Централната банка на Русия повиши лихвата си до 17 процента

Централната банка на Русия рязко повиши основния си лихвен процент от 10.5 на 17 процента в опит да подкрепи рублата, чийто курс спада заедно с цените на петрола, съобщиха световните агенции.

В понеделник рублата загуби 10 процента от стойността си, а от януари руската валута е девалвирала с около 50 процента под ударите на западните санкции заради конфликта в Украйна и големия спад в цените на петрола.

Средната цена на барел петрол падна малко под 56 долара, а през лятото тя бе 107 долара.

Неотдавна руското правителство понижи прогнозите си за икономическия растеж през 2015 г., като предрече, че икономиката ще изпадне в рецесия.

"Решението има за цел да ограничи значителното обезценяване на рублата", се посочва в изявление на руската централна банка.

В понеделник рублата беляза рязък спад - курсът на еврото достигна 80,09 рубли спрямо 72,81 рубли в неделя вечер, а щатския долар достигна 64.23 рубли спрямо 58.18 рубли предишния ден.

Новото обезценяване на руската валута означава, че от началото на годината тя е загубила 42 процента от стойността си спрямо еврото и 49 процента спрямо щатския долар, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.

Руската централна банка от началото месеца се намесва почти всекидневно в подкрепа на рублата, похарчвайки общо 5.9 милиарда долара, но неуспешно.

С увеличаване на основния си лихвен процент на 17 процента, което е тройно повече от равнището му в началото на годината (5.5 процента), Руската централна банка се надява да овладее обезценяването на рублата, както и породената от него инфлация, за която се очаква да достигне 11.5 процента на годишна база.

Еврото превиши 100 рубли, доларът - 80

В първите часове след обявяването на решението на Централната банка при търговете на Московската борса курсът на еврото превиши 100 рубли, а на долара - 80 рубли.

Московската борса не разполага с инструменти за спиране на търговете на валутния пазар за разлика от същите механизми при търговията с акции, уточни представител на пресслужбата на борсата, цитиран от ТАСС.

След това рублата успя да възстанови малка част от загубеното, като курсът на еврото се понижи до 97 рубли, а доларът отстъпи до 78 рубли.

Повишаването на водещата лихва на Руската централна банка няма да окаже незабавно влияние на валутния пазар, поясни гуверньорът на банката Елвира Набиулина. Решението на РЦБ, взето през изтеклата нощ да се повиши лихвата с 6,5 пункта, има за цел да ограничи отрицателния ефект от отслабването на рублата, обясни тя.

За стабилизирането на курсовете това е недостатъчно, посочват експерти, цитирани от ТАСС. Те допълват, че тенденцията би могла да се обърне чрез интервенции в размер не по-малко от 10 милиарда долара.

Руснаците усетиха последиците от санкциите, страната е пред икономическа катастрофа

"Толкова безапелационно рублата не е сдавала позициите си никога досега", пише руският вестник "Комерсант", цитиран от Би Би Си.

"Такъв силен срив за един ден - това вече е отвъд границата на разумното, това вече дори не може да се нарече паника", заявява във "Ведомости" аналитикът от "ВТБ 24" Алексей Михеев.

"Сто рубли за долар вече не е фантастика", пише на първа страница в днешния си брой "Независимая газета". Изглежда рублата вече живее свой собствен живот", добавя изданието и прогнозира, че щом рублата пада дори при поскъпването на петрола, то при понижение на петролните цени ще се срине още по-бързо. Икономистите в Москва вече пресмятат кога именно рублата ще рухне до равнища от 100 рубли за дола и 100 рубли за евро.

Някои банки, работещи на пазара на обмяната на валута на дребно, са започнали да купуват нови петзначни улични табла - с три символа преди запетаята и два след нея, пише в. "Известия".

Всъщност "Независимая газета" се опасява, че рублата може да се добилжи до равнището от 100 рубли за долар или евро и без катастрофален спад на петролните цени. Според вестника опитът на властите да напомпат най-големите държавни банки и компании с рубли също създава риск от нов срив на рублата.

"В близките дни главната заплаха за рублата е не толкова петролът, колкото многогодишната практика на "ръчно управление" в икономиката на Руската федерация и изкушението да се прилага, заобикаляйкии независимостта на Централната банка, пише "Комерсант".

Кримският ентузиазм се изчерпва, пише в. "Новие известия". В неделя директорът на "Левада-Център" Лев Гудков съобщи, че приблизително 80% от гражданите на Русия вече са усетили икономическите последствия от санкциите на ЕС. Сега едва 6% от руснаците са готови да понесат материални загуби заради присъединяването на Крим, а използването на руската армия в Украйна се одобрява от 30% срещу 74% във върха на еуфорията.

Директорът на Института за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки с известно съмнение се отнася към тези изследвания. "Въпросите на социолозите понякога дезориентират анкетираните. Ако бяха питали хората: "Искате ли връщене на Крим на Украйна?", резултатът щеше да бъде точно обратен. Социолозите нерядко формират общественото мнение, задавайки въпроси, чиито отговори вече са готови, но все пак трябва да се признае, ентузиазмът от влизането на Крим в състава на федерацията действително намалява. Само че то има само далечно отношение към разразилата се криза. В света настъпи свръхпроизводство на петрола и цените паднаха", смята експертът, цитиран от "Независимая газета".

Той не мисли, че това е заговор на ЕС и САЩ срещу Русия - тя е суровинна държава, затова и кризата е ударила по нея много болезнено, а Кремъл няма възможност да подобри ситуацията. За тази цел ще се наложи да срути цялата пазарно-бюрократична система, благополучно обирала печалбата много години. "Нашите управници много се боят от такива промени, затова и няма да се решат да ги направят", заключава той.

Председателят на Института за демография, миграция и регионалного развитие Юрий Крупнов частично е съгласен с Кагарлицки, но е убеден, че шанс за спасение е останал. "Крим наистина почти няма отношение към кризата, макар че санкциите, разбира се, влошиха ситуацията. Съвършено вярно е обаче, че се приближаваме към икономическа катастрофа. Нашите управници се надяват на повишение на цените на нефта и че санкциите някакси от само себе си ще се "спихнат". Но такива надежди са илюзия".

Докторът на икономическите науки, депутатът от Държавната дума член на комитета по икономическа политика Александър Четвериков смята, че властите ще отреагират на резултатите от социологическите проучвания и ще се заемат "да подобряват" икономическата ситуация чрез "преформатиране на системата за информация, чрез "изправяне" на настроенията на населението. Да, положението е тежко, ще съобщават държавните медии, но всъщност не всичко е толкова зле, в най-близко време рублата ще скочи, цените на петрола също и ще заживеем още по-добре от преди", иронизира депутатът.

"В правителството не осъзнават цялата сериозност на ситуацията, разчитат, че всичко ще се уреди някакси. Е, това няма да стане", прогнозира той.

Експертът, цитиран от "Независимая газета", не се съмнява, че Русия я очаква сериозно понижение на жизненото равнище на населението и невъзможност за социално и икономическо развитие на страната.