Ти си това, което четеш

Цацаров блокира контрола над СРС-тата заради делото "КТБ"

Прокуратурата е отказала достъп до всички материали по мегапроцеса
Борис Митов | 15:18 | 20 декември 2017 | 7 коментара

Снимка: БГНЕС

"В това указание изрично е записано, че на членовете на Бюрото (Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства бел.ред.) се оказва пълно съдействие, включително с достъп до документи и помещения. Въпросът е – и той е правен – дали членовете на Бюрото имат достъп до веществените доказателствени средства? Достъпът до веществените доказателствени средства, т.е. до записания разговор, до продукта от СРС, имат съответните служители на МВР, прокуратурата, следствието, ако то разследва или разследващите органи по закон. Всеки друг достъп се разрешава от наблюдаващия прокурор."

Думите са на главния прокурор Сотир Цацаров, след като председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) Бойко Рашков показа в ефира на Нова телевизия заповед на Цацаров от ноември 2015 г., заради която според Рашков "Бюрото е възпрепятствано да упражнява своите правомощия".

Всъщност, с въпросната заповед ръководителят на държавното обвинение създава своеобразен Параграф 22. От една страна заявява, че достъпът до т.нар. веществени доказателствени средства, добити чрез СРС, става само с разрешение на наблюдаващия прокурор по съответното дело, а от друга – категорично забранява на обвинителите да предоставят подобен достъп на Бюрото. Отнемайки им по този начин гарантираната от конституцията възможност да правят собствена преценка, основавайки се на закона и вътрешното си убеждение.

Повод за въпросната заповед пък става проверка на Бюрото по едно особено чувствително за прокуратурата досъдебно производство – това за източването на сриналата се през юли 2014 г. Корпоративна търговска банка (КТБ).

"Преценката на доказателствата и на резултатите от водените действия по разследването е изцяло извън правомощията по закон на НБКСРС. Това се отнася и за: документите, на които се основава искането за използване на СРС по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗСРС; резултатите, получени в хода на прилагане на СРС, предоставени на хартиен или друг носител, по смисъла на чл. 25 ЗСРС; получените веществени доказателствени средства (ВДС)", указва Цацаров на всички прокурори на 20 ноември 2015 г.

По този начин главният прокурор практически казва, че на Бюрото следва да се предоставят само две неща – искането и разрешението за съответното СРС. И двете, впрочем, могат да бъдат взети от съда, който е разпоредил използването на секретния способ, така че благоволението на прокуратурата по този въпрос е излишно.

Какво обаче остава скрито?

Указанието на Цацаров тотално елиминира възможността на Бюрото за контрол на СРС-тата да проверява случаите, при които службите са проследявали даден телефон, за да установят самоличността на човека, който го използва. Хипотеза, добавена в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) през 2008 г. с цел да се противодейства ефективно на все по-увеличаващите се в онзи момент отвличания, при които разследващите прихващат телефона за комуникация с роднините на жертвата, но не знаят кой го ползва.

При тези случаи законът задължава службите да контролират набелязания обект (телефонен номер – бел.ред.) само до момента, в който стане ясна самоличността на притежателя му. След това използването на СРС-то трябва да бъде преустановено, за резултата от него да бъде информиран разрешилият го съд и да бъде поискано ново СРС, чрез което вече да бъде подслушван субектът (притежателят на телефонния номер – бел.ред.).

По този текст от ЗСРС (чл. 12, ал. 1, т. 4) специални разузнавателни средства са използвани общо 645 пъти през 2014 г., 292 пъти през 2015 г. и 340 пъти през 2016 г.

Деликатният момент в тази хипотеза от закона е, че тя често се използва за заобикаляне на максималния 6-месечен срок, в който службите могат да проследяват комуникациите на един човек. Първо се иска СРС за установяване на самоличност, което се експлоатира половин година, след което се иска подслушване на вече установения притежател на телефона за нови 6 месеца. Така човекът е бил под контрола на службите в продължение на цяла година – нещо, което законът формално не позволява.

За да установи подобно нарушение обаче, Бюрото за контрол на СРС-та трябва да провери в кой точно момент е била установена самоличността на заподозрения и дали след това телефонът му е продължил да бъде проследяван без за целта своевременно да е поискано ново СРС. Тази информация обикновено се съдържа в материалите, които службите, прилагащи СРС-тата, изпращат на водещия разследването. Именно тези, до които Цацаров забранява достъпа преди повече от 2 години.

Повод за конфликта се оказва делото "КТБ"

Въпросната заповед на главния прокурор има своята предистория. Става дума за работна среща, организирана на 8 април 2015 г. от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов с участието на ръководители на окръжни съдилища, Цацаров и заместника му Борислав Сарафов, шефовете на ДАНС и ДАТО – Димитър Георгиев и Цветан Китов, професионалното ръководство на МВР, Бойко Рашков и заместника му Георги Гатев.

Първоначално обявената тема е проблематиката при използването на специални разузнавателни средства, която се превръща в повод главния прокурор директно да обвини Гатев в "нездрав интерес" по делото за източването на КТБ. Малко повече от година и половина по-късно прокуратурата инициира и отнемането на секретния достъп на зам.-шефа на НБКСРС, с което на практика задейства отстраняването му от поста.

Разговорът е подхванат в тази посока първо от Сарафов, който още тогава уточнява, че "ние, прокурорите не считаме, че НБКСРС и експертите към него притежават тези правомощия" – да четат протоколите от използваните СРС-та.

На същата среща Цацаров заявява: "Може ли при проверката, независимо дали тя се осъществява от експерт или член на Бюрото, да се извършва пряка проверка по същество на материалите по делото, както и пряка проверка на текста на веществените доказателствени средства? Нашият отговор е: не. Ние такъв достъп няма да предоставим. Аргументите са следните: чл. 34 дава правомощия на НБКСРС да осъществява наблюдение на процедурите. Няколко вече са случаите, в които членове на Бюрото, особено в СГП, желаят да четат материали по същество. Моето уважение, но според нашето разбиране Бюрото няма тези права. Общото правило тук е това на чл. 198 от НПК, а именно материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение от прокурор. Ние сме длъжни да окажем пълно съдействие на Бюрото, предоставяйки всичко, което отразява процедурите – искания, разрешения и прочие, но материалите по същество не могат да бъдат предоставяни. Това е моето становище и на моите колеги. За нас на моменти се проявява интерес, особено по отношение на експерти на Бюрото, който по някои досъдебни производства изглежда малко нездрав".

"Изглежда в прокуратурата има някаква нагласа да ограничава правомощията на Бюрото, което е смущаващо", репликира го Рашков, посочвайки, че според закона "Бюрото има право не само да наблюдава, а и на активна дейност, да изисква информация от всички органи по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС, както и да се запознава с всички материали във връзка с използването и прилагането на СРС-та".

"Проверките се извършват само след като е взето решение от Бюрото на заседание. За всички проверки ние имаме решение на колективния орган, поради което е невъзможно да се появи някой експерт или член и да започне проверка, без да има разрешение. Що се касае до ВДС, за които вече взех отношение, ще завърша с това: имаме един случай, в който действително е важно да погледнем нещо във ВДС във връзка с проверка, за която имаме разрешение. Написал съм официално писмо до главния прокурор, защото много добре знам какво пише в чл. 198 от НПК. Както сами разбирате, тука не става дума за медия, която иска да разпространява факти от досъдебното производство, а за държавен орган, който иска да провери нещо в тази връзка. Тъй като наблюдаващият прокурор решава този въпрос по НПК, ние ще изчакаме, ако такова разрешение се даде, ще проверим каквото смятаме, че трябва да се провери, ако не получим такова разрешение, ние ще преустановим проверката", добавя шефът на Бюрото.

Следва ново изказване на Цацаров, който недоумява, защо Рашков приемал "нещата лично при положение, че сме се събрали да решим нещата в служебен план".

"Ние не приемаме варианта, при който може да се счете, че Бюрото без разрешение на наблюдаващия прокурор може да чете ВДС. Ако например г-н Гатев желае да чете доказателства по делото за КТБ, то ще трябва да получи разрешение от наблюдаващия прокурор", обръща се Цацаров към заместника на Рашков и добавя: "Ние не сме враг на НБКСРС, а просто си вършим работата. За да поставя въпроса, то значи той е стигнал до мен три пъти устно и веднъж писмено".

След това Цацаров демонстративно напуска срещата без да чуе мнението на Гатев, който взима думата, за да обясни подробно проблема.

"Ние действително сме изправени в определени случаи пред едни проблеми, които са свързани със законосъобразното прилагане на СРС и тези, които касаят разпоредбите по чл. 12, т. 4 от ЗСРС. Никой от нас не си позволява да проверява ВДС, дали от любопитство или от други съображения. Искаме да проверим дали действително се касае за законосъобразно прилагане на СРС. Когато се прави искане по т. 4 за установяване самоличността на лицето, не може ние да приемем, с оглед на това, че трябва само да се установи лицето, което трябва да стане в близките няколко дни, в продължение на повече от 2 месеца да се прилага СРС по отношение установяване на лице и да бъдат събрани 60 страници материал. Забележете, ВДС по отношение установяване на лице се състои от 60 страници материал. Когато ние правим тази проверка, искаме да видим въз основа на това ВДС дали действително е бил спазен законът. […] Има моменти, в които лицето е установено още първия или втория ден, но СРС-то продължава с месеци. По този начин се извършва нарушение", посочва Георги Гатев.

След което се обръща с въпрос към Сарафов: "Вие мислите ли, че Бюрото е създадено ние да ходим едва ли не на гости, да вземем например искането, да вземем разрешението и да кажем: до тук са нашите функции. Ако някой си въобразява, че това е функцията на бюрото, много се заблуждава. Ние сме орган за контрол и затова може да проверяваме и оперативните дела. Нашият контрол се състои и в това да проверяваме органа по чл. 15 от ЗСРС, запознат ли е съдията с материалите и дал ли е законосъобразно решение. Законът казва, че ние имаме право на всички материали, които имат отношение към даването на самото разрешение. Ние нямаме отношение към ВДС, но когато проявяваме интерес към него, повтарям, че не го правим, защото си мислим, че там ще съберем любопитна информация!"

"Не мога да разбера вашата емоционалност и претенция Бюрото да бъде всеобхватен орган, който да проверява оперативните дела на ДАНС, МВР, ГДБОП и прокуратурата. Вие не разследвате следствието и не разследвате оперативните дела", отговаря му Сарафов, с което още веднъж потвърждава факта, че ръководството на държавното обвинение не си представя каквито и да е форми на контрол и отчетност върху работата му.

Прокуратурата отказва не само ВДС-и, но и да отговаря на въпроси

Конфронтацията между прокуратурата и СРС-бюрото продълава и след срещата, организирана от Лозан Панов. По линия на споменатата от Рашков проверка по делото "КТБ" той действително моли за съдействие лично главния прокурор, който на 17 април 2015 г. му отговаря, че "искането следва да се отправи до наблюдаващия прокурор, съобразно чл. 198, ал. 1 от НПК".

Четири дни по-късно Рашков праща писмо до водещия разследването, с което го моли да предостави "възможност на представители на Бюрото да се запознаят с протокол, отразяващ изготвянето на веществено доказателствено средство (ВДС)". В писмото се уточнява, че в проверката ще вземат участие Георги Гатев и главен експерт Евелина Таскова. Копие е пратено и на Цацаров.

"Протоколът за изготвяне на ВДС представлява само писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127 НПК. Считаме, че проверката, която представители на Бюрото извършват, не се препятства от това, че проверяващите не са могли да се запознаят с протокол за изготвяне на ВДС", отговаря на 29 април 2015 г. въпросният обвинител от Софийската градска прокуратура.

Той дори уточнява, че "не следва да се дава разрешение за разгласяване на материалите" чрез предоставянето на достъп на представители на НБКСРС. Т.е. прокуратурата по презумпция възприема законните правомощия на Бюрото да контролира СРС-тата като риск резултатите от тях да бъдат незаконно разгласени. Което всъщност е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и ако разследващите имат подобни доказателства, е трябвало да повдигнат съответните обвинения и да ги внесат в съда. Такова дело обаче няма.

В опита си да се съобрази с нежеланието на прокуратурата да допусне до материали по делото "КТБ" проверяващи от бюрото, председателят му Рашков изпраща на 19 май 2015 г. три конкретни въпроса на водещия разследването – дали чрез въпросното СРС е била установена самоличността на притежателя на подслушвания телефон, дали след това е било преустановено прилагането на СРС-то, както и дали в протокола за изготвяне на ВДС е била отразена самоличността на въпросното лице.

Отговорите на тези въпроси биха дали възможност на бюрото да приключи проверката си със заключение дали в този случай е било извършено нарушение на Закона за СРС или не, но наблюдаващият прокурор по делото така и не отговаря. По тази причина проверката все още не е приключила.

Няколко месеца след тази кореспонденция Цацаров спуска на подчинената му прокуратура заповедта, с която окончателно изключва възможността някой обвинител сам да предостави достъп на Бюрото до материали за СРС-та по дело, по което то прави проверка.

Именно тази предистория се крие и зад думите на Бойко Рашков от август, че "действията срещу Гатев са сплашваща акция срещу Бюрото". А твърденията му за стотици нарушения със СРС-та и масово подслушване на политици, магистрати и журналисти, засега срещат единствено декларативното опровержение от страна на Цацаров, шефа на ДАНС Димитър Георгиев и вътрешния министър Валентин Радев.

Основният законотворец на управляващите – председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, пък определи думите на Рашков, като "спомени и въображения".

Междувременно Народното събрание се съобрази безпрекословно с искането на главния прокурор за по-подробно изслушване на Бойко Рашков пред парламентарните комисии по вътрешна сигурност и за контрол на службите и СРС-тата, въпреки че само преди две седмици ресорната комисия прие с пълно мнозинство годишния доклад на бюрото и изслуша председателя му. Кой знае защо това се случи в присъствието на Цацаров.

Още по темата
Още от България

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?