време да постигнат консенсус в областта на енергетиката. В момента се готви проект на нова поредна енергийна стратегия на България. Смятате ли, че този документ може да послужи за база за постигане на такова съгласие от всички политически сили, така че неговите цели да се спазват независимо кой е на власт?

Това е идеята ни, но дали ще го постигнем, времето ще покаже. Аз съм привърженик на това да има нова енергийна стратегия, защото старата беше политически украсена. Едните искаха да строят АЕЦ "Белене", другите искаха да правят на тази площадка парогазова електроцентрала. Аз не съм убеден, че от това има нужда

Новата стратегия трябва да каже какво ще е икономическото развитие и ръстът на България, за да може да сметнем секторите, които ще развиваме – промишленост, селско стопанство, туризъм, и на базата на техните нужди да се направи стратегията.

Правят ли се въобще такива анализи, защото бяхме свидетели как правителството реши да преговаря за строеж на VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй" без никакви разчети за нуждата от тази мощност в контекста на бъдещото електропотребление у нас и в региона и състоянието на останалите производствени мощности?

Има група, която в момента подготвя енергийната стратегия. Проектът още не е пуснат за обществено обсъждане, но знам, че експертите имат определена визия. Аз няма да спестя никакви сили и възможности, за да може всеки, който се интересува от енергетиката, да каже своите становища и идеи. Ние ще се съобразим с тези мнения.

Според вас, има ли България нужда от нова ядрена мощност?

А има ли нужда от нови промишлени мощности? Отговорът на този въпрос ще отговори на вашия. Зависи и от стратегията за реиндустриализация. Защото непоследователността на България доведе до затварянето на І и ІІ блок, които наистина трябваше да бъдат закрити, но и до затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", в която нужда аз все още се съмнявам, но като уважаваща се държава изпълнихме споразумението си с ЕС. Но ако не се удължи животът на V и VІ блок и нямаме ясна визия кой сектор ще развиваме – леката или тежката промишленост, ние няма как да сме наясно какво ни е нужно като енергопроизводствени мощности. Към това трябва да се прибавят и данните кои централи ще бъдат закрити, защото им изтича животът, а другите заради невъзможността да спазят евроизискванията за сероочистващи инсталации.

Без това няма как да има ясна картина, която да е на едно светещо табло и да се знае какви ще са нуждите на промишлеността и с какви енергийно мощности ще се подсигуряват те, за да не изпаднем в състояние на недостиг на електроенергия. В нашата енергийна стратегия трябва да се вземе предвид и регионалното икономическо развитие и потребление.

Попитах ви за новите мощности заради парадоксалната ситуация в момента при малко по-топло време да се ограничават и АЕЦ, и ТЕЦ-ове и възобновяеми електроцентрали, а в същото време да обявяваме, че ще строим още?

Решенията за новите мощности не трябва да се вземат от политическа гледна точка. Ако не сме в състояние да си направи икономически анализ, да разработим ясна визия за развитието на България, то по-добре да не се занимаваме с управлението на държавата.

Как гледате на идеята на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) да се създаде енергиен борд, който да се подпомага от международни финансови институции , за оздравяването на отрасъла и най-вече на НЕК, която има огромни задължения и може да повлече след себе си и собственика си БЕХ, който вече тегли заем от 500 млн. евро, за да погаси дълг на НЕК за строежа на "Белене" и други борчове?

Всички идеи са добре дошли, но решенията ще ги вземе правителството. Ако това управление не намери най-правилния подход за стабилизиране на енергийните предприятия, няма да е полезно не само за БФА, но и за обществото. БФА за мен са инвеститори, които повярваха в законовата база на държавата, но същевременно участваха в нарушаване на енергийния баланс. Аз преди три години им казвах, че ще дойде моментът, в който стремежът за максимална печалба чрез вратички в законите и натиск над ДКЕВР да бъдат включени, ще доведе до момент, в който няма да има на кого да предлагат услугата си.

Ако тяхното предложение е в интерес на обществото и държавата, съм готов да го приема. Но ако целят да защитават само своите интереси и всичко онова, което са правили в нарушение на енергийния баланс, не съм съгласен.

Гледам оня ден се срещали фотоволтаиците с ГЕРБ. С ГЕРБ, която можеше да им каже още 2011 г.: "Дами и господа не включвайте толкова много мощности, защото ще дойде момент, в който няма няма да може да си върнете инвестициите". Сега отиват пак на тяхното рамо. Не съм ревнив, но от там няма да получат правилна насока, защото в момента ГЕРБ е като наранен звяр, който все още смята, че управлението му е било най-доброто, вместо да си направят анализ на всичко, което се е случило и да се поучат от грешките си.

Говори се, че пред политически лица се лансира идеята оздравяването на държавната енергетиката да стане чрез международно финансиране, което да гарантира реформи. Вие чувал ли се за това?

Не, не съм. Но смятам, че все още българската енергетика има способността да се изправи на крака без външна намеса на институции – дали ще са банки или други. Дано да съм прав. Управлението на енергетиката в лицето на изпълнителната власт трябва от тук нататък да взема решения, които не трябва да бъдат "проба грешка", а всяко решение да дава положителен резултат по веригата.

Ако и този път хората в изпълнителната власт не успеят да вземат правилните решения, макар че яз смятам, че имат такава компетенции, то по-добре да не вземат никакви решения, а да станат и да освободят местата си. Но съм убеден, че в момента решенията, които ще се вземат, трябва стриктно да се прецизират и всяко от тях да е с положителен изход.

Очаквате ли всички тези решения, за които говорим, да станат факт преди изборите за Европарламента на 25 май, или тази дата стои като раздел относно предприеманите мерки не само в областта на енергетиката и цените, но и за бъдещото на кабината на Пламен Орешарски?

Сигурно европейските избори ще изиграят ролата на някаква граница за вземане на определени решения, но в енергетиката има граница, която не се съобразява нито с европейски, нито с местни избори и затова решения трябва да се вземат без политически мисли. Решенията в енергетиката трябва да се вземат точно тогава, когато са необходими.