Цар Борис успя да запази известна самостоятелност на България

Вашата докторска дисертация е на тема "Германо-български отношения през Втората световна война”. Според Вас имала ли е шанс България да запази неутралитета си през Втората световна война?

Самият аз никога не съм твърдял подобно нещо – че е имало такъв шанс.

Стремежът на България наистина е бил да остане колкото може по-дълго вън от войната и да запази неутралност.

Но под натиска на германските действия срещу Гърция през пролетта на 1941 г. (и по-късно на тези срещу Русия) това вече не е било възможно, тъй като Хитлер е имал нужда от Румъния и България като база и транзитна зона за своята "Балканска офанзива”. Неговите планове не предвиждат пряко участие на България във военните действия - така че в този смисъл тя остава "неутрална”.

Също и след разширяването на офанзивата към Югославия България не участвува във военните операции. Едва след приключването на офанзивата български войски влизат в областите Македония и Северна Гърция, предоставени от Германия на България за администриране и временно, т.е. неформално присъединяване.

Спрямо Русия, съответно СССР, България остава неутрална по време на цялата война.

Съветският съюз е този, който игнорира нейния неутралитет и навлиза в България.

Ако България не бе подписала Тристранния пакт, щеше ли да е възможно да запази поне частично своя суверинитет ? И какви щяха да са последствията (вкл. за евреите) в случай на окупация?

Ако България не беше подписала Тристранния пакт, Хитлер щеше вероятно да постъпи с нея както с Югославия.

Тоест щеше въпреки това да влезе с войските си и евентуално да установи един режим, който не би имал вече никакви задръжки спрямо евреите.

Като съюзник на Германия цар Борис можа да запази известна самостоятелност и точно тази позиция му даде възможност да спаси българските евреи и да се задържи настрана от войната с Русия. България още през Първата световна война съюзник на Германия, беше третирана като "приятелска страна” .

Известно е, че дори секретарката на Хитлер не е знаела за лагерите за изтребление и газовите камери. Кога научават и германците, и останалите хора по света за газовите камери?

Болшинството от населението в Германия разбра едва в края на войната за газовите камери.

Само непосредствените участници са знаели какво точно става. Там, където въобще е проникнала някаква информация, хората са смятали тези затворени територии за "трудови лагери”.

Много германци рискуват живота си и живота на семействата си, за да укриват или да помагат на свои съседи, познати и дори непознати евреи. Също така германският офицер и дипломат Дуквиц спасява датските евреи. Смятате ли, че е редно днешните германци да се чувстват виновни за стореното от Хитлер и обкръжението му?

Навремето датчаните бяха много заинтересувани от моята книга и статията ми в сборника на Института по история – тъй като Дания е още един случай за спасяване на евреи, макар и в по-малък мащаб от България.

По отношение на дискусията за колективната вина на германците трябва да се каже следното.

Германското население живееше по времето на Хитлер под диктатура. Всеки протест, всяка съпротива се потискаше и преследваше от Гестапо безмилостно.

Необходима беше голяма доза храброст в тази ситуация да се провеждат спасителни акции, още повече да се оказва съпротива срещу Хитлер. Ясно го показват събитията от 20 юли 1944: атентатът срещу Хитлер и последвалите го процеси и екзекуции.

Следващите поколения не носят вина – макар и в Библията да се казва, че децата и дори внуците ще изкупват вината на родителите. Самият аз, роден през септември 1945, т.е., след края на войната, не съм участвувал във всички тези ужасни събития, станали малко преди моето раждане. Но ако не "вина”, то изпитвам срам за извършеното в името на Германия и от един високо развит и култивиран народ като германците.

Как си обяснявате факта, че България е единствената страна сателит, която устоява на натиска на Хитлер и не изпраща войски на Източния фронт, нито депортира евреите извън пределите на държавните си граници?

Както вече споменахме, България имаше статута на "приятелска страна”, освен това с монарх от немски произход.

Че в Германия дойде на власт човек като Хитлер, беше с положителност и за България голямо нещастие, чиито последствия режимът на цар Борис се опитваше да избегне или поне да смекчи. Така коментарът на царя за българското антиеврейско законодателство е цитиран с думите: "По-добре да го направим ние, отколкото да го предоставим на другите”.

Независимо от това представителите на нацисткия режим в България бяха разочаровани от "неразбирането” на българското население спрямо политиката към евреите.

"Българинът е свикнал да живее с различни други националности”, пише германският посланик в доклад до Външно министерство в Берлин и се позовава на "пословичната толерантност на българите”.

Що се отнася до окупираните области – тамошните евреи не бяха български граждани, а чужди.

Едно участие във войната срещу Съветския съюз беше също във висока степен непопулярно - след като руснаците бяха освободили и донесли независимостта на България през войната срещу османците 1876/77. България беше в крайна сметка продукт на Берлинския конгрес от 1878 и на "честния посредник” Бисмарк.

Имала ли е, според вас, България власт и възможности да се противопостави на наредената от Германия депортация на евреите извън държавните ѝ граници в териториите, които временно, до края на войната са предоставени на България, за да осигурява реда и спокойствието?

Със задна дата е трудно да се каже, дали българите са имали такава възможност. Може би трябваше поне да опитат.

По време на Втората световна война в Европа има две могъщи тоталитарни държави: Германия и СССР. Дори едно бегло сравнение показва, че СССР е тоталитарна държава в много по-голяма степен от Германия, където на Хитлер не му се отдава за толкова кратък период да постигне "успехите” на Сталин. Защо обаче и до днес се приема, че сателитите на Германия като Румъния, България, Унгария, които от немай-къде са се присъединили към Оста, са извършили едва ли не престъпление, а не се осъжда съюзничеството на Англия и САЩ с диктатора Сталин, който завладява половин Европа и налага половинвековна диктатура?

Наистина е гротескно, че Западът беше принуден да пребори една диктатура – нацизма – с помощта на друга, т.е. СССР. Ужасно е също, когато престъпленията на комунизма днес се оправдават и омаловажават с аргумента за "антифашизъм”.

Помага ли знанието ни за миналото на преценката ни за случващото се днес?

Знанието за нацисткото минало, както и за комунистическото, е абсолютно необходимо.

Конфронтацията с миналото е въпрос на национална сигурност – за да се предотвратят рецидиви в засегнатите страни.

За съжаление, осъждането на виновните и тяхното отстраняване от властта не е проведено в достатъчна степен.

Развитието в някои бивши комунистически страни, в това число и България, е сериозно обезпокояващо.

_______________________________

*Ханс-Йоахим Хопе (Hans-Joachim Hoppe) е роден в Германия през 1945 година. Той е историк и политолог, специалист по Източна Европа и Русия. Докторската му дисертация е на тема "Германо-български отношения през Втората световна война”. Книгата е публикувана през 1979 г. от Institut für Zeitgeschichte в Мюнхен. Участва в проекти на Institut für Zeitgeschichte, Мюнхен и на Института за изследване на антисемитизма, Берлин.

От 1976 до 2010 г. е ръководител на отдела за немски език и за източноевропейски езици в Volkshochschule Köln - второто по големина висше училище в Германия. В продължение на много години преподава в Института за Източноевропейска история на Университета в Кьолн.

Той е член на Асоциацията на историците, специализирани в Източна Европа, на германското дружество за Югоизточна Европа (Südosteuropa-Gesellschaft), както и немско-канадското дружество (Deutsch-Kanadische Gesellschaft) и др.