Ти си това, което четеш

Цената на енергийната либерализация, която никой не иска да плати

Започва обратното броене за дълго отлаганото освобождаване на цените на тока, съчетано с помощи за бедните
Владислава Пеева | 08:30 | 02 декември 2016 | 3 коментара

План за премахване на регулираните цени на електроенергията в страните от Европейския съюз до пет години предложи Европейската комисия в сряда. Това е част от финалното изграждане на Единния европейски енергиен съюз.

Брюксел открито заяви, че иначе бизнес интересите на монополи и политическата слабост за реформи в енергетиката ще продължат да държат ЕС в хватката на непазарни цени, които струват скъпо както на икономиката, така и на домакинствата.

В това отношение България е класическият пример. Още от 2007 г., когато страната ни стана член на ЕС и трябваше да изпълнява изискванията за преструктурирането на енергийния отрасъл, включващ поетапно освобождаване на цените на енергийните ресурси, процесът върви крайно мъчително. На хартия има разписани правила по либерализацията на пазара, но на практика задкулисни играчи, свързани с целия спектър от основните партии у нас, дърпат конците в отрасъла. В резултат на това трудно се задействат пазарни и прозрачни механизми за продажба на електроенергия от държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК, които заедно държат най-голяма част от търговията с ток и са пряко зависими от партиите, които в съответния момент са на власт.

Преди въобще да има индикации за предсрочно прекратяване на мандата на правителството на Бойко Борисов, то заяви твърди намерения от 2017 г. да започне да намалява сегашния около 50-процентен дял на регулирания пазар у нас. Това вече не изглежда толкова сигурно. И в този смисъл, ако не е Брюксел да наложи императивни политики, нещата у нас ще продължават по инерция, удобна и носеща печалби на определени бизнес и политически кръгове.

Решенията в ръцете на следващите

След оставката на кабинета ръководството на енергийното министерство е предпочело да остави на следващите управляващи решението дали да приеме и приложи законодателно препоръките на Световната банка (СБ) за модела, по който трябваше да се либерализира напълно електроенергийният пазар и да се разработят механизми за защита на енергийно уязвимите потребители. Окончателният доклад на СБ, който се забави значително, вече е готов, но неговите изводи ще бъдат предадени на наследниците на сегашните парламент и кабинет, за да е ясна политическата отговорност, коментираха пред Mediapool от Министерството на енергетиката.

Там са преценили, че в сегашната турбулентна ситуация няма смисъл да се правят поправки в Закона за енергетиката, които следващи управляващи може да променят напълно. Подобни действия само ще създадат повече несигурност на енергийния пазар у нас, който след първите предприети от ГЕРБ реформи е в относително кроткото състояние на изчакване.

В същото време на всички е ясно, че това не може да продължава до безкрай. Обмисляният заедно със СБ модел за освобождаване на пазара предвиждаше петгодишен преход, какъвто в момента се предлага и от ЕК. В този период ще намалява постоянно намесата на Комисията за енергийно и водно регулиране при определянето на цената на тока за бита и за малките фирми, които все още са на защитения пазар на ниско напрежение. Това означава за бита и дребните предприемачи да се определя тарифа, в която тежестта на цените от свободния пазар ще нараства, докато намесата на регулатора за цената на енергията се прекрати. Всъщност КЕВР би трябвало след пълната либерализация да решава само за цените на услугите по пренос и разпределяне на енергията и то на базата на направени от компаниите инвестиции в инфраструктура.

Евтин ток за всички, или пазарен със защита за бедните

При това положение е ясно, че крайната цена за домакинствата ще нараства, което е истински проблем само за социално слабите. За повечето потребители със средни доходи увеличаването на сметката за ток с няколко лева според консумацията надали ще е такава драма, каквато се опитват да представят политиците. Те – особено БСП, която се надява да спечели следващите предсрочни парламентарни избори, със сигурност ще засвирят на тази струна. През годините, най-вече след оставката на първото правителство на ГЕРБ заради протести срещу цената на тока и парното (както се разбра, до голяма степен режисирани) управляващите директно се намесват в ценообразуването на тока. Макар да са наясно, че евтин ток за всички е заблуда, която обаче силно изкривява пазара, пречи на конкуренцията, както и на развитието на по-екологичното отопление с природен газ, например.

В същото време, извън зимната помощ за отопление на бедните, нито едно правителство не предприе реални действия по защита на уязвимите групи – независимо дали като целогодишна финансова подкрепа, гарантираща им потребление на определени количества енергия, или като по-ниски цени само за ограничен кръг клиенти до определено ниво на консумация. Представеният през май 2016 г. първоначален вариант от Световната банка на модел за подпомагане на енергийно уязвимите българи предвиждаше възрастни хора с пенсия под 300 лв., тежко болни, трудоустроени и социално слаби да плащат близо една трета по-ниски цени на тока при потребление до 100 киловатчаса месечно за живеещите в сгради с централно топлоснабдяване и до 150 киловатчаса за използващите бойлер. При консумация над тази граница разликата се плаща по редовните цени.

Планираше се също така слънчевите, вятърните и двете т.нар. американски въглищни централи в "Марица Изток", да бъдат принудени да продават тока си на енергийната борса, а разликата в постигнатата средна пазарна цена да се покрива от създадения миналата година Фонд за сигурност на енергийната система, ако са продавали на по-ниски от гарантираните им цени. Ако обаче са реализирали сделки на по-високи цени, тези производители ще трябва да внасят разликата в този фонд. Това са т.нар. договори за разлика, които се приемат добре от участниците на пазара.

Американските централи продължават да са трън в очите

Не на същото мнение са обаче са БСП, както и "Обединените патриоти", които в момента се радват на политически възход и очакват да имат по-сериозна тежест в следващия парламент.

Според депутата от БСП Таско Ерменков има няколко фундаментални въпроса, които не били решени в представения от Световната банка модел. По думите му най-важният е свързан с дългосрочните договори за изкупуване на ток от централите "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". НЕК има 15-годишен ангажимент да купува тяхната електроенергия по цени, фиксирани на стойност, която позволява на двете централи да плащат кредитите за построяването на първата и модернизацията на втората. Тарифите в този договор бяха намалени тази година, след като НЕК изплати стари задължения за над 1 млрд. лв. към двете компании. Ерменков обаче смята, че следващо правителство трябва да влезе в нови преговори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" за ново предоговаряне на цената на техния ток.

Двете компании пък са категорични, че това не е възможно и ако бъдещото правителство иска да промени договорите, то трябва да изкупи бизнеса им на цени, които да им позволят да си платят остатъка от кредитите за инвестициите в двата проекта.

"Патриотичната" оферта стига още по-далеч и предвижда национализация на двете електроцентрали. Националистите дори внесоха такъв законопроект в Народното събрание, който обаче ГЕРБ тактично остави на трупчета, за да не дразни коалиционните си партньори от ПФ. Друг политически жест на ГЕРБ беше да предостави на ПФ ръководството на важни парламентарни комисии като тази за контрола върху енергийния регулатор и временната комисия за АЕЦ "Белене", което осигури допълнителна трибуна за откровена популистка пропаганда и манипулации на общественото мнение.

В предлагания модел за либерализация цените на американските централи остават гарантирани и непазарни, независимо дали ще се плащат от НЕК, или от фонда като "договор за разлика", коментира Таско Ерменков пред Mediapool. Според него първото нещо, което трябва да направи бъдещото правителство, е да се срещне със зам.-председателя на Еврокомисията и комисар за Единния енергиен европейски съюз Марош Шефчович, за да даде той ясен отговор на въпроса има ли държавна помощ за двете централи чрез дългосрочните договори.

Проверката на Брюксел по този въпрос продължава повече от година и все още няма произнасяне дали двете компании получават неразрешена държавна помощ през контрактите си.

Според БСП в сегашните действия на управляващите относно либерализацията на енергийния пазар остава неясна съдбата на енергийно бедните и защитата на болните хора от спиране на тока заради неплатени сметки. Какво ще е лявото предложение на този проблем обаче не е ясно.

Разширяване на фонда за сигурност на системата

Социалистите в същото време са готови, ако вземат властта, да преформатират Фонда за сигурност на енергийната система, в който постъпват 5-процентни вноски от продажбите на всички електроцентрали, на електропреносния оператор НЕК и газовия "Булгартрансгаз", както и приходите от продажба на държавни парникови емисии. Ерменков заяви, че БСП ще поиска отчисления във фонда да правят и частните мрежови оператори като ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", "Овергаз" и др., за да може да се акумулират повече приходи за компенсиране на разходите на НЕК за закупуване на скъпата енергия от ВЕИ.

По всичко изглежда, че основната роля на НЕК дори в либерализиран модел на пазара ще бъде запазена, за да може държавната компания да генерира достатъчно добри приходи, с които да плаща дълга си от 1.2 млрд. лв. към бюджета след приближаващото плащане на сметката за произведените в Русия реактори за спряната АЕЦ "Белене".

Решението на пазарното уравнение до голяма степен ще зависи от това как точно подвластната на политическата конюнктура НЕК ще бъде внедрена в пазарния модел.

Ерменков твърди, че БСП има предложения за усъвършенстване на енергийната система и идеята на социалистите не е отлагане на либерализацията на пазара на ток, а поставянето й на наистина пазарна основа.

Предстои да се види какви ще са конкретните действия на следващите управляващи в тази посока, но след изявленията от Брюксел за премахването на регулациите в цената поне най-сетне ще е ясен хоризонтът за влизане в пълна сила единствено на пазарните правила.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?