ЦИК не можа да установи фактите около присъствието на депутати в ОИК София

Госпожо Медарова, има ли ЦИК вече някакъв анализ за изборите, проведени по новия закон?

Независимо, че активният период след края на втория тур на изборите още не е приключил, неминуемо въпросът относно анализ и равносметка на изборите стои пред ЦИК. Ние единодушно взехме решение, че следва да бъде изготвен един обстоен анализ, който, лично аз считам, че трябва да бъде оповестен публично по подходящ начин.

В какъв срок ще се случи това?

Не мога да се ангажирам с точни срокове, но за мен трябва да бъде изготвен в рамките на период от около 20 дни до месец. Разбира се, следва да се съобразим и с окончателния доклад, който мисията на ОССЕ подготвя, което ще бъде в рамките на осем седмици.

Въпреки, че нямате анализ на хартия, не може да не сте видели и оценили пропуските в законодателството. Какви са те?

Личното ми мнение е, че корекция в законодателството е прекалено отговорна задача и тя следва да бъде препоръчвана внимателно. Естествено, ЦИК не може да се дистанцира изцяло от този проблем. На първо място ЦИК трябва да направи анализ на собствената си дейност, след което да пристъпва към преценка на изборното законодателството.

Питам ви конкретно – смятате ли за непоследователна практиката относно частта с изпиването на имената на участниците в изборите? Например – заличаване на цяла коалиция или ваденето на дадена партия в коалиция?

Не бих казала, че има непоследователна практика относно наименуванията на политическите субекти. По отношение на наименуванията на коалициите има ясно разписани правила – в случаите, когато наименуванията на дадена партия, която е включена в състава на коалицията, е некоректно изписано и противоречи на законовите изисквания, наименуванията на коалицията следва да бъде приведено като цяло в съответствие със законовите изисквания, било като отпадне неправилно изписаното име на дадена партия, било като наименуванието на тази партия се приведе в рамките на законовите изисквания и остане в коалицията. Разбира се, следва да бъдат спазени законовите срокове за регистрация на коалиция.

ОИК в Плевен регистрира коалиция “За Зеленогорски” с пълното съзнание, че това ще навреди на Найден Зеленогорски. ЦИК остави тази регистрация. Бихте ли регистрирали за президентските избори коалиция “За Бойко Борисов”?

Личното ми мнение в случая е без значение. В случая с регистрацията на коалицията “За Зеленогорски” ЦИК взе едно решение, което беше съобразено с действащите правила за наименуванията на политическите субекти.

При вас в ЦИК постъпи предложение от Института за развитие на публичната среда стенограмите ви да бъдат публични, имаше искане и заседанията да са открити. Защо това не се случи, какви тайни пазите?

Предполагам, имате информация относно решение на ЦИК по повод искането на цитираната от вас организация стенограмите да бъдат публични. Ние отказахме, тъй като това не е законово уредено. От страна на тази организация има подадена жалба в съда и в момента се чака съдебно решение. В тази връзка мога да кажа, че лично аз давам изключително висока оценка на организацията Институт за развитие на публичната среда от гледна точка на въпросите и темите, които тя поставя.

Намирам тази гражданска позиция за изключително важна. Считам, че ЦИК постепенно приема един подход, който се съобразява с поставяните въпроси.

Актуално – пристигна едно писмо запитване от Института за развитие на публичната среда с искане на информация както от ЦИК, така и от ОИК, което предполага един много сериозен анализ на изборите. Ние ще обсъдим тези въпроси и ще отчетем поставените теми при анализа, който ще направим.

В крайна сметка – има ли в ЦИК нагласа стенограмите да станат публични?

В тази връзка мога да кажа личното си мнение – това не е уредено в закона. Считам, че няма законова забрана в това стенограмите от нашите заседания да бъдат публични. Въпросът може да бъде законодателно уреден в тази посока и лично аз считам, че по-голямата прозрачност в рамките на комисията ще има само положителен ефект. И аз бих работила в тази насока.

Темата с прозрачността обсъждана ли е в ЦИК?

Разбира се, че е обсъждана. Ние имаме решение към момента, към който бяха пискани протоколите от заседанията и ние решихме те да не бъдат предоставяни. Това беше на база на анализ на разпоредбите в Закона за достъп до обществена информация. Преценката на ЦИК беше, че комисията не е от органите, които попадат обхвата на тези норми.

От това излиза, че тази нагласа за прозрачност, за която говорите, я няма, като изключим мнението ви в лично качество, така ли?

Не, не бих правила такова глобално заключение. Считам, че комисията може във всеки един момент да преосмисли позицията си и да отчете засиления обществен интерес към тези протоколи.

Имахте отделени 200 000 лева за информационна кампания за гражданите, която трябваше да обхване новите положения в законодателството. Усвоихте ли ги и защо толкова закъсня тази кампания?

Да, такава беше сумата, но ние усвоихме около ¼ от тези финанси. Ако трябва да съм точна, усвоените пари са малко под 60 000 лева.

Защо кампанията закъсня?

Имаше няколко становища относно провеждането на разяснителната кампания. Едното от тях, което ЦИК реално възприе, беше, че кампанията следва да бъде по-наситена и да бъде проведена по-близо до изборния ден. Моята лична преценка е, че макар и наситена, кампанията можеше да започне в малко по-ранни срокове и да обхване малко по-голям аспект от новите моменти законодателството.

Именно това, което казвате относно наситеността на кампанията, има пряка връзка с т.нар. “забранителните списъци”. Според Изборния кодекс до 15 октомври избирателят трябва да се информира дали е включен в избирателния списък и ако не, трябва да поиска да бъде добавен. Това отчитате ли го като ваш минус?

Кампанията започна в срок. Колкото до "забранителните списъци" – действащото законодателство не предвижда тяхното обявяване. По отношение на избирателните списъци, които се обявяват – кампанията започна своевременно. Въпросът е, че няма задължение за избирателите да проверяват дали са включени в избирателните списъци при обявяването им и след това да потърсят защита по съдебен ред, каквото е предвидена в кодекса. Така че това са две различни неща. Тези "забранителни списъци” не се обявяват.

Десетки хиляди хора са попаднали неправомерно в тези списъци. Има случаи на хора, които с години са живели в България, до момента са гласували и изведнъж не могат да упражнят конституционното си право?

ЦИК понесе много негативи относно избирателните списъци и начина им на съставяне и списъците на заличените лица. В тези списъци, както вие ги наричате, "забрантелни", фигурират различни категории лица – в тях има такива, които изтърпяват ефективно наказание “лишаване от свобода”, поставени са под запрещение и особено чувствителна категория се оказаха тези лица, чиито настоящ адрес следва да отговаря на ценза за уседналост – лицето да е живяло в рамките на 4 месеца на територията на България.

Компетентен орган за изготвянето на тези списъци е Главна дирекция ГРАО към МРРБ. Много е трудно да направим анализ на действията на друг орган, но решителна нагласа на комисията е да изискаме информация, с която тези компетентни органи разполагат, както разбира се и техния анализ относно причината за грешките, които се получиха.

Да, но разяснителните клипове на ЦИК не обхванаха тези факти. Преди 15 октомври се излъчваше по един клип на ден в 16 часа следобед.

Кампанията беше в срок. Проблемът е в липсата на активна позиция от наша страна за времевата зона на излъчване, което бихме могли да се регламентира по-ясно.

Нарушенията в секционните избирателни комисии (СИК) – некомпетентност или преднамереност?

Много тежко обвинение е да се твърди, че даден член на СИК е извършвал преднамерени действия в посока на неизпълнение на задълженията си. Още повече, че става дума за длъжностни лица. Можем само да съпоставяме реални факти. Произвеждането на втория тур на изборите в нормална обстановка, до голяма степен, в бързи темпове, без проблеми с попълването на протоколите, тяхното предаване и обработка на резултатите, ми дава основание да смятам, че членовете на СИК са били подготвени от ОИК.

Не следва да подценяваме едновременното произвеждане на двата вида избори. Особено тези за общински съветници и кметове, където секционните комисии трябваше да попълват три протокола с множество данни в тях, получени след отчитане на гласуването за много кандидати.

Общинските избирателни комисии бяха ли достатъчно добре подготвени, в такъв случай?

Подготовката на ОИК беше дълъг процес, който аз лично преценявам, че би могъл да бъде и по-интензивен. ОИК бяха назначени на 18 август, започнаха да функционират на следващия ден и членовете на ЦИК бяха в непрекъсната комуникация с тях. Действително имаше определено текучество в членството в комисиите. Доста от членовете напуснаха и се наложи да бъдат подменени. Това неминуемо се е отразило на компетентността на комисиите като цяло. Но обученията от страна на ЦИК бяха произведени своевременно и максимално близо до датата на изборите.

Считам, че в анализа, който ще изготвим следва да разгледаме отделните проблеми, включително и по региони. Искам да добавя един акцент в това – законовото изискване за членове на ОИК е да са лица с висше образование и препоръчително да са юристи. Ако това изискване на закона се спази, те биха работили по-ефективно. Реален проблем има и със заплащането. То се извършва в рамките на план-сметката, по която работим.

Вие потърсихте обяснение от ОИК-София за присъствието на депутати от ГЕРБ на място в комисията, при преброителите, в нощта и деня след първия тур. Те казаха, че според тях няма проблем и казусът приключи дотам. Защо?

Решението по конкретен казус за наличие на установени законови нарушения, в случая на територията, където се извършва предаването на изборни книжа, зависи от фактите, които се предоставят от ОИК. Няма как да вземем решение и да даваме правна оценка на действията на депутатите, ако не разполагаме с факти.

От ОИК-София не ви ли предоставиха факти?

Беше ни даден лаконичен отговор в едно писмо, което е известно. Не можем да насочваме отговора им в една или друга посока. А за конкретни действия ни трябват факти и нарушения.

Видеозаписът, който видяхте, и снимките, които видяхте, не са ли ви достатъчни?

Видео не ни е предоставяно. Говорим за снимки в медиите, които ни дадоха достатъчно основания да се самосезираме за тази проверка.

Самосезирате се от снимка във вестник, а не изгледахте клипа, на който ясно се вижда какво правят двамата парламентаристи. И тук не можете да кажете, че не сте били известени от медиите, защото всички взеха вашите коментари по повод разпространения клип.

Отново мога да кажа личната си позиция като съдия. Оценката на фактите и правните изводи, които се правят въз основа на тях, е един комплексен процес. Установяването на фактите е основен и съществен момент, над който се надгражда. В този случай ние не сме орган, който е отговорен по установяване на фактите. Това е ОИК.

Като председател на ЦИК имате ли някакви идеи как комисията може да оптимизира работа си? Някакви предложения, които да направите на законодателя?

Стигнах до извода, че за да функционира по-добре ЦИК, в нейните правомощия е да си създаде ясни вътрешни правила за работа. Това може да бъде направено по различни начини. Най-лесно е с приемане на правилник за вътрешния ред, с процедура, по която да протичат заседанията. Това можем да го направим и в рамките и на действащото законодателство.

Пак казвам – първо трябва да направим анализ на провеждането на изборите и да видим какво можем да направим в рамките на тази законодателна уредба. И чак след това ако има нужда да препоръчваме някакви законови поправки.

Провеждането на изборите не ви ли даде достатъчно аргументи за искане на поправки?

Определено имаше проблеми, но за да може да има по-ефективно разрешаване, препоръките ще направим и позицията, която ще заемем не трябва да бъде спонтанна.

Мнозинството от 2/3 за вземане на решения в ЦИК бе разкритикувано от Венецианската комисия, още когато Изборният кодекс се пишеше. Това не води ли до политизация на комисията, каквито заключения направиха ОССЕ и ПАСЕ?

Мнозинството от 2/3 е гаранция за участие на повече членове във вземането на дадено решение. Не мога да намеря връзка между това да няма квалифицирано мнозинство, а то да бъде обикновено и това да наложи извода, че решенията се вземат по-обективно.

Самото мнозинство от 2/3 пък изключва възможността определена група, с определени нагласи, да диктува взимането на решение с по-малък брой членове. Ако решенията се вземат с обикновено мнозинство, то тогава решението ще се вземе с 50 + 1 т.е. с по-малък брой гласове.

Това не води ли до следното явление – решава ЦИК, че трябва да накаже двамата депутати от ГЕРБ, мотивите за това са записани, но изведнъж 10 от членовете на комисията излизат да говорят по телефона и изведнъж се постановява “отказ” от вземане на решение?

Ако се предприеме такова действие, то ще има еднакъв ефект при обикновено и при квалифицирано мнозинство. Лично според мен не това е проблемът – има традиции в тази връзка в работата на ЦИК. За мен това е гаранция, а не лишаване от възможност да се вземат обективни решения.

ОССЕ ви упрекнаха, че не сте в състояние да вземате адекватни решения?

В междинния доклад действително е посочено, че работата на комисията е дала основание на международните наблюдатели да направят извод, че ЦИК не винаги е в състояние да взема ефективни решения. На този етап ми е трудно да преценя на какво се базира тази оценка. Надявам се, че в окончателния доклад ще има по-детайлна обосновка на това тяхно становище. От над 1400 решения на ЦИК само пет са случите, в които е постановен отказ. Аз ги намирам за малък брой случаи, за да може да се говори за неефективност.