Цацаров иска "някаква форма на публичен контрол", вместо да отчита дела

Главният прокурор Сотир Цацаров категорично отказа да отчита пред парламента работата на подчинените му по конкретни дела срещу корупцията по високите етажи на властта, но все пак кандиса на "някаква форма на публичен контрол".

"Ние ще предложим периодично изслушване на ръководството на прокуратурата пред парламентарна комисия", заяви той по време на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък, на което бяха обсъдени препоръките от последния доклад на Европейската комисия (ЕК).

Наред с настояването за прозрачни процедури за избор на председател на Върховния касационен съд и на следващия състав на съвета, основани на ясни критерии, Брюксел постави като основно условие за приключване на мониторинга над България и отчитането на главния прокурор на знакови дела срещу корупцията.

Цацаров обаче отхвърли тази възможност още преди излизането на доклада миналата седмица, сезирайки Конституционния съд по темата, провокиран от депутатско питане за хода на разследването за КТБ. По думите му в четвъртък ръководството на държавното обвинение е готово да предложи на следващия парламент да сформира специална комисия или да избере коя съществуваща да го изслушва регулярно.

"Това е някаква форма... не някаква, а доста силна форма на публичен контрол", заключи главният прокурор с уточнението, че преди това трябвало да се дефинира кои точно са корупционните дела, от които се интересува ЕК.

Освен това припомни, че на всеки два месеца информира Брюксел за обвиненията и постановените присъди по корупционни дела, "за съжаление повечето оправдателни". Кои са осъдените за корупция обаче, Цацаров не уточни.

"При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията", поиска Еврокомисията преди седмица.

Членовете на ВСС обсъдиха и единодушно приеха пакет от не особено ясни мерки по останалите препоръки в доклада. По отношение на изискването за прозрачен избор на председател на ВАС съветът реши да приеме промени в правилата за избор на т.нар. трима големи в съдебната власт (председателите на ВКС и ВС и главният прокурор – бел.ред.), но така и не стана ясно какви ще бъдат те.

Сред останалите т.нар. мерки, които ВСС обсъди, по-ясно се открои ангажимента на Цацаров да представи анализ по нарушенията на изискването на евроконвенцията за ефективно разследване. Тъй като в тази тема влиза и полицейското насилие, главният прокурор предложи създаване на междуведомствена група с МВР.

Цацаров декларира и, че ще представи идеи за промяна в структурата на прокуратурата, ако Конституционният съд обяви, че тя не трябва буквално да следва тази на съдилищата в страната.

"В 45-дневен срок от едно, дай боже благоприятно решение на КС, прокурорската колегия ще предложи първите мерки", увери главният прокурор.

Дискусията започна с поредния скандал, предизвикан от морализаторско изказване на Галя Георгиева, която поиска обяснение от Калин Калпакчиев за негово интервю пред телевизия "BiT", в което заявил, че не очаква ВСС да приеме адекватни мерки по доклада на ЕК.

Близката до Цацаров пловдивска съдийка постави под съмнение и източниците за констатациите на Брюксел, споменавайки статия във в. "Монитор" на Делян Пеевски, в която били публикувани снимки на Калпакчиев с бившия правосъден министър Христо Иванов, съдия Мирослава Тодорова и съветника по механизма за наблюдение на ЕК Юри Тавание.

"Трудно ми е да взема становище по този доклад", лаконично заключи Георгиева, след което думата взе Цацаров, който призова съвета първо да се заеме с мерките по евродоклада, уточнявайки, че мнението на Калпакчиев не го интересува.

След това думата взе самият Калпакчиев, обръщайки се иронично с предложение към главния прокурор да провери кой го е подложил на външно наблюдение. След кратка размяна на реплики Цацаров излезе от залата, последвайки Георгиева.

"Изместването на проблемите към тяхната жълтина, опитите за цензуриране на личните мнения също са част от маниера а този ВСС", заяви в тяхно отсъствие Калпакчиев, добавяйки, че именно това поведение на мнозинството в съвета е причината за постоянните критики на ЕК към работата му.

Последва пламенна реч от Незабравка Стоева в защита на приетото неотдавна от ВСС решение, с което се настоява механизмът за сътрудничество и оценка за България да отпадне. Тя изреди редица постижения на страната ни, като създаването на административните съдилища, Инспектората към ВСС и Националния институт на правосъдието, засилената тълкувателна дейност на ВКС, намаления брой забавени досъдебни производства, които не били отчетени в доклада на ЕК по повод 10-годишнината от членството ни в ЕС.

"Според мен последните няколко години сякаш обществото истеризира в една оценка, но аз искам да обърна внимание, че в България не сме общество от престъпници, в България не сме толкова корумпирани, така че постоянно да стои една оценка – няма резултати в борбата с корупцията", заключи Стоева.

"Моля ви да не затъваме – механизмът за сътрудничество и оценка беше създаден, за да преодолее дефицитите, констатирани при преговорния процес преди влизането на България в ЕС... Всичко казано от г-жа Стоева е вярно, но не касае дефицитите, констатирани в шестте показателя от мониторинга", репликира я Галина Карагьозова.

В крайна сметка след още няколко изказвания, приканващи към обсъждане на конкретните мерки, обстановката в залата се успокои и Галя Георгиева повече не се върна към "другарския съд" срещу Калпакчиев, както определи изказването ѝ Карагьозова.

Междувременно Инспекторатът към ВСС оповести позиция на ръководителя му Теодора Точкова, в която се изразява съгласие с препоръката на ЕК за външна помощ при проверките за почтеност и в случаите на нарушаване на независимостта на магистратите. Тя определя като "съществени и адекватни констатациите на Европейската комисия за неефективност на дисциплинарните производства".

"Тази неефективност съществено намалява ефикасността на дейността на Инспектората и тази на ВСС и в общ план влияе силно негативно върху съдиите, прокурорите и следователите. Именно поради това смятам, че е от голяма важност да се изпълни отправената в Доклада изрична препоръка към Инспектората и към ВСС – "да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на ВСС в отговор на констатациите на Инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите", се казва още в позицията на главния съдебен инспектор.