Ти си това, което четеш

Цецка Цачева: Има практики в този ВСС, които се надявам да не се пренесат в следващия

Министърът на правосъдието не очаква други отговори от този съдебен съвет по ЦУМ-гейт и не смята, че прокуратурата трябва да мине към изпълнителната власт

Какъв е актуалният вариант на проекта за антикорупционен закон, по който работи Министерството на правосъдието? Кои са новите моменти в сравнение с проекта, който се провали в миналия парламент?

Действително в предходния мандат бяха внесени два законопроекта, вторият от които дори бе гласуван на първо четене. Не ни стигна времето, поради предсрочното прекратяване на 43-то Народно събрание, за да го гласуваме до край. Две бяха основните групи въпроси, по които не се получи подкрепа от народното представителство. На първо място – въпросът с анонимните сигнали и опасността начинът, по който бяха разписани текстовете това да се превърне в саморазправа. Втората група въпроси бе свързана с т.нар. обратна тежест на доказване, т.е. едно лице, срещу което е подаден анонимен сигнал, трябва да оспори с доказателства изнесеното в анонимния сигнал. Тези два момента сме преодолели. Те няма да бъдат предложени в проекта на закона.

Иначе законът е на финално обсъждане в работната група. Крайният срок за обявяване за обществено обсъждане е краят на юли, така че през септември да бъде приет от Министерския съвет и да бъде внесен в парламента. Знаете – премиерът обяви, че до края на годината този закон трябва да бъде гласуван.

Инкорпорирано ли е предложението на президента Румен Радев за включване на част от ДАНС в единния антикорупционен орган, така че той да придобие разследващи функции? Президентът каза, че премиерът Борисов е възприел тази идея. Каква е ролята на прокуратурата в тази картина?

Действително има постигнато съгласие между президента и премиера в новия орган да премине и тази дирекция, която се занимава с антикорупцията в ДАНС. Към настоящия момент обаче тя няма разследващи функции, защото по конституция и според НПК и НК ясно са разграничени разследващите функции на институциите.

В момента има подписано тристранно споразумение между ДАНС, Върховната касационна прокуратура и МВР за съдействие, като има командировани лица от тези институции, които работят съвместно по конкретни теми.

При встъпването си в длъжност казахте, че реформа на прокуратурата ще се прави след "задълбочен анализ". Докъде стигна този анализ? Какво показва?

Започнахме още на 22 май. Тогава бе заседанието на работната група по анализа на европейските прокурори и резултатът от този анализ, който направихме тук в министерството, съвместно с прокуратурата и решенията на ВСС вече са факт. Имаме конкретни мерки – някои с различни срокове, други – постоянни. Например – предвиждат се промени в НК и НПК. В НК промените са по отношение на корупционните престъпления. Например – към настоящия момент за длъжностно присвояване нормите са само по отношение на длъжностни лица, заети в държавните структури. Предвижда се това да бъде възможно и по отношение на търговски дружества, където също смятаме, че може да има корупционни практики. За банки – също.

И все пак – нещо предвиждате ли за ограничаване на правомощията на главния прокурор?

Правомощията на главния прокурор, както и на другите двама големи в съдебната власт са разписани в Закона за съдебната власт и конституцията. Не се предвижда ограничаване в смисъла да му бъдат изземвани компетентности, както на него, така и на другите двама. Трябва да бъде засилен контролът върху тяхната дейност и до голяма степен смятам, че това вече е направено с промените в ЗСВ, където се предвижда възможност за тяхна дисциплинарна отговорност при неизпълнение на задълженията им като членове на ВСС.

В правилника на парламента бе предвидена възможността и главният прокурор да може да бъде изслушван от народните представители.

Тази част вече е изпълнена и фигурираше в анализа на европейските прокурори. Процедурата е предвидена, но да напомня, че малко по-късно във времето бе постановено и решение от Конституционния съд, според което няма как той да представя пред парламента конкретна информация по дела, които в момента се разследват.

Как си обяснявате факта обаче, че Сотир Цацаров не е извикан от депутатите, през цялата първа сесия на Народното събрание?

Вие ме познавате добре и знаете, че винаги съм държала на разделението на властите. Това е въпрос не към министъра на правосъдието, а към народното представителство.

Европейските прокурори предложиха специализирана парламентарна комисия, която да наблюдава работата на главния прокурор и възможност за неговото отстраняване. Защо ВСС, според вас отказа да се произнесе по тези препоръки? Какво обяснявате на ЕК по повод факта, че не е направено нищо по тези препоръки.

ВСС дори предложиха две допълнителни мерки...

Говоря конкретно за тези мерки, госпожо Цачева?

С този въпрос пак към парламента. А иначе аз съм представителят на изпълнителната власт във ВСС и няма как да се намесвам в тяхната работа.

Задавам ви въпроса в качеството ви на човека, който ще обяснява пред ЕК направеното и това, което не е направено, защото политическото обяснение няма да бъде давано нито от депутатите, нито от членовете на ВСС.

Нали си даваме сметка какво означава препоръка? Това не е задължение. Аз ви гарантирам, че те са обсъждани. Поне тук в министерството. Вероятно така стоят нещата и в другите власти – законодателната и съдебната, но така или иначе резултатът от този анализ е факт с пътната карта и с мерките по нея.

В същото време поискахте официално от ЕК да бъде извършен същият европейски одит на съдилищата и съдебния инспекторат. В този смисъл не очаквате ли от Брюксел да ни попитат защо да правят поредния одит, при положение, че не изпълняваме даваните от тях препоръки?

Първо – отношенията ни с Европейската служба по структурни реформи са коректни. Аз неведнъж съм имала възможност да изкажа благодарност и към посланиците на държавите, чиито магистрати се включиха в изготвянето на този анализ, както и към ЕК. Знаем, че в момента сме в процедура по избор на нов ВСС. Надявам се той да заработи по-динамично като стъпи на една обективна картина на състоянието на съдебната власт.

Това означава ли, че за този ВСС, според вас, всичко е загубено?

Не съм казала такова нещо. Обратното – винаги съм казвала, че в годините назад всеки един ВСС е сторил немалко. Но много бих искала практики, които към този момент (казвам го с неудовлетворение) наблюдаваме, и съм убедена, че вредят на цялата съдебна система, да отпаднат. Говоря за противопоставянето.

Но искам да допълня нещо по предходния въпрос – за да се стъпи на една обективна картина, и за мен, и за вицепремиера госпожа Захариева, е редно да имаме анализ на съдилищата. Това обаче не може да се случи без съгласието на техните ръководители, тъй като те трябва да окажат съдействие, когато дойдат европейските магистрати.

Защо отбелязвате това? Смятате, че няма да се случи ли?

На този етап сме в диалог с председателите на ВКС и ВАС, както и с представители на Европейската комисия. Много бих искала да постигнем съгласие и да получим външен, независим поглед.

А как можем да тълкуваме факта, че именно главният прокурор Сотир Цацаров съобщи пред ВСС за тази идея - за одита от ЕК на съдилищата?

Трябва да попитате него.

Това не е ли акция респект от прокуратурата към съда?

Много преди аз и госпожа Захариева да подпишем писмото до Брюксел, съм имала разговори и с председателя на ВКС, и с председателя на ВАС. От мен те са били уведомени, че имаме намерение за подобно искане. Оттам нататък не мога да знам кой, защо и как съобщава.

По-скоро ви питам дали не поражда малко странно усещане, съвсем целенасочено, главният прокурор да съобщава за одит на съдилищата?

Усещания като странност ги избягвам. Затова гледам да не коментирам всяко усещане, което имам за едно или друго действие на представителите на съдебната власт.

Тук пак ще ви върна към "практиките" във ВСС, за които заговорихте. Това не е ли точно противопоставяне?

Противопоставянето съд и прокуратура не работи за авторитета на съдебната, независима власт. Не работи за държавността. Магистратите са тези, които трябва да преодолеят в голяма част недоверието на българските граждани към съдебната власт.

Разбира се, това се извършва във взаимодействие с останалите две власти. Но това противопоставяне, което наблюдавам лично, не считам, че работи в интерес на съдебната власт. Обратно – засилва недоверието на гражданите в годността на системата да работи бързо и справедливо, както и да гарантира на всички хора равенството им пред закона. А споровете, които са неразбираеми за голямата част от обществото, оставят горчив привкус.

Как си обяснявате противопоставянето, за което говорите? Докато в политиката има управляващи и опозиция, да не би пък в съдебната власт някой да се опитва да властва над другите, да ги подчини?

В едно демократично общество е съвсем нормално да има противопоставяне в парламента, където са преките политически сблъсъци. Нормално е и във всеки един колективен орган какъвто е ВСС да има различни мнения за пътя, по който трябва да се върви. Особено, когато целта е обща и тя е ясно заявена в актуализираната стратегия за съдебна реформа. След като всички ние искаме да изпълним препоръките по регулярните доклади от мониторинговата процедура, за да отпадне тази процедура за България, длъжни са и администраторите на съдебната власт да намерят общ подход.

Около година след приемането на Стратегията за съдебна реформа господин Борисов, който и тогава бе премиер, каза, че "реформата на прокуратурата ще се случва след Цацаров". В началото на този мандат пък господин Цветанов каза, че е възможна съдебна реформа без реформа на прокуратурата. Вашето мнение какво е?

Имаме документ Актуализираната стратегия, която е приета от правителството и е одобрена от Народното събрание. По нея са разписани конкретни цели и мерки. Там има норми, които засягат реформирането и на съда, и на прокуратурата. Но ето и в този разговор, който водим с вас, като че ли отново търсим да извлечем разделяне на съда и прокуратурата. Те по закон са различни, но в крайна сметка са призвани да гонят една цел – справедлив и бърз процес, върховенството на правото и равенството пред закона на всеки един гражданин.

Като говорим за равенство пред закона - смятате ли да предизвикате дебат във ВСС по доклада на ИВСС за ЦУМ-гейт, за да изясните дали всички възможни въпроси на всички възможни участници са били зададени и колко надеждна е тази проверка?

Ако това вие считате, че би дало повече отговори на въпросите, които бяха поставени пред обществото... Аз обаче, от начина, по който... и времето, което остава на този ВСС, не очаквам други отговори. Поради, което отговарям кратко на вашия въпрос – не, няма да предизвикам дебат.

Защото смятате, че няма какво повече да се пита, или защото капацитетът на ВСС е толкова?

Не се изказвам за ничий капацитет, той е такъв, какъвто трябва да бъде и съобразно изпълнение на законите. ИВСС бе този, който трябваше да даде своя отговор. Това са органи на независимата съдебна власт, би било некоректно аз като представител на изпълнителната да се меся.

Защо няма официален отговор на 8-те търговски камари, представители на чуждестранния бизнес в страната, които отправиха апел до българските власти за истинска реформа на съдебната система, независим съд и отчетна прокуратура? Акцентът в позицията беше, че "прокуратурата на практика бе оставена без контрол" и няма гаранции срещу политическо вмешателство в правораздаването.

Дебат, дискусия винаги може да се води, защото отговорът отново е в ръцете на съдебната власт. Ако такова искане е отправено към съдебната власт те са тези, които биха могли да го поведат. Може и съвместно – не бягам от подобен дебат. Но този дебат и диалог се води в обществото. Според мен той трябва да се води в институциите.

Но в случай, че някой опита да поведе такъв дебат, той е атакуван. Ето, Лозан Панов бе обвинен от ГЕРБ в политически амбиции. Къде е истината – дали дебатът за промени в съдебната система е политика или е професионален разговор?

С господин Панов имам съвсем нормален диалог и разговор. Последно в понеделник бяхме заедно, не считам, че по реда на квалификациите се решават проблемите. Просто смятам, че трябва да има повече конкретика, защото хората се объркаха от различните обяснения за дълбочина и радикалност на реформата.

Ето конкретика – как гледате на предложението за изваждането на прокуратурата от съдебната власт?

Чудесно, къде да я поставим прокуратурата, ако не е в съдебната власт? В изпълнителната ли да бъде? Как ще бъде по-добре с оглед гарантиране на независимост и безпристрастност?

Не е ли идеята да бъде гарантирана независимост най-вече на съда?

Съдът е този, който правораздава. Но моето мнение е, че не е по-добре прокуратурата да бъде в рамките на изпълнителната власт. Ако някой ми предложи къде да бъде обвинението, съм готова да дебатирам.

Вече години наред, когато се говори за съдебна реформа, най-големите партии в България са готови едва ли не на всичко, само и само да не се закача главният прокурор. Толкова ли сте доволни от работата на държавното обвинение? Защо вашите оценки не се покриват с тези на външните ни партньори, а и на чуждестранните инвеститори, на които България уж разчита?

От начина, по който задавате въпроса, излиза, че външните наблюдатели са изцяло недоволни от работата на прокуратурата. В доклада има препоръки например, които изискват още по-силно единоначалие, което ние демократично сме отхвърлили още с промените в конституцията от 2015 година. Така че в никакъв случай нито главният прокурор, нито който и да е от останалите двама големи в съдебната власт, не е недосегаем и не е безконтролен. И това е разписано в ЗСВ. Дали би могло да се предвидят повече контролни функции – по тази линия много сме мислили и дебатирали и при промените в конституцията, но все пак във всеки един момент трябва да се държи сметка за е разделението на властите.

По-рано в разговора казахте, че дългосрочната цел е да отпадне мониторинговият механизъм. Вие сте човекът, който трябва да обяснява в Брюксел напредъка на държавата. Как си обяснявате, и как ще обяснявате, че депутатът Пеевски, партньор на Цветан Василев от периода на възхода на КТБ, дори не е разпитан като свидетел в разследването на аферата?

За да отпадне механизмът ние трябва да изпълним препоръките, които европейските партньори имат към нас. Винаги съм казвала, че полагаме максимални усилия да изпълним тези препоръки в срок до края на 2018 година. И правим възможното това да се случи. Не сте чули от мен голословно твърдение, че механизмът трябва да отпадне. Това държа да го направя като уточнение. А що се отнася до това кой е разпитвам, чие име фигурира в книжата на обвинението по случая КТБ, трябва да кажа, че съм запозната с тези материали само от медиите. И мисля, че би било груба намеса министър да коментира актове и действия на съдебната власт.

Да, но министърът трябва да обясни политически защо няма битка с корупцията по високите етажи на властта, защо се създава впечатление, че прословутият модел КОЙ още властва у нас?

Не мисля, че няма битка с корупцията по високите етажи на властта. Вижте поискания от прокуратурата имунитет, депутат на ГЕРБ вече не е такъв (Живко Мартинов – белт.авт) – това означава, че няма недосегаеми.

Но тук не става дума за "високи етажи на властта". Господинът е един от онези безмълвни депутати...

Вие искате да бъдат поискани имунитетите на тези, които се изказват от трибуната ли?

В този ред на мисли – прави впечатление, че от началото на мандата досега главният прокурор непрекъснато иска депутатски имунитети. Това ли ще се окаже най-криминалният парламент?

Не искайте от мен оценки и квалификации спрямо законодателната институция.

Съществува и друга възможност за тълкувание. От гледна точка времето на всички тези обвинения да не би обвинението да цели да покаже активност, която да попадне в мониторинговия доклад?

Както се казва "няма угодия" – ако има действия на прокуратурата, те показни ли са? Ако пък няма, питате "какво прави прокуратурата?". Аз не съм адвокат нито на прокуратурата, нито на съдилищата, но нека им дадем възможност да си вършат работата. Резултатите от делата ще дадат най-добър отговор на вашия въпрос.

Госпожо Цачева, в четвъртък парламентът прие скоростно ЗСВ. Докладът на правна комисия за ЗСВ е внесен в 8.58 с ясното съзнание, че никой няма да го прочете. Бързането да бъде приет ЗСВ и ефектът, който предизвиква (възможност за "награждаване" на сегашените членове на ВСС, включително чрез назначаването им в овластените преди ден специализирани съдилища) не е ли политическа корупция?

Във въпроса Ви виждам твърдения, с които не мога да се съглася. Вярно е, че докладът за второто гласуване е внесен непосредствено преди заседанието, в което ще се обсъжда, но дебатът в обществото и в правната комисия се води от няколко седмици.

За мен е важно че са отчетени мнения на неправителствения сектор и се надявам тази поправка на закона за бъде по-доброто издание. Нека дадем възможност на закона да действа и тогава да даваме оценки.

Как си обяснявате еволюцията на идеята: първоначално забрана за финансиране на съсловните организации от всякакви чуждестранни източници, след това позволение само на такива от ЕС, Норвегия и Швейцария и накрая след среща между Борисов и Хойт Брайън Ий, който е зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси на САЩ (във вторник), отпадане на ограничението за американско финансиране в сряда ?

- Всяка една идея подлежи на разговори и на обсъждания. Мисля, че и депутатите, и членовете на изпълнителната власт в мое лице, винаги сме се съобразявали с различни мнения. В ГЕРБ специално, не мога да коментирам останалите политически партии, винаги сме се стараели да чуем колкото се може повече мнения по един или друг казус. Мисля, че и в случая, става дума за това. Вие ме питате за работата на други институции, за срещите на министър- председателя. Не смятам, че мога да коментирам нито действията на законодателната власт, нито срещите на министър-председателя.

Вие не сте вносител нито на промените в ЗСВ, нито на тези в НПК, но обща оценка можете и трябва да направите, защото оглавявате министерството, което изпълнява държавната политика в областта на правосъдието. В този смисъл – одобрявате ли промяна на подсъдността на делата въпреки лошите показатели на СпНС?

Одобрявам дела, които имат широк отзвук и резонанс в обществото и са спрямо лица, които най-меко казано будят обществен интерес, да се водят от хора, които са специализирали, които имат компетентността да извършват тези действия. Смятам, че това е добре.

Голяма част от съдиите в Специализирания съд са преквалифицирани прокурори, друга част с ранг районен съдия.

Никога не съм си позволявала да давам оценка на магистратите. Това е оценка, която трябва да даде ВСС. ВСС следи кариерното израстване, квалификацията и израстването в съдебната власт.

Така че смятам, че тази поправка в НПК е за добро. И разчитам магистратите да си изпълнят задълженията по закон. Убедена съм, че законът трябва да заработи и да даде резултат.

Защо обаче и ЗСВ и НПК се приемат посред лято и така бързо - без оценка за въздействието, без широко обществено обсъждане, без финансова оценка, в съкратени срокове, което препятства дори и изпращането на становища?

Неведнъж съм изказвала несъгласието си за прибързания начин, по който се внасят законопроекти. Аз обаче отговарям за внесеното законодателство от Министерството на правосъдието, не на Народното събрание. Животът понякога е по-динамичен, но обосновка за спешния порядък на законодателстване, в случая, трябва да дадат народните представители. От друга страна – критиките, че видите ли минаха няколко месеца от началото на 44-то НС и няма достатъчна законодателна инициатива пак е "ако има зле, ако няма пак зле".

Има ли връзка между кариерните бонуси и НПК? Иначе казано - правят ли се тези поправки, за да могат някои от членовете на ВСС да "подсилят" правосъдието в съда на Цацаров, както пишат медиите – СпНС – например Галя Георгиева от ВСС да отиде я във ВКС, Апелативния спец съд?

За мен тази разпоредба има смисъл, за да се унифицират режимите, при които попадат магистрати, временно преустановили дейността си на магистрати и заемащи административни функции. Давам веднага пример със заместник-министрите, за които вече в закона е предвидена такава възможност. Не става дума за работа в по-висш съд и за кариерно израстване, а става дума само за съд, който е равен по степен. Такива примери има в момента – заместник-министри, които от един съд в страната в равен такъв съд работят в столицата.

Има ли връзка между спомената връзка (бонуси и НПК) и края на мандата на ВСС? Че това е законово облечена политическа корупция - дават им бонус и очакват в замяна решения, които ги устройват (например председател на ВАС).

Нормите в законите се пишат за общи случаи и те не могат да визират конкретни личности, конкретен състав на ВСС или на друга институция. След този ВСС ще има друг, а след тях – следващ.

Да де, но защо точно в края на този ВСС се приема разпоредба за кариерните бонуси? Не се ли очаква в замяна решение за "правилен" шеф на Върховния административен съд?

Следващият шеф на ВАС ще бъде един от двамата номинирани до момента. Изборът ще е на 11 септември. Но приемете, че нямам такова богато въображение – не виждам връзка, особено по начина, по който я намирате във вашия въпрос.

Още по темата
Още от Интервюта